Лятото е нещо прекрасно!
Дърветата са зелени, птиците пеят, дните са безкрайни и отвсякъде просто се лее светлина.
Но точно защото знаем, че това е сезонът за радост и забавления, понякога ни наляга тъга. Топлите и прекрасни дни някак преминават покрай нас, а ние страдаме, било защото някой ни липсва, било защото просто нямаме идея какво да направим, за да им се насладим.
Ето няколко предложения, които биха могли да бъдат от полза, независимо дали сте със семейство, с приятели или сам.
Лятото е твърде ценно, за да го пуснем да си иде, без да сме натрупали достатъчно радост и смях, споменът за които да ни топли после през дългите и студени зимни вечери. И всеки, всеки човек на света заслужава поне дузина прекрасни летни спомени годишно!
Лято със семейството
Това е най-подходящият сезон да бъдете по-често с децата си. Рисувайте заедно, направете си маски и се посмейте, разходете се сред природата, научете ги да пускат хвърчила, разкажете им какво сте обичали да правите вие като малки. Децата растат толкова бързо! Навлязат ли в оная страховита фаза, наречена „пубертет“, после може и да не искат да прекарват време с вас. Затова – умната! Създайте ценна връзка с тях, докато е още лесно и възможно.
Лятото е чудесен момент да поканите дори за кратичко пътешествие родителите си – и то не в качеството им на баба и дядо детегледачи, а като равностойни спътници. Ако през годината сте работили много, били сте сериозни и отговорни и имате желание отново да се почувствате дете, това е доказан начин. Ако пък имате братя и сестри и те също харесат този план, гарантирано ще забравите истинската си възраст!
Съборът на Бялото братство през август на Рилските езера е интересно събитие, което трябва да се види поне веднъж в живота. Белите братя и сестри едва ли ще ви позволят да танцувате паневритмията с тях, ако не познавате отлично стъпките, но пък можете да се насладите на прекрасната природа, да
направите хубави снимки
и да си спретнете отстрани на поляната алтернативно хорце за начинаещи.
Така преди няколко години, когато майка ми и баща ми бяха на по половин век и малко отгоре, с тях и сестра ми Криси отпътувахме за Рилските езера. Понеже по време на събора на Бялото братство местата в хижите са запазени още от предната година, бяхме се снабдили с две палатки, дебели дрехи и по едно одеяло. Имаше само един проблем –
майка ми се страхуваше от високото
и идеята да се изкачи до езерата със седалков лифт никак не я блазнеше. Със сестра ми й обещахме, че ще седнем от двете й страни и така няма да може да изпадне от лифта, дори и да иска.
В подножието на лифта беше спокойно – за момента бяхме единствените. Двама здравеняци стояха от двете страни като лъвовете на Лъвов мост, за да проверяват билетите и да напътстват хората.
„Аз ей-сега ще отида да ги питам дали може да седнем по тройки и къде да оставим багажа!“ – заяви изведнъж майка ми… и преди да успеем да кажем нещо, тя се беше приближила с раницата си до здравеняците, а докато формулира въпроса си, те я бяха хванали от двете страни, вдигнали като перце и настанили на първата преминаваща седалка.
Останали без думи, ние я гледахме
как отпътува сама,
размахвайки ръце и крака, без дори да се сети да спусне предпазната бариера. Не ни остана друго, освен да се завтечем да хванем следващата седалка. Развикахме се с пълно гърло: „Спусни си защитата!“, „Внимавай да не изпуснеш раницата!“, „Ако много те е страх, затвори си очите!“
Не знам колко продължи това пътуване, но помня, че ми се видя много, много дълго. Крещяхме напътствия през цялото време, а накрая, когато стигнахме, майка ми слезе от лифта жива и здрава и дори с порозовели бузи и доволен вид и заяви: „Само не мога да разбера защо се деряхте зад мен през цялото време!“
Извод: И с деца да тръгнете, и с родители да тръгнете „на баня“, „все ще ви изядат сапуна“, но пък какви спомени остават от подобни пътувания!
