Ако жените започваха войните, то те биха се случвали само в краен случай. Не познавам жена, която да иска да разбърка подредения си живот, пълен с розови сънища, идеали, мечти, и да се хвърли в бой, ако не са засегнати нейното семейство или дом. Ние може би сме подмолни, стратези, сиви кардинали – не е случайна приказката за главата и врата, но не налитаме на бой, в който ще се лее кръв, извън менструална. Ако можем да разрешим конфликта с дипломация или с жестоки игри на нерви, ум и чувства, кой има нужда да лее още кръв?
Ако жените планираха войни,
то техните планове щяха да са изпипани до план Б, В, Г, защото знаят, че животът рядко се съобразява с план А. Не познавам приятелка, която да няма, често грандомански, планове за сватба, кръщене, бал, брак, и дори семейна кралска вечеря в сряда вечер. Събираме идеи, рецепти, пазаруваме специално, но ако нещо се обърка, можем да нахраним и 6-ма с вечеря за двама, да съберем 10 в апартамент за трима. И ще го направим с жест: „О, нищо особено! Благодаря!“
Животът си тече и не пита дали е война.
Жените разбират това най-добре. Прокървяваме от първия си път, раждаме в слуз и кървища, всеки месец кървим, пада ни кръвното – и това е цикълът на живота. Приемаме го и се учим да го приемаме, докато мъжете правят велики планове за война. И винаги се изненадват, че светът се върти, независимо от нас.
Бебета се раждат и умират и под дъжд от бомби, хората се влюбват и женят на фронта, децата играят с остатъци от зловещи оръжия, когато няма друго, кучето иска разходка и не пита дали бие тревога, защото… животът е цикъл. Дяволът е в детайлите, а мъжете обикновено го гонят да ги гони.
Във време на война жените се оказват пазители на живота с малките си, ежедневни действия, без които не можем – хранят, обличат, успокояват, утешават, разсмиват, скърбят с децата, мъжете, бежанците, празнуват малките победи над смъртта. И ако имаха глас да кажат нещо, то биха попитали мъжете: „Какво стана с плана ви?“.
„Мъжете отиват на война“
е изразът, а жените я хранят, обличат, въоръжават, борят, защото воюват за своето най-скъпо – живота си, семейството, дома, родината. И макар че по-рядко се окичват с медали, техните разкази, песни, преждевременно остарели коси и лица, запуснат маникюр, заслужават признание. Те влизат във война, напълно подготвени да вкарат ум, сърце, физическа сила, които често не подозират, че имат. От Шехерезада, която омайва владетеля, за да запази живота си, през Румена войвода, до Мата Хари, всички те са се държали „мъжки“ в свят, който не осъзнава, че мирът се пази в игра без правила.
А жените могат да са жестоки, подмолни, да нанесат рани, които не зарастват, ако знаят, че това е цената на мира им. Кой знае най-добре, че сексът е оръжие? Те, естествено! Кой може да се научи да сглоби оръжие, без никога да е докосвал такова? Кой ще надпее бомбите, за да приспи детето си? Майките! Кой ще убие заради детето си? Кой ще скрие дълбоко в себе си сълзите, докато дойде мира? Кой ще спи с врага?
Кой ще избере едно от двете си деца? Ще прости?
Момичетата растат с очакването да бъдат силни заради живота, който носят, да оцеляват в мир и във война, заради любовта и семейството. Затова в периоди на конфликти те се превръщат във всичко, което искат или не желаят, и всеки избор им е „Изборът на Софи“.
Обикновено героите на войната са мъжете с униформи. Но жените са тези, които приемат своите избори по време на война, като част от живота, който им е отреден, и не търсят медали, защото мирът им стига.
Какво искат жените? Мир!
Мирът – това е удоволствието да си върнеш дома, живота отпреди бомбите, да си полееш цветята на