Скоро участвах в подкаст по темите за човешката сексуалност и интересите, които според мен хората имат в секса – какво ги привлича, какво ги отблъсква, какво им прави впечатление, фетиши и малки хитринки за по-вълнуващи преживявания.
След това много хора ми писаха одобрителни съобщения, но добавяха и колко съм дръзка. Това ме обърква, защото масово настроението и самочувствието на хората в съвременния социален свят зависи и е концентрирано върху това как изглежда тялото ни. Дори не как се чувства тялото ни и дали е здраво, а как изглежда – има много болни тела, които изглеждат привидно добре. Самите им „притежатели“ обаче не се грижат за това тяло, а го изтезават и измъчват, за да намерят някакъв вариант то да изглежда приемливо по някакви изкуствени стандарти. И именно с помощта на външното одобрение да обикнат собственото си тяло.
Отдавна осъзнах, че ние обичаме често тялото си
през обичта на другите към него.
Тялото ни без обич е просто плът, близка до неодушевен предмет. Затова ме обърква, когато говоря за секс и удоволствие в свят на хора, вторачили поглед в телата си, които ми обясняват, че тези теми са табу, дръзки или неудобни. Защо се получава така?
Защо хората искат да изглеждат все по-добре, но едновременно с това нямат представа как да обичат телата си и да им доставят наслада, как да се радват на самите себе си такива каквито са, защото през целия път на подобрения и усъвършенстване на всеки миниатюрен телесен недостатък може би трябва да спрем за миг, да вдишаме дълбоко и да си кажем, че ако обичаме тялото си каквото е, може би единствено ще му окажем подкрепа, докато го подобряваме.
Да се възприемаш не спира прогреса. Напротив,
ако се харесваш какъвто си,
всъщност правиш нещата по-добре. Обичта към себе си е аналогична на любовта към другите, когато обичаш някой друг и неговото тяло, ти искаш да правиш най-доброто за него и не спираш да задълбочаваш връзката си с този човек.
Опитваш се да откриваш нови места от тялото му, които му носят удоволствие, създаваш нови моменти и преживявания, които засилват интимността и хармонията помежду ви.
По същия начин, когато обичаш себе си изграждаш здрава връзка с психиката и физиката си, стремиш се да се опознаеш по-добре, уважаваш се, усещаш респект към това, което представляваш и тази любов може да се усети във всеки твой акт.
Толкова е простичко, а едновременно с това, наблюдавайки хората, ми се струва невъзможно. Приоритетът не трябва да е сияйната обвивка, която
стои като фалшиво покривало
върху постоянно разрастващите се фобии, травми и омраза, ниско самочувствие и разрушителни хранителни режими, автоагресията и депресията.
Много е трудно да се осъществи, но само, ако си позволиш да приемеш себе си за човек, който заслужава обич, може да постигнеш мечтаната визия по здравословен начин и без осакатена психика.
Само тогава ще бъдеш реално силният човек, който знае как да си достави наслада и не се срамува какво иска в приятелските, интимните или сексуалните си връзки.
В телата и секса няма нищо срамно. Всички хора имат нужда да преживяват хубави емоции и всяка част от тях да бъде обгрижвана, милвана, превръщана в муза.
Телата съществуват не, за да бъдат перфектни, а за да бъдат
пълноценни домове на душите ни.
Не позволявайте на някой да ви убеждава, че тяло, което има целулит, стрии и е по-пищно не заслужава да бъде обожавано.
Здравословната сексуалност се простира отвъд границите на телата ни. Вие не сте малките си гърди, голямото си дупе или портокаловата кожа по бедрата. Вие сте завършена личност, цяла вселена, обвита в човешка кожа, и за да разгърнете потенциала си пълноценно, трябва просто да повярвате, че сте повече от всичко, което мразите в своето тяло.
Там, сред частиците от вас, които ежедневно критикувате, има толкова красота, толкова свят, който заслужава да бъде оценен, за да се разгърне пред всички останали и да му бъде позволено да е приет, прогресивен, обичан и задоволяван.
Никой няма да ви обича толкова колкото можете да се обичате самите вие.
Смея да твърдя, че с отношението, което ние имаме към себе си, учим останалите как да се отнасят с нас. Следващия път, когато си позволите да накърните с негативни мисли собственото си самочувствие или да се „грижите“ за тялото си през призмата на болното си его просто вдигнете стандарта на човека, който сте.
Осъдете се за това, че не сте достатъчно дръзки, а прекалено ограничени, за да толерирате болния дух във все още здраво тяло, което може да унищожите с лошите мисли, които имате към него.
Телата ни със сигурност са в пъти по-красиви и по-добри от нас самите, когато решим да ги оценяваме. Затова нека запазим оценките за след десерта. И не говоря за десерта на масата, а този, който се сервира в леглото…
0 Коментара