Лято с любимия
На доста места съм била, изпробвала съм различни категории хотели, но едно от най-ценните ми летни пътувания си остава най-чергарското – с бяло бусче, купено на старо, на което приятелят ми беше изписал на три езика като Чичо Тиквичка от „Приключенията на Лукчо“: „Скъпи крадци, този бус е моят дом. Вътре няма нищо за крадене освен мръсни чорапи“.
Стъклата отзад бяха затъмнени и той беше инсталирал вътре двоен матрак, на който спяхме. Срещу „леглото“ се мъдреше велосипед, служещ и за закачалка. С провесените на него разноцветни тениски, шорти и бански приличаше на цъфнало коледно дръвче. В единия ъгъл, до двата чифта ролери, имаше запас от половин дузина кутии зърнени закуски.
С това забележително превозно средство се отправихме от южния френски град Монпелие към Гибралтар, минавайки по цялото средиземноморско крайбрежие на Испания.
Ставахме към единайсет и ядяхме зърнени храни с мляко от пластмасови купички като папагали. След това ходехме на плаж и се разхождахме до вечерта, а преди лягане си позволявахме ресторантче с вкусни местни ястия. Къпехме се на душовете, инсталирани по плажовете, миехме съдовете тайничко по заведенията – най-често в „МакДоналдс“, където се примолвахме на
някой клиент да ни даде кода за тоалетната.
Още си спомням с какво любопитство ни гледаха минувачите в центъра на Барселона, докато си миехме зъбите по улични чешми. Посетихме музея на Дали във Фигерес, а паркът Гуел ни хареса толкова много, че останахме няколко дни поред. Бусчето ни беше паркирано пред входа му и ако вечер бяхме единствените живи души там, то на събуждане обикновено бивахме заобиколени от зяпачи, които се опитваха да надникнат през прозорците и много ни се радваха, когато се измъкнехме навън рошави и полузаспали.
Извод: Толкова е хубаво човек да е на двайсетина години! Но когато обичаме, сърцето ни остава младо. И няма нужда от лукс, от нищо друго – звездите в небето служат за бижута и са достатъчно голямо богатство.
Лято с приятели
Това е лесно, нали? Бандата добри приятели превръща всеки сезон в приключение. Но ето все пак няколко идейки.
Разбира се, хубавото барбекю на терасата или пък лагерният огън сред природата с много смях и споделяне на хубави спомени са неувяхваща класика.
Ако имате шанса да сте на море или езеро, разходката с лодка или водно колело е много забавна – едновременно хващате тен, спортувате и водите приятен разговор. Не забравяйте сламени шапки!
Топлите дни са идеални за битка с водни пистолети – хем забавно, хем разхладително, хем си е спорт.
Няма възраст за това човек да се посмее от сърце!
Изровете стари снимки и ги прегледайте заедно – ще се изненадате колко подробности сте забравили или как една и съща случка е запомнена по различен начин от отделните участници в нея.
През август са
Нощите на падащите звезди –
няма нищо по-хубаво от това човек да лежи на тревата с приятели, да брои кометите с бляскави опашки и да си намисля желания!
Едно от най-симпатичните ми кратки пътувания беше в Дъблин, където дружката ми Юлето се записа на сладкарски курс. Докато тя ставаше рано и отиваше да пече сладкиши, ние с другата ни приятелка Дани обикаляхме из Ирландия с автобус и разглеждахме селца, скали и замъци. Вечер, когато се прибирахме изгладнели, цялата хотелска стая
миришеше на кейкове и торти.
Хвърляхме се да ги ядем, а Юлето зорко следеше реакцията ни: дали ще ни харесат? Последен беше денят й за печене на хляб и тя се върна с няколко питки, коя от коя по-пухкави и красиви. Всяка набута по една в ръчния си багаж, което извънредно изненада чичкото от митническия контрол на летището. А в самолета беше още по-забавно – поръчахме си по чаша вино и наизвадихме питките. Хляб и вино е много християнска вечеря, особено пък ако човек се намира тъй близо до Небесното царство, както когато лети със самолет.
