Победителката от популярното състезание MasterChef 2023 Марианна Александрова пренесе магията на Изтока в ресторант Floret на хотел InterContinental в София.
Тридневното кулинарно събитие в емблематичния азиатски ресторант на пл. „Народно събрание“ се превърна в незабравимо пътешествие за почитателите на автентичните източни вкусове, което отправи посетителите към мистични земи и докосна небцата им
с най-съвременните тенденции в готвенето.
Гостите се насладиха на ястия с традиционен азиатски вкус и научиха интересни подробности за историята и културата на страните от далечния Изток. Шеф Александрова ги очарова с елегантната си презентация и неповторими вкусове в четиристепенното авторско меню.
„Всяко ястие е приготвено с много внимание, огромна любов и подбрани местни продукти“, разкри Марианна Александрова, описвайки процеса на работа по специалното ѝ меню като гост готвач в ресторант Floret на хотел InterContinental Sofia.
Тя сподели, че е подбрала ястия, които да представят многообразието и богатството на азиатската кухня – от деликатната свежест на „Мозайка от коджи лаврак“, през легендарната „Мисо супа“ с морски дарове и експлозията от вкусове в „Катцу свинско филе“, до преосмисленото в традиционен източен стил „Матча тирамису“.
„Вярвам, че вкусовете на Азия крият огромен потенциал да обогатят кулинарната култура на нас българите. Надявам се, че моето меню е една малка стъпка в посока на по-широко отворени вкусови хоризонти и желание за експериментиране в кухнята. Сигурна съм, че тези три дни в ресторант Floret ще оставят траен отпечатък в сърцата и небцата на всички“, допълни в заключение тя.
Четиристепенното меню на шеф Александрова започна с пъстра мозайка от коджи лаврак, допълнена от уасаби-авокадо крем и маринована краставица.
„Това, което прави ястието специално е текстурата на рибата, която е получена благодарение на коджи ориз. Предимството на коджи оризът е, че подпомага получаването на пълноценни отлежали вкусове за кратко време. Коджи оризът е варено зърно, което е ферментирало с благородна плесен (Aspergillus oryzae). По време на ферментацията се постигат храносмилателни ензими (амилази и протези), които превръщат неговите протеини и въглехидрати в аминокиселини и прости захари. Той играе важна роля при направата на: Мисо паста, Шио Коджи, Саке и други. Също така може да добавите смления на брашно Коджи ориз към вашата зърнена закуска, смути, рецепта за домашни барчета и т.н. Той съдържа витамини от В-комплекс, които помагат за регулиране на кръвообращението и помагат в борбата със стареенето на клетките. Друго негово качество е, че помага за укрепване на имунната система срещу външни фактори.“, разказа шеф Марианна.
Истинска изненада в менюто на шеф Александрова беше легендарната „Мисо супа“ с морски деликатеси – кулинарен шедьовър, съчетаващ френската класика Буябес с елементи от традиционната японска кухня.
Тази ароматна супа е обогатена с емблематичната източна подправка тогараши и фино поширана сфера от скариди, с център от тофу.
„Топлото предястие е вдъхновено от двете ми любими супи в световен мащаб мисо и буябес. Едната емблематична за Франция, а другата за Япония. Обожавам ги, от една страна заради вкусовите им качества, а от друга заради допълнителната ценност, която им придават историите, свързани с тях. Обожавам ястия с история.
За мисо супата се смята, че е включена в „ежедневно хранене“ за самураите по време на периода Камакура (1185–1333). Приготвя се от мисо паста, както и от традиционен японски бульон, наречен Даши. Супата съдържа съставки като зелен лук, тофу, водорасли, могат да бъдат добавени и морски дарове.
Според проучвания, над три четвърти от хората в Япония консумират мисо супа поне веднъж на ден. Мисо супата е здравословна, лесна за приготвяне и изключително вкусна.
Честно казано, консумирам я поне 2 пъти седмично, защото е практична. Смята се, че мисо произхожда от ферментирала храна в древен Китай. Най-вероятно е въведено в Япония през континентален Китай и Корейския полуостров през периода Асука през 7-ми век.
