Искам да разкажа за растенията, с които съм израснала и затова сега пиша за хинапа. Всеки път щом се сетя за него, изпитвам известна тъга по онова време, когато с приятелка безгрижно готвехме манджи в детски сервизи, използвайки всеки цветен лист и семе от градината.

В двора на приятеката растеше голямо хинапено дърво, което красиво отваряше клони на улицата ни. Често го катерехме, избягвайки погледите на родителите си, докато жулихме ръце и крака в желанието си да берем от вкусните му плодове в края на лятото. С нетърпение чакахме да се прошарят в кафяво или съвсем да покафенеят и ги нападахме с хлапашко въодушевление. И тъй като съм убедена, че мнозина от вас не са ги вкусвали, а й не са чували за хинапа, се залавям да привлека вниманието ви.

Хинапът (Zizyphus vulgaris) е овощно растение,

познато на хората от хилядолетия с многото си разновидности (около триста сорта), което се среща и в диво състояние. Разпространено е в Индия, Бирма, Пакистан, Франция, Италия, по Средиземноморието и Черноморието, но Китай (откъдето идва и едно от наименованията му – китайска фурма), се счита за истинския му дом. От векове у нас растението се среща в Старозагорска, Пловдиска, Бургаска, Санданска, Свиленградска области и около морето. Последно съм се наслаждавала на стари хинапени дървета в най-долната част на ботаническата градина в Балчик, която е втората по големина в Европа.

Освен с името хинап растението е известно и като финап, янап, барбарошка, дзиндзифка. Расте като храст, или дърво, които могат да се използват за декоративни цели, тъй като са красиви наглед и с интересни плодове, крепящи се на тънки клонки, създаващи усещане за ефирност. Дървото достига височина до петнадесет метра, живее до сто години и е с много твърда дървесина. Листата му са елипсовидно издължени до пет сантиметра и в краищата си са леко назъбени. Лъскави до блясък, с ясно изразени жилки, те притежават интересно и необяснено досега от учените качество, което

потиска глада за захар, при сдъвкването им.

Красиви, докато пожълтяват и в листопада си, те придават особена прелест на местата, където растат. Прилистниците на растението са се видоизменили в бодли. Има култивирани сортове хинап без бодли, чиито листа и плодове се различават по форма, големина и вид от обикновения хинап. Цветовете са като ситни звездички, жълти на цвят, двуполови и кичат на групи основата на листата. Интересно е, че докато растението цъфти през месеците юни – юли по тънките му клонки, се появяват и първите плодове. Гледката си заслужава и заради многото пчели, които обичат нектара му и жадно пасат около късно разцъфтелите нежни цветчета. Лековитият мед от хинап е един от най-скъпоструващите в света и много тачен като стока в арабския свят. В началото на растежа си плодовете на хинапа силно приличат на маслина. Продълговати са, с подобна костилка и лъскава обвивка, която от зелена постепенно става червеникаво-кафява, докато зрее. През месец септември, щом са готови за беритба, цветът им потъмнява още. В зависимост от сорта те могат да бъдат с плоска, крушовидна, или овална форма. Лично аз винаги съм предпочитала сладко-киселия вкус на зреещите плодове на обикновения хинап, хрускавината и свежестта им, пред този на узрелия.

Хинапът вирее върху разнородни почви заради дълбоката си коренова система, но предпочита песъчливо-каменисти с карбонатен, или друг произход, с алкална реакция pH над 7, богати на органични вещества и минерални частици, без постоянна влага. И макар и да издържа на студ до минус 28-30 градуса, растението обича слънчевите южни склонове с достатъчно топлина и завет. Сушата не го плаши, но ако го гледате в домашни условия, ще подобрите растежа му, ако го поливате разумно.

Стига само да включите в храненето си хинапа и

честите боледуванията ще намалеят,

тъй като растението притежава редица лечебни свойства. От дълги години в народната ни медицина се използват корените, кората, костилките, листата и плодовете на това природно чудо.

Плодовете му са най-често употребявани, защото съдържат белтъчини, мазнини, захари, протеини, киселини, пектин, каротин, йод, желязо, кобалт, калий, калций, магнезий, витамин Р (рутин) – предпазващ и укрепващ лигавицата на кръвоносните съдове и много витамин С, важен за сърдечносъдовата и имунна система.

Плодовете на хинапа понижават артериалното налягане, подобряват кръвообращението, регулират нивата на холестерола, помагат при заболявания на дихателните пътища, храносмилателната и отделителна система. Подобряват дейността на черния дроб и възстановяването му при хора, боледували от хепатит. Спират натрупването на излишни килограми и поддържат физическата дееспособност на организма, като

намаляват нервното напрежение и безсънието.                               

Опитът ми се свежда само до употребяването на плодовете и листата на хинапеното дърво. За лековитите качества на кората, корените и костилките му зная, но не съм ги изпробвала. През лятото яжте от свежите плодове до насита, а през зимата пийте чай от изсушен хинап при настинка и упорита кашлица.

Чаят от сушен хинап се приготвя като всеки друг чай от сушена билкова дрога. И тъй като говоря само за обикновения хинап, за една чаша чай вземете 10-15 плода (без костилките). Пуснете ги във вряща вода за 5 минути. После запарете, прецедете и изпийте направо или с подсладител.

Десет броя свежи листа от хинап, богати на дъбилни вещества и витамин В1, сварете в 250-300 мл вода за около половин час. Изстиналата и прецедена отвара използвайте за промиване на рани, или за изчистване на организма от токсини, като приемате по няколко лъжици преди хранене, стига да не сте алергични към някоя от съставките им. Плодовете на хинапа можете да съхраните добре изсушени (с дехидрататор или във фурната) на проветриво място.

Ще ви споделя и друг начин, който бихте могли да изпробвате в малко количество и така да прецените дали си заслужава. Дългогодишният ми престой на северното ни Черноморие, където хинапът расте свободно из вилните зони, ме накара да

замразя узрели, но все още хрускащи плодове,

тъй като мераците ми да го засадя в двора от издънки на два пъти, се провалиха. Съхранявайки само по няколко шепи във фризера установих, че ако ги прибавя към някое ядене в края (дори към риба плакия), това не променя вкуса им. И повярвайте, тайната на кулинарния ми успех се крепеше върху увереността, че с хинапа не бих могла да сбъркам.

Струва си да познаете слънчевите милувки, като добавите към задушените меса от изсушените плодове на растението. Потрудете се и стопанисайте хинапените плодове на сладко, конфитюр, или домашна ракия. Уверете се сами, че в свежо или изсушено състояние, той ще повлияе резултатно върху здравето ви и ще разнообрази сполучливо храната ви.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара