Има една България, която оставаше в продължение на десетилетия встрани от основния туристически фокус. Онази България, която успя да се опази от бетона и от хищното усвояване, която съхрани традиции, блюда, занаяти и автентични красоти: гледки, релефи, звуци и вкусове. Отечеството, чието сърце бие в бавен, спокоен ритъм. България на прадедите и дедите ни, която си струва да познаваме и пазим – за да я видят и обичат на свой ред нашите наследници. Точно нея откриваме и преоткриваме с бавните и вкусни турове на Слоутурс.БГ.

SlowTours.bg е една от най-младите туристически агенции у нас. Специализирана е в

гастрономическия и винен туризъм и,

по ирония на съдбата, се случи да я основа в самия разгар на ковид-пандемията през 2020 г., когато десетки туроператори затваряха разработените си бизнеси. Реших се на тази стъпка след дълги години работа като журналист в печатни, електронни и онлайн медии. Последната от тях бе Agronovinite.com, където натрупах наблюдения и познания за живота в селските райони, за съхранените локални храни, напитки, сортове и породи, за усилния труд, полаган с любов в нашенските ферми.

Междувременно учих за екскурзовод и взех лиценз за професионален гид. Вдъхновена от световната концепция за бавно хранене (slow food), се посветих на малкия си бизнес и започнах да предлагам на пътуващите българи не просто екскурзии до определени дестинации, а едно специално преживяване с душа:

да заживееш бавно, да поспреш

и да се отпуснеш, да сложиш длан на туптящото мощно сърце на Родината.

Мотото на платформата SlowTours.bg е

„Опознай България, като я вкусиш“.

Пътуванията ни помагат на хората да (пре)открият българските прелести, като изследват директно – с небцето и сърцето си – непознати или малко познати кътчета из страната ни.

Днешното развитие на алтернативния туризъм в България е логично следствие от глобалните тенденции в травъл индустрията. Проследяването на пътя на храната „от фермата до чинията“ е световен тренд през последните две-три десетилетия и не е случайно, че приходите от агротуризъм в света са се утроили (според статистиката за периода 2002-2017 г.). Само в САЩ те са достигнали до 950 млн. долара. 31% от населението в Европа отмаря обичайно през лятото на село или в планините. 25% от всички почивки в ЕС са свързани по някакъв начин със селския туризъм. Търсенето на този вид ваканция дори се усили заради годините на пандемия, когато хората трябваше да почиват в рамките на държавите си заради затворените граници.

В същото време нишата на агротуризма у нас е недостатъчно заета, а и липсва последователна държавна политика за насърчаване и маркетинг на алтернативните ваканции и турове. В годините назад ми е ставало болно, че българите смятат за едва ли не непрестижна почивката в родината. Но българският туризъм не е само в хотел на Черно море.

Българският туризъм са разкошните хора,

приказните села, китните градчета, тоновете история и култура, великолепната природа, топлите минерални води, традиционните ястия, виното от стари български и световни сортове. Пътуванията, които правим, са за истински патриоти, които умеят да се насладят на живота в буквалния и преносния смисъл, и които не са преставали да носят България в сърцето си.

Философията за бавно живеене води началото си от 80-те години на ХХ век, като контрапункт на все по-забързания и стресиращ начин на живот на западния човек. Именно тогава възниква международното движение Slow Food, което вижда в

автентичната и традиционна храна

начин за противопоставяне на смазващата динамика и ускорението на бита. Според принципите на движението, храната трябва да е добра, чиста и честно произведена. Такава е и концепцията на гастрономическите турове, организирани от „СлоуТурс.БГ“. Те са добри – с аромата и здравата връзка с българския корен. Чисти – опознаващи най-красивите страни на родната природа и българското село. И честни – срещайки туристите с истинските хора, които стоят зад тяхната храна и напитки. Част от маршрутите ни са най-големите културни, исторически и природни забележителности в дадения регион – така се получава цялостна емоция за всички сетива, но и връщане назад в

търсене на идентичност.

