Д-р Таня Грандева е лекар-консултант по здравословно и лечебно хранене. През 1998 г. завършва Медицинския университет във Варна, провежда едногодишна специализация в Клиниката по детски болести към университетска болница „Хадаса Айн Керем” в Йерусалим. Проявява интерес още от студентската скамейка към природосъобразния начин на живот като най-естествен и мощен източник на здраве. Дълги години работи в клиниката на д-р Людмила Емилова, а в момента е управител на „Гранд Прикс Здраве” ЕООД. Лектор и автор на статии в наши и чужди издания по темата за здравословно хранене, участник в телевизионни предавания. Вегетарианец. Омъжена, с едно дете.
Д-р Грандева, какви най-общо са митовете, свързани с популярната представа за здравословно хранене?
Основно са два вида. Едните са закостенели отколешни неверни твърдения, които въпреки че са опровергани от множество съвременни научни изследвания и са доказали несъстоятелността си, продължават да битуват в съзнанието, като например полезността на месото и прясното мляко. Другите са актуалните за деня, дошли в България чрез „внос“ от западния свят – посредством превода и рецензията на някоя хитова книга, или следвайки „светлия пример на западняците“, а също и чрез множащите се обучения по нутрициология (обичайно он-лайн, т.е. дистанционно) – и произведените от тях „специалисти“. Все по-популярни са вторите митове, тоест наложените от западната култура и от маркетинговия модел на търсене-предлагане. Ето как изглежда той: потребител търси бързи, лесни, високоефективни решения за постигане на здраве, и съответният отговор се появява – готови формули и рецепти, за които клиентът единствено трябва да извади портфейла, да плати и изпълни указанията за приложение. Чудесен бизнес модел, нали – „Вълкът сит, агнето…!“ „Агнето“ е доволно, че прилага бърза и лесна грижа за здравето си, но дали е ефективна? Говори се за революция в храненето, че тя е спасение. Но аз твърдя, че революцията отдавна е сторена, само че с обратен знак – човекът я е извършил в момента, в който е изневерил на видово специфичното си хранене (разнообразието от местни, сезонни, нерафинирани, растителни дарове на Майката Земя). Да, днешният човек със западен стил на живот има нужда от промяна, но тя следва да е осъзната, разумна, ненасилствена и прилагана стъпка по стъпка.
Има ли такова понятие като „здравословна диета”, кои диети са здравословни?
Диетите днес са като модата в дрехите и обувките, постоянно се менят, отстъпвайки място на новата сензационна такава. Количеството им е огромно – от вариации в съотношението на основните хранителни вещества, през елиминирането на една или друга храна и групи храни, препоръчана от актуална шоу звезда… Всичко това отново е бизнес. Пак да се върна към видово специфичното хранене – това хранене е здравословното за човека, то не заема определен времеви отрязък, а следва да бъде естествена част от ежедневния му живот. И това хранене не е диета! Всичко с етикет „диета” само по себе си като първоидея не е здравословно.
Много се говори за соята в последно време, че е полезна, че набавя пълноценни протеини, виждаме я като масов заместител на месо. Вярно ли е всичко това?
Хиперболизираните качества на соята я превърнаха в последните десетилетия в маркетингов хит. Откриха се не една пазарни ниши на най-разнообразни продукти, в които бе вложена. И така от протеин за вегетарианци стана масово употребявана от целокупния модерен свят. Кайма от соя, шницели от соя, мляко от соя, сирене, кренвирши, соев пълнеж на неподозирани, всевъзможни места… А истината е, че в модерния ѝ консуматорски вариант тя отново е пазарна стока – това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт, благодарение на технологиите се превръща в соев белтъчен изолат, който с прибавяне на различни консерванти, оцветители, овкусители, обезмирисители и т.н. се превръща в приятно ухаеща, вкусна „храна“. Първоначално създаденият заместител на месо и мляко не се увенчава с очакваните печалби. Затова производителите сменят тактиката – соята започва да се прилага като магическа субстанция, която може да предпазва от сърдечносъдови заболявания и рак, да премахва горещите вълни през менопаузата и т.н. Всъщност народите, при които соята е елемент от традиционното местно хранене, я консумират в преминали през естествена ферментация продукти. Те знаят, че тя съдържа високо количество антихранителни вещества, несмилаеми въглехидрати, вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза, и т.н.
Същевременно храната, създала цивилизации – житото – днес е набедена с пагубното влияние на глутена. Да, глутенът наистина е участник в етиологията на описано и в учебниците по вътрешни болести заболяване – глутеновата ентеропатия. За по-ясно разбиране на проблема обаче, искам да посоча като аналог солта, поръсена в рана, и ефектът на същата тази сол върху здравата тъкан… Неблагоприятният ефект на глутена е следствие, а не корен на страдание.
Популярно напоследък е т.нар. здравословно смути? Има ли го в действителност?
Това е хомогенна течна формула от съставки, които често са твърде много и не отговарят на принципите за разделно хранене. По своя състав са си същинско основно ястие, но пасирано в напитка. Това последното ме насочва към захранването на бебетата и ме кара да си задавам въпроса защо е нужно да се връщаме към този период от развитието на храносмилателната система. Отсъства моментът на дъвчене и храносмилане в устната кухина, откъдето и изпращането на импулси към централната нервна система и органите на храносмилателната система. Съвременният човек е иновативен и е решил и чрез смути да замести този природен механизъм. Няма да задълбавам повече, само ще добавя, че ми се явяват асоциации с ентералното хранене, при което в болниците течна хранителна формула се въвежда през сонда.
Да обобщим – ценно за човека е специфичното видово хранене, да не се води по пазарни модели и да счита храненето като постоянен елемент от природосъобразния живот. Дайте конкретен съвет – какво да прави човек, след като стане сутрин; какво да яде през деня, какво да върши (спорт, почивка…) и как в крайна сметка да разбере коя е добрата храна за него?
Посланието ми към хората винаги е било да се запознаят с основните принципи на природосъобразния начин на живот и хранене. Следва да започнат да прилагат тези принципи и да ги превърнат в естествена част от ежедневието си – не по стриктно предписание с часове и дози или по точна рецепта, а според индивидуалните си нужди, конкретната за деня физическа и психо-емоционална ангажираност, сезона и т.н. В консултация, след като подробно обследвам здравословното състояние и начин на живот на даден човек, помагам с конкретни съвети и предписания, но здравословните рецепти за всеки, с които е пълно медийното пространство, не са в разбиранията ми и ги намирам също за маркетингова проява. Като обща препоръка мога единствено да кажа: увеличете движението, намалете храната и ги подчинете на принципите на природосъобразния начин на живот.
0 Коментара