Какво иска Даря? В бъдеще – да научи испански. Сега? Да затворят небето.
Виждам я на митинга, организиран във Варна в подкрепа на Украйна, против войната на Русия срещу тази „до вчера братска страна“. Стотици хора са дошли – кой със знаме, кой с плакат. Тя е с текстилна чанта през рамо. На чантата – текст, добил популярност още в първите дни на агресията: „Русский военный корабль, иди на#уй“.
Говорим на смесица от украински, руски и английски. Тя руски не ползва, аз схващам смисъла от думите на украински. Разбирам, че сама прави чантите с протестни надписи, и искам да се срещнем на спокойствие. Диктува ми телефона си, за да се уговорим, аз пропускам да го запазя в паметта на апарата си. Търся я във всички бежански групи във Варна, откривам инстаграма й, пиша там, надявам се да поговорим още. Знам, че с майка й ще летят до дни към Испания.
„Имаме роднини там, а аз ще се възползвам и да уча езика“. Това ми обяснява Даря два дни по-късно, когато я откривам в хотел край Златни пясъци. В курорта са настанени вече хиляди украински бегълци – предимно жени и деца, мъжете са малцинство. Казва, че иска да учи чужди езици – испански, английски и латвийски. Уговорили сме се, че правя поръчка за „торба на протеста“ и уточняваме текста. Тя е донесла текстилни чанти от Украйна, но бройката е малка и вече са свършили. Пише върху тях: „Kyiv Capital of Freedom“, или „Ctrl + Z Undo it“ – заради зловещия знак на инвазията.
Даря е с майка си Олеся Миронова. Жената разговаря на руски и превежда думите на дъщеря си, когато се затруднявам да я разбера. Украинският е дошъл като осъзнато решение, Даря е започнала да го учи и да разговаря след Майдана.
„Да говоря езика на народа си беше начин да заявя позиция“,
ми казва тя. „Имайте предвид, че у нас войната започна много по-рано, тя просто не бе още „пълномащабна операция“, а информационна война. Част от нея бе използването на руския език като начин да се раздели украинския народ. Моето решение още две години преди сегашната война бе да започна да говоря предимно на украински“.
Не вярвали до последно, че Русия ще нахлуе в Украйна. Приятелка от село в покрайнините на Киев им се обадила на 24 февруари сутринта около 9 ч и казала „бомбардират ни“. Не вярвахме да бомбардират Бровари – това е под Киев, на пет минути от столицата, казва Олеся. И повтаря: „Не вярвахме“. „Мислех, че войната ще тръгне по различен начин. Изведнъж започнаха да обстрелват хора, цивилни, без жал от страна на Русия, всеки ден научаваме за нови и нови загинали“, казва Даря.
Семейството прекарало седмица в метростанция на половин час от дома си, преди да решат да тръгнат за България. Студът бил непоносим, в метрото върху чанти и одеала седели стотици. Олеся обяснява, че единственият път, когато излезли с мъжа й, било за да търсят храна. Даша – така нарича дъщеря си, останала сама долу. „Това е на 300 метра от телевизионната кула, която удариха. Беше страшно. Едва след този удар по кулата взехме решение да тръгнем. Първо отидохме до Западна Украйна, после през Румъния до България.“
Като всички украинци почти постоянно звънят на роднини и приятели, търсят връзка с родните места, надяват се на добри, а не ужасяващи вести. Следят постоянно новини през интернет. Даря не прави изключение – тя е граждански активна
въпреки своите все още 14 години.
Мислите, думите и идеите ѝ се различават съществено от тези на обичайните тийнейджъри днес.
Говорим си за времето след края на войната. Нямало да се занимава с политика. Щяла да прави неща, които „ще сметне за действително полезни“. Това се припокрива с представите й за „граждански сектор“. „Ще направя каквото е необходимо за защитата на моите и на съгражданите ми права. И ще се противопоставя на ограбването на ресурсите на Украйна“, коментира Даря.
„Сега във всички СМИ говорят за Марина Овсянникова и нейните изявления след протеста й по руската телевизия. Но какво излиза от думите ѝ след това? Че виновен за войната между двата братски народа е Путин, а руснаците са невинни. Но Овсянникова е работила 10 години в пропагандата на този телевизионен канал, дори след протеста поиска пред италиански медии санкциите да са само срещу Путин. Да не се удря руската икономика. Тя все едно каза: „Путин е зло, руснаците не са виновни“. Но в Русия се правят социологически допитвания и мнозинството подкрепя „пълномащабната операция“, обяснява Даря разпалено.
Категорична е, че ще се върне в Киев.
„Родното ми място е това. Хората, които познавам от дете. Представата ми за държава. Обичам историческите места там, както в обичайни дни да седна в кафене около площада на Независимостта. Обичам усещането за свобода, което имах там“.
Казва, че вероятно ще учи и латвийски. Била в Рига преди време и много харесала столицата на Латвия. Изненадващо за мен коментира и друго – как латвийците имали „сериозен опит с декомунизацията“.
„Руснаците от времето на комунизма насам гледат на нас като на някакво допълнение към тяхната държава, не като на независима страна, не могат да приемат, че имаме собствени мисли, собствени идеи за бъдещето. Но на наша страна е истината. Ще победим – без съмнение. Ще ме питате защо сме по-силни. Защото знаем за какво се борим. Руснаците се бият за единия хляб, за тях това е ценност, за която да живеят. Иначе са в робство на словото.“
Престанали са да общуват с руските си познати. Има някои, които не им вярват, и други, които просто се страхуват, казва Олеся Миронова и цитира разговор на журналист с майка на руски войник. Питат я къде е синът й и тя отговаря: „Пленник е.“ Къде е пленен? „В Украйна“. А какво прави в Украйна, на война ли е пратен? Отговорът на майката: „Аз с политика не се занимавам“.
Това са промити умове, другите просто искат колкото се може по-скоро да се махнат от Русия, коментира Олеся.
На 23 април Даря празнува рождения си ден в Испания. Майка й разказва през смях, че специално е отложила раждането й с ден. „Не исках да родя на датата на Ленин“. Питам дъщеря й какво си пожелава за празника. „Най-накрая да затворят небето“, отсича тя.
Честити 15, Даря!
0 Коментара