Детската психика през първите 7 години

Имало едно време… Време на блажено щастие и безгранична радост. Тогава детето, още неродено, живеело в своя малък рай, в топлата и нежна майчина утроба, и си имало всичко.

Дошъл денят, в който то за първи път щяло да изпита страх и болка. Но въпреки всичко знаело, че може да се справи, че всичко е наред, защото това е нещо естествено, случвало се милиарди години и пъти дотогава. Имало обаче едно нещо, за което то не било подготвено – светът навън, който може да е за него или ужасяващ, или просто… различен.

Първите няколко часа след раждането са изключително важни за живота на всеки човек. За съжаление, в съвременните медицински институции нещата не се случват по най-здравословния начин.

Бебето не знае какво е време.

Не знае какво е „сега“ и „после“ – ако мама я няма сега да го гушне, значи няма да я има и после. Никога няма да я има. Когато едно бебе плаче, то преживява смъртта си.

Бебето не знае, че има време, пространство и причина. В неговия плач е събран целият му зов за помощ, цялото доверие, което има към мама. И тук е от жизненоважно значение дали тя ще откликне на бебешкия плач. От това зависи чувството за сигурност, което ще съпътства детето в целия му живот. В първата годинка от живота си детето има нужда от присъстваща майка, а не от майка, която чисти, готви и т.н.

Какво се случва след първата годинка?

Защо трябва да уважаваме „Не“-то на детето? Как да помогнем на детето на построи своите здравословни граници? Как да постигнем баланса между нашето и неговото „Не“, между „трябва“ и „искам“? Кога и как детето открива тялото си и по какъв начин (не) трябва да реагират родителите?

Отговори на тези и други въпроси, както и примери ще откриете в лекцията на Деница Илчева. Тя е неорайхиански аналитичен психотерапевт и организационен консултант. Има син на 8 години и влага голяма част от своето време и енергия в каузата за родителските кооперативи и демократичното образование в България. Вярва, че за да заживеем в един по-добър свят, е необходимо да преосмислим нагласите си към възпитанието, образованието и отношението към децата. Деница е и автор на детската книга „Дъж и Кап“, на разкази, текстове и опити за стихове, които можете да прочетете на сайта й www.potoka.bg.