Берлинската Мисисипи

Реката тук е цяла миля широка, а в лятно утро е всякога прекрасна – затова щях да гледам с радост как търсят останките ми, ако имаше какво да ям.

Марк Твен, „Приключенията на Хъкълбери Фин“

Винаги е полезно човек да прочете нещо за Мисисипи. Това не е просто някаква си река – това е река, забележителна във всяко отношение.

Марк Твен, „Животът по Мисисипи“

Лятото си е лято, всички свързват този сезон с дълго чакана ваканция, с плажове, планини и пътешествия. Истината е, че няма човек с хладен ум и чисти ръце, който да заяви ясно и високо: „И в града мога да почивам!“ Нищо, че Джо Кокър пее Summer in the City и сякаш си вярва. Така е и не е така. Наистина, в някои градове почивката е невъзможна (баровете не се броят – почива се след, а не по време). Всъщност има градове, които се различават от всички останали, в които буквално можеш да си организираш почивка и дори да не разбереш, че си в многомилионен метрополис.

Градът, който бие всички по различие, е Берлин – Перлата на Севера, където или от небето се излива потоп, или пече като в Сахара. В този град има десетки езера, реки и потоци. Има острови. Има полустрови. Има ливади, големи колкото футболни стадиони. Има всичко.

Тук ще насоча вниманието ви към река Панке, която условно ще наричаме „Могъщата Панке, берлинската Мисисипи“, заради липсата на друга адекватна река, с която можем да я сравним. Това наименование е породено не от особена пълноводност или корабоплаване, а от любов.

Панорама от бреговете на Панке, на 4 км от центъра на Берлин

Нека хвърлим поглед върху разкритията на географската наука за мистериозната Панке: Панке е малка река в Бранденбург и Берлин, десен приток на Шпрее. Бе, малка – баба ви! Ама, хайде, няма да се заяждам.

Дължината й е 29 км (18 мили), а изворите й са в североизточната част на град Бернау (Bernau). За съжаление изворите на Панке са застроени при изграждането на желозопътната линия от Берлин до полския град Шчечин (Stettin) през 1842 г.

У-у-у! Вандали пруски! Как не ви беше срам?!? Засипахте реката, защото името й е славянско, нали??? Това, всъщност, е 100 % вярно.

Името на Панке наистина е от славянски произход. Учените твърдят, че корените са в полската дума pak, която означава приблизително снопче или пъпка. Според Рейнхард Е. Фишер „мотивът за името […] е подуване на реката, като пъпка. В миналото бреговете на Панке са били населявани от славяни, сега не е по-различно. Друго тълкуване ни води към думата ponikwa, която, струва ми се, няма нужда от превод.

Лично на мен най-много ми харесва теорията, че реката е кръстена на бог Пан, който е пристигнал на Север с посредничеството на римляните и келтите.

Пан е известен със сексуалната си разкрепостеност и често е изобразяван с еректирал фалос. В интерес на истината Панке също е известна с разкрепостеното държание на съвременните си обитатели.

Интересен факт е, че съзвездието Козирог традиционно е изобразявано като морска коза – коза с опашката на риба. Според някакъв египетски мит – това е Пан (Айгпан, ако държим на точността), който бил нападнат от чудовището Тифон и за да се спаси, се гмурва в Нил. Частта от тялото му, останала над водата, си останала козешка, но тази отдолу се превърнала в рибена опашка. Хвала! Аз съм Козирог, с което не искам да намекна нищо, което не намеквам. Това, естествено, няма нищо общо с Панке, въпреки че и тя е палава поне колкото божествения си съименник, само дето е жена.

На Панке са кръстени няколко области в Берлин и Бранденбург, включително кварталът „Панко” (Pankow), където се намира моята резиденция, и Панкетал.

Славяни край брега на Панке.

Като хроникьор и апологет на Панке, берлинската Мисисипи, искам да ви покажа само едно късче от хедонистичната радост, която носи тази обетована обител. Случката е отпреди година.