Извод: Да завършим с цитат от Мечо Пух: „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед!“
…Но ако по каквито и да е причини лятото е тук и вие сте сами – семейството ви го няма, приятелите са далеч – не се отчайвайте! И в това си има чар!
Лятото сами
Осъзнайте, че сте свободен човек. Замислете се колко ценно е това! Можете да действате, както ви харесва, без да се отчитате пред никого.
Може да се разхождате цял ден по пижама или пък с тюрбан на главата. Да слушате хеви метъл посред нощ или да изиграете Дунавското хоро дванайсет пъти поред (но първо се уверете, че съседите ви нямат пушка). Да си пеете на воля под душа. Да си подредите пъзел насред хола. Да си засадите седем саксии с цветя и да им говорите всеки ден, за да изпробвате оная теория, че растенията ни чуват и ни отговарят по свой начин. Да си вземете котка или куче от приют и така хем да направите добро на една душица, хем да внесете
повече обич и уют в дома си.
Като дете навярно сте имали хоби – обичали сте да пишете стихотворения, да свирите на хармоника, да рисувате, да дялкате животинки от дърво или пък да се грижите за цветята в градината. Но после животът е побягнал твърде бързо и неусетно сте го изоставили. Лятото е чуден момент да изровим хармониката от тавана или да си купим акварели. Ако хобитата са толкова ценни, то е, понеже подхранват душите ни! Подновете тази чудна връзка със себе си.
Обичате ли да четете, сте блажени!
Не напразно казват, че любителят на книги никога не си ляга сам. Ако нещо прави лятното четене още по-приятно, това е хамакът. Сдобийте се с един, който да завържете в градината си, на балкона или пък просто в някой близък парк, и се излегнете удобно с книжка в ръка. Огромно удоволствие!
Яздили ли сте кон?
В страната ни има немалко конни бази, включително в София, където ще ви предоставят добър и кротък кон и ще обяснят най-внимателно какво да правите като за новаци. Ако се страхувате от коне, пробвайте ролери или велосипед – особено пък ако никога досега не сте опитвали! Ако и това не ви е по вкуса, винаги остава разходката.
Когато човек се разхожда сам, независимо дали в близкия парк, или в някое непознато градче, е много по-внимателен към детайлите. Природата ни се разкрива в по-голяма степен, тъй като не се разсейваме от чуждо присъствие. Това е и подходящ момент за изпробване на някоя симпатична медитация, например „осъзнатата разходка“: като се опитваме да бъдем „тук и сега“ по време на всяко движение и
да задържим ума присъстващ във всяко действие.
Изкачете се на хълм или на покрива на висока сграда и наблюдавайте залеза. Ето, не е трудно човек да се почувства като Малкия принц!
Сгответе си нещо вкусно! Това, че сте сами, не означава, че не заслужавате да хапнете някое засукано, ново и прекрасно ястие. Ако обичате да пътувате, още по-добре – едно време имаше книжка, наречена „Пътешествие с нож и вилица“ – с рецепти от цял свят. Но сега, с интернет, няма нужда дори от книга. Завъртете глобуса или посочете карта със затворени очи, изберете напосоки една държава и потърсете по интернет вкусна рецепта оттам. Така
готвенето ще се превърне във вълнуващо пътуване.
Можете да гарнирате приготвянето и изяждането на вашето ястие с музика от съответната страна – в YouTube човек може да намери всичко!
И помнете: когато човек пътува сам, често се случват чудеса! Веднъж отидох в Женева за уикенда на конференция, която продължаваше от девет до пет. Никога не бях ходила в Женева и макар конференцията да беше много интересна, съвпадаше с работното време на музеите и съжалявах, че няма как да ги посетя. Но още първия ден ме посрещна разлепен из целия град афиш: „Нощта на вълшебствата!“ Оказа се, че е единственият уикенд в годината, когато всички музеи са отворени до след полунощ!
Извод: „Всичко добро, всичко вълшебно, се случва между юни и август“, както пишеше в една книга. Намерете начин да си откраднете парченце от това вълшебство – достатъчно голямо, за да изтрае до следващото лято!
Пожелавам ви радост!
0 Коментара