В основата на бавните турове са забравени български продукти и рецепти, стари ритуали и занаяти, изчезващи местни сортове и породи. Дегустациите се случват директно във фермите или сред местните общности и са съчетани с посещения на местните туристически атракции. Вкус добавят любопитните истории, които съпътстват пътуванията – като тази за прочутото зелено сирене от Черни Вит, което дълго било смятано от местните за развалено и те го изхвърляли. Или пък разказите за тристагодишните кестенови гори в пограничната планина Беласица, за писаните каруци и вятърни мелници от Йовковата Добруджа, за скритите съкровища в бедния Северозапад, за тракийските светилища на мистичната Странджа и дъбовите й гори, оцелели чак от ледниковата епоха, за сусамените ниви на Сакар и шафрановите полета в пазвите на Родопите, за

лавандуловите простори край Чирпан

и аромата на маслодайните рози, стелещ се над гробниците на тракийските царе, за шепота на гърненцата, къкрещи в манастирските магерници…

Ето и някои посоки, в които може бавно да поемем заедно, за да отпием и вкусим България.

Беласица и сладките кестени

Районът на Петрич е известен с кестеновите гори по склоновете на Беласица, а този маршрут ви дава възможност не само да тръгнете на поход из тях, но и да опитате редки деликатеси, приготвени с кестени. Един от тях е пчелният мед, събиран от цвета на ядливия кестен, който се добива само в този район.

Истинска наслада за очите са природните красоти на планините Огражден, Пирин и Беласица (най-слабо познатата от тях заради доскорошния граничен режим в района). Тук ни предстои цяла каскада от незабравими преживявания: ще се запилеем в беласишките кестенови гори, ще посетим Самуиловата крепост, ще садим кестенови дръвчета и ще варим сладко от кестени в местна работилница.

Домакините по традиция отрупват трапезата с всевъзможни тукашни ястия като пляска (зелник) с праз и диви билки, триен (мачкан) боб, мешник, сърмички в листа от билката бутима (винобой). А в една от винарските изби в региона ни чакат да пробваме тяхната Тамянка и сладкото им от люти чушки.

На лов за трюфели в сърцето на България

Знаете ли, че има български трюфели? Те ухаят под земята на Балкана, Лудогорието, Шуменското плато и Странджа. Говори се, че още по времето на соца, в рамките на залесителни кампании, от чужбина са внесени фиданки, чиито корени били „заразени“ с мицела на ценната гъба.

Гастрономическият приключенски тур „На лов за трюфели – от гората до гурме блюдата“ е за всички ценители на качествена храна, за аристократите по душа и любителите на приключения. По време на него ви запознаваме с един екзотичен и не особено разпространен в България поминък – лова на трюфели. Предстои ви дегустация на изкусителни гурме продукти с трюфели: разни видове сирене, суджук и терини, както и на елегантни вина от района на Лясковец и Сухиндол. Ще ви изненадаме и с люта ракия, обогатена с аромат на трюфели.

Посещенията на Велико Търново, на Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил” и на възрожденското градче Трявна ще добавят към авантюрата уюта на добре познатата историческа красота.

Мистика и манов мед в Странджа

Планината Странджа е най-мистичната и най-екзотичната българска планина, която винаги е привличала вниманието със своите светилища, богата праистория и приказно красива природа. Ако днес тя е най-рядко населеният район на България, някога е била обитавана от тракийски племена, които изграждат в нея каменни обсерватории и светилища, извършват жречески ритуали и орфически мистерии, добиват мед и злато, гадаят по вино, мед и мляко.

В ранното Средновековие, благодарение на Григорий Синаит, Странджа става център на исихазма. Планината е наричана още Ноевият ковчег на Европа, тъй като при последния ледников период е била пощадена от заледяване. Затова единствено тук от територията на целия Евросъюз се срещат Странджанската зеленика, Странджанският чай, както и дъбът благун. Благодарение на него и медената му роса пчелите добиват прочутия Странджански манов мед, който е с регистрирано защитено наименование за произход по схемите за качество на ЕС.