„Днес прекарах час и половина край бреговете на могъщата Панке, берлинската Мисисипи. Около мен цъфтяха и избуяваха храсти и дървеса (главно тополи, които ме овъртяха в пухчета). Косовете май си бяха организирали Уудсток, с елементи на джем сешън. Микроскопични паячета си правеха Формула 1 по ръба на табакерата ми, а новородени скакалчета си играеха по тениската ми. И по носа ми. Една мушица ми влезе в ухото и ме ухапаха три комара. Божите кравички се сещате какво правеха по това време на годината – прилично казано, ходеха по двойки. Запалих цигара и докато пушех, си формулирах една висша философия с елементи на пантеистичен синкретизъм: „Мамка му и живот, начи. Глей го – на главата щи се качи, в окото щи ти влезе, ушите щи проглуши, само да ти покаже, че съществува!“ Тъкмо тогава един непълнолетен турчин се спря пред мен и с надежда ми направи международно признатият знак за „имаш ли една цигара“. Ми, имах.“

През 50-те години на XX век туристическата пътека край Панке в квартал „Гезундбрунен” (Gesundbrunnen) е наречена „Алея на Валтер Никлиц“ (Walter-Nicklitz-Promenade) в чест на градския съветник Валтер Никлиц и неговите заслуги към запазването на възхитителната красота край бреговете на реката. За да се запази природното богатство, той успява да раздели улица „Стокхолм” (Stockholmer Straßе), успоредна на Панке, на две части. Над и под улица „Ослоер” (Osloer Straße) са разположени зелени площи и паркоподобни структури на брега на Панке, с ширина от около десет метра. Тук се намира и спортната площадка, където се е научил да рита топка звездата на професионалния футбол Кевин Боатенг.

Един от мостовете над Панке – Бадщрасенбрюке (Badstraßenbrücke), се споменава още през 1702 г., заради голямата мелница върху него.

Наблизо се е намирал един от първите СПА центрове в Берлин, който дава и името на целия район („Гезундбрунен“ означава буквално „кладенец на здравето“). Според легендата, Фридрих I намерил за особено освежаваща чашата вода, която местният мелничар дал на краля, за да утоли жадата му. След като водата била изследвана, се оказва, че съдържа желязо, и е обявена за лечебна. От този момент нататък по тази отсечка се продава и най-животворната бира.

Гезундбрунен: Бира край бреговете на Панке; Графити, които обръщат внимание на връзката между рокмузиката и здравето. Надписът гласи „Пънкът те прави здрав“.

Последните участъци от долната част на Панке минават през вътрешността на кварталите „Гезундбрунен” (Gesundbrunnen) и „Вединг” (Wedding), където тя е канализирана и частично подземна. Покрай реката има туристическа пешеходна пътека. В днешни дни Панке се влива в Шпрее на две места – на север в пристанището Нордхафен (Nordhafen) на корабния канал Берлин-Шпандау, и директно в река Шпрее в Мите (Mitte, централният квартал на Берлин) под бившия Стадион на световната младеж (Stadion der Weltjugend), където в момента се намира централата на Федералната разузнавателна служба (Bundesnachrichtendienst, BND).

Напълно уверен съм, че разузнавачите използват животворните води на Панке в своите дяволски козни, чрез които защитават националната сигурност.

Сградата на Федералната разузнавателна служба и отсрещният тротоар, който ни приканва да проверим колко точно е дълбока заешката дупка.

Всъщност екзотична подробност е преминаването през „Вединг” (Wedding) – квартал, населен предимно с турци, българи и други оперативно-интересни елементи. Във „Вединг” човек може да опита най-вкусното шкембе (на немски – İşkembe çorbası, ишкембе чорбасъ) западнo от Анадола. Това също е сред предимствата на развратната сестра на Пан.

Шкембе – храна за богове, по-късно и за пастири.

По горното течение на Панке съществува своеобразен природен резерват, като основните видове дървета – тополи, елши, плачещи върби, брези и дъбове, както и анархистичните храсталаци от глог и бъз, избуяват и по цялото протежение на реката.

Край Панке изобилстват и животинските видове – зайци, лисици, домашни кучета и птици, много птици. На практика 69 вида птици, от които 12 вида, включени в Червената книга като застрашени, намират убежище около берлинската Мисисипи. Обширната зона по протежение на Панке е и място за почивка и гнездене на прелетни птици. Тук могат да се видят сиви чапли, мандаринови патици от Източна Азия и жерави.

В обобщение: Панке и нейното крайбрежие са любимо място на берлинчани от всеки етнос, религия и възраст. Това е идеалното място за изживяване на безметежен уикенд. Място за плаж (в Шлоспарк, през който реката преминава, има басейн), пикник и грил, които могат да завършат малко след сградите на разузнаването в най-старата кръчма за наливна бира в града. Адресът няма да ви дам, за да не се напълни с туристи.