Френската класика буябес е емблематичено, сложно и малко мистериозно, ястие, което не остава никого равнодушен. Буябес е класическа френска рибена супа. Една от версиите на историята гласи, че рибарите са го измислили, докато са били в морето като варили част от улова си в морска вода. Според друга версия, първоначално е била приготвяна от рибари от Марсилия, които използвали риба, която не са успели да продадат на ресторанти или пазари. Едноименната супа може да съдържа различни риби и морски дарове. По-луксозните версии могат да добавят лангустини, въпреки че това не е част от традиционното ястие, приготвяно от рибарите от Марсилия.
Рецептите за буйабес варират от семейство на семейство в Марсилия, а местните ресторанти спорят кои версии са най-автентични. През 1980 г. 11 ресторантьори от Марсилия си сътрудничат, за да изготвят Хартата на Bouillabaisse, която кодифицира както съставките, така и метода на приготвяне. Супата съдържа риба и черупчести зехтин, лук, домати, чесън, магданоз, шафран, копър, мащерка, дафинов лист, портокалова кора.
Името идва от метода на приготвяне – съставките не се добавят наведнъж. Първо се приготвя бульонът, а след това различните видове риби се добавят един по един и всеки път, когато бульонът заври, котлонът се намалява (abaissa). Традиционно се сервира с Rouille, паста от чесън, жълтъци червен пипер, галета и рибен бульон, се добавя на масата като подправка за подсилване на вкуса. С течение на времето буйабесът се превръща в едно от най-луксозните ястия с морски дарове в света: намира се във всеки луксозен ресторант в оживения пристанищен град Марсилия, където може да струва от 50 до 200 евро.
„Катцу свинско филе“ е традиционна японска рецепта с европейска визия, което изкуши сетивата и небцата на гостите и им донесе пълна наслада.
„Тонкацу е японско ястие, което се състои от паниран, дълбоко пържен свински котлет. Аз реших да използвам бон филе, защото се стремях към малко по-различна презентация и европейска визия на ястието. Тонкацу произхожда от Япония по време на епохата Мейджи в края на 19 век, ястие, произлизащо от френско ястие, известно като côtelette de veau, телешки котлет, покрит с галета и пържен в тиган с масло.
Европейското версия на ястието, обикновено се е приготвяла с говеждо месо. Версията със свинско месо е създадена през 1899 г. в ресторант, предлагащ ястия в европейски стил, наречен Rengatei в Токио. Това е вид yōshoku – японски версии на европейската кухня, измислени в края на 19-ти и началото на 20-ти век – и се нарича katsu. Обикновено се сервира с ориз, мисо супа или прясно зеле.“
Аз реших да го поднеса с домашни мача нудли. Все пак, какво е източно азиатска кухня без нудли. Направих нетипична форма на нудлите, която е тренд в японските ресторанти. Добавих малко матча, за да направя вкуса още по-интересен. Компонентите са допълнени от два соса. Единият представлява солено-сладка редукция от соев сос, а другият емулсия с цитрусов аромат, получен от любимото ми юзу.
Юзу е плод, типичен за Япония, с емблематичен вкус. С него имах фияско, подобно на това с коджи маринатите. Прибавях юзу по време на почти всяко хранене хахаха. Ястието е допълнено от едамаме, не защото се чудих какво да добавя още в чинията, а защото дава допълнителна текстура.“
За финал на кулинарното си пътешествие, шеф Марианна Александрова беше подготвила „Матча тирамису“. Нейното класическото маскарпоне беше допълнено от матча и юзо, за допълнителна свежест и интригуващ вкус.
Кулминация на кулинарното пътешествие бяха екзотичните коктейли, създадени специално за събитието от талантливия български барман и миксолог Николай Колев. Вдъхновен от един от най-емблематичните барове с азиатска концепция във Вашингтон, САЩ, той сътвори за гостите на ресторант Floret три авторски коктейла – „Японска съблазън“, „Пандамониум“ и „Мимоза личи“. Те плениха посетителите не само с примамливия вкус на характерните местни съставки, но и с майсторска техника
на приготвяне и изненадваща презентация.
0 Коментара