През 80-те години на ХХ век Странджа, наред със Сакар, е наречена Републиката на младостта и правителството започва приоритетното й заселване с млади хора от цялата страна. Строят се нови жилищни квартали, фабрики, заводи, училища. Програмата обаче не е добре обмислена и спира още преди падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. Още за това – по време на разходката ни из Малко Търново.

По пътя на шафрана в Родопите и под Балкана

Шафрановият минзухар расте върху все по-обширни площи в България. Отглеждането на цветето, чиито близалца, наричани още стигми, са най-скъпата подправка в света, е свързано с изцяло ръчен труд. За получаване на 1 кг сух шафран е необходимо ръчно да се оберат около 160 000 цвята и да се отделят трите червено-оранжеви близалца. Оттам идва и много високата цена на крайния продукт.

Римляните лекували с това растение катаракта (перде на очите), използвали го да ароматизират обществените зали и бани, вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен цвят се считало за признак на богатство.

В България производителите на шафран правят от него чай, влагат го в сапуни, в сирена и в качествена козметика. Имаме два „шафранови“ маршрута – в Родопите и в селата под Балкана. В която и посока да поемем, ви разкриваме и тайните на местната кухня, а около Кърджали се наслаждаваме на сладкия вкус на шарана на корабокруширал кораб, превърнат в ресторант.

Пътят на сусама в Сакар и Източни Родопи

Отглеждането на сусам и превръщането му в сусамовата паста, която познаваме като тахан, е традиционен за Югоизточна България поминък. Сусамът е изключително богат на минерали, белтъчини и витамини, затова е част от българските суперхрани. Но оригинален тахан се прави днес на много малко места в България. По време на нашия „сусамен маршрут“ опитваме традиционни за Сакар и Източните Родопи ястия със сусам като пелевунска масленица и доситеевски карталаци. Запознаваме се с потомствени производители на тахан, дегустираме елитни местни вина, разглеждаме древните светилища в района, добре запазената римска вила „Армира“, музея на бубарството в Ивайловград. Отиваме и в Мандрица – единственото съхранено и живо албанско село у нас.

Зелено сирене, крокмач и тетевенска риба

Ако изберете този маршрут, предстои ви наслада като за истински чревоугодници. Това е моментът да се срещнете с единственото на Балканите зелено плесенно сирене – родом от село Черни Вит. Гарантирани са ви и други вкусни срещи: с митичния млечен специалитет крокмач, с вековната рецепта за ябланска халва, с легендарния тукашен лучник, с пикантната Тетевенска саламура, с ароматната троянска сливова ракия.

Ще изследваме историята на традиционните занаяти в Орешака, ще се помолим в Троянския манастир (най-голямата света обител в Северна България), ще научим повече за героичното минало на Тетевен – чак до времената, когато закваската за българското кисело мляко е събирана в ранните утрини от росата по поляните край Луковит. Ще посетим и пещерата „Проходна“, известна като „Божиите очи“, в която са снимани много български филми, включително кино епосът „Време разделно“.

С дъх на рози в Долината на тракийските царе

Минавали ли сте през Розовата долина в края на май и началото на юни, когато на розови талази във въздуха се носи ароматът на маслодайната Роза Дамасцена? Ако не сте, време е да го направите. Ще видите старинна инсталация за производство на розово масло и съвременна дестилерия. Ще посетите прочутата Казанлъшката гробница, ще отдъхнете в прохладните градини на „Дамасцена“, засадени с над 150 вида рози. Дегустацията на ликьор от рози, гюлова ракия и розово сладко ще отвори още повече сетивата ви. Със своята Роза Дамасцена България е прочута по целия свят, чак до Япония.

В царството на Осмарския пелин

Каним ви на едно историческо и винено пътешествие из Североизточна България, където от хилядолетия се извисява Мадарският конник, а като стражи на историята се издигат първите ни столици Плиска и Велики Преслав. В програмата е и село Осмар, където се прави прочутият наложен пелин. Според преданието, когато хан Крум изкоренява лозята, той запазва за лично ползване насажденията в района на Осмар.

В долината на виното в Сунгурларе посещаваме няколко винарски изби и опитваме прочутия Мискет – деликатен, ароматен, типичен български сорт, с нотки на бели цветя, зелена ябълка и цитрус. A в района на Мадарския конник опитваме вино от сорта Гергана – бял винен сорт грозде, селектиран чрез кръстосване на сортовете Димят и Мускат Отонел.

По следите на Еленския бут, Горноряховския суджук и българските градинари

Паметни знаци от възрожденското ни минало, романтичната история на българското градинарство, здраво балканско вино, красиви старовремски къщи, девствена природа и вкусните тайни на Еленския бут и Горнооряховския суджук – тези и още много други асоциации будят градовете Елена, Горна Оряховица и Лясковец. Опитваме тук известния специалитет – Еленски бут от Елена, чийто възрожденски чар и множеството старинни църкви са спечелили на градчето името “Малкият Витлеем“. Пробваме и прочутия Горноряховски суджук насред специалната експозиция, посветена на деликатеса в Историческия музей в Горна Оряховица. Отиваме и в Лясковец – столицата на българското градинарство, където се намира и единственият у нас музей на гурбетчийството.

Там ще ни разкажат любопитната история на родните градинари. По време на нашенското гурбетчийство, продължило 200-300 години, сме дали на Европа зеленчукопроизводството. Кулинарна кулминация на тура е обядът с традиционни местни ястия, приготвени от жените от Лясковския край.

При Дешка Кротева, майсторките на кускус и персийски килими

Знаете ли какво е нафпавок от гуде,  ялова баница, пицикурчи, чекане, траеник или суи чушчи? С тези местни ястия ни гощава Дешка Кротева – сърцатата пазителка на традициите от Разложкия край, която успя да превърне родното си село Горно Драглище в мини-столица на селския туризъм. Тя и съседките й, по-известни като “Палавите баби”, ни посрещат с хора и народни песни и ни обличат в характерни за района носии.

Отиваме и в Костандово, където ръчното тъкане на килими се е запазило в оригинал. Български килими красят двореца във Версай, лятната резиденция Osborne House на покойната британска кралица Елизабет, домовете на холандската кралица Беатрикс, на Джейн Чърчил (внучка на Уинстън Чърчил), на Мик Джагър. Жените в село Брезница ни показват как се “валя” кускус. Някога седенките за кускус са били и място за размяна на любовни знаци и обети – кърпичка, мънистен накит или бонбони в знак на споделена любов. На обяд пристигаме в Бачево – конната столица на България. Конете и ездата са символ на селото, а конят е елемент от местния герб.

Вкусно родопско бягство в Смилян и Могилица

Търсенето на забравени български ястия ни отвежда по завоите към мистичните и уютни Родопи – най-напред в известното със своя фасул село Смилян, при млечната кралица на Родопите Милкана Йорданова. Повече от 20 години тя произвежда сирена по автентични швейцарски технологии и ни гощава с отбрано вино, млечни пастети и крем, обвит в сладко от диви ягоди. Спускаме се с лодка в каньона “Горло”, забележителен с тюркоазения цвят на водата си, изкачваме се до местната пещера “Ухловица”, великолепна със своите коралити и бял синтров водопад, а после отиваме в истински феодален замък – Агушевите конаци, най-големият родов замък от средновековен тип в Родопите.

През втория ден ни очаква вълнуващо планинско офроуд преживяване – с УАЗ-ки се изкачваме до наблюдателната площадка “Върхът”, разположена на 1351 м надморска височина. Вкусното ни приключение завършва с пикник на зелена родопска поляна с месо на скара, изпечено на тикли.

По горещите стъпки на странджанското нестинарство

В продължение на 3 дни влизаме в мистичния нестинарски свят на Странджа планина. Посещаваме селата, където нестинарската традиция все още е запазена, а иконите й са облечени и съхранени грижливо. Отиваме в магичното Царство на зелениката, а навръх празника на св. св. Константин и Елена – 3 юни, се потапяме в атмосферата на всенародния нестинарски празник в село Българи. Ритуалът започва рано сутрин, с обличането на иконите, след което специални икононосци под съпровод на тъпан и гайда ги носят до Аязмото (от гр. ез. – “свещен извор”), където ги къпят отново. Вечерта се случва голямото тайнство – нестинарските танци върху жарава. И в трите дни на нашето пътуване се наслаждаваме на вкусни странджански зелници и традиционни за мистичната планина ястия.

Треска за скъпоценни камъни в Родопския Клондайк

Ще ви заведем в кратера на вулкан, изригнал преди повече от 35 млн. години. Днес на това място се намира вторият най-малък град в България – Маджарово. Вследствие на активната вулканична дейност скалите около града крият в недрата си над 16 вида скъпоценни, полускъпоценни камъни и злато. С местен водач ще влезем в старата мина за скъпоценни камъни, а в района около нея ще търсим ахати, аметисти, халлцедони, ясписи. Дъхът ни ще спре пред чудната красота на меандрите на река Арда, ще се разходим и из мистичния Дяволски каньон по поречието й. И в двата дни се наслаждаваме на вкусни източнородопски ястия и местни специалитети. Домакини през първият ден ще ни бъдат Бети и Ники – звездите от телевизионното предаване „Фермата“, които са родители на 4 деца и имат своя ферма за пасищни животни. Вторият обяд е на открито, на красивия речен бряг.

Тайният свят на сватбите в Рибново

Едно пътуване няколко века назад, в мистичния свят на сватбите в село Рибново – едно от малкото места в България, където сватбите са шарени и различни, пълни с древни тайнства и ритуали. Акцентът по време на цялата церемония пада върху булката, която се нарича гелина. Възрастните жени я подготвят за сватбения ритуал, като рисуват лицето й с бял крем, грим и пулове. Белият воал е заменен с червено було, към което се добавят гирлянди. Докато гелината отива в новия си дом, върви със затворени очи и носи огледало. Идеята е да не поглежда другите, а да гледа само в огледалото, за да се гордее с красотата си и да се пази от лоши очи. По време на ритуала покъщнината на семейството се излага на показ, за да види цялото село какво ще занесе булката със себе си. Това е чеизът, събиран още от раждането й.

По време на тура опитваме различни местни ястия – баница с лозови листа, цигански баници, баклави, потапяме се в магическите села Лещен и Ковачевица, присъстваме и на местния обичай Пеперуга в село Скребатно, изпълняван само от сирачета.

Да изживееш с вино Чирпанския Прованс

Когато емблематичната Роза Дамасцена прецъфти в Розовата долина, полите на Средна гора се обагрят в лилаво. Ароматът на уханната лавандула, съчетан с финия нос на елегантните вина от Чирпанския регион се спускат над Тракийското поле. Под нежните зелени хълмове на Средна гора се вие един лавандулов маршрут, осеян с кокетни нови винарски изби. Ще изживеем два прекрасни дни из ширналите се лилави ниви по време на жътвата на лавандулата, из старите лозя с характерни за Чирпанския край винени сортове, ще посетим и дегустираме вината в три елегантни винарни, всяка от които има свой собствен облик и стил. Наздраве!

За връзка със „СлоуТурс.БГ“: 0898 471 201, Имейл: office@slowtours.bg,  Уебсайт: https://slowtours.bg/

Facebook Twitter Google+

0 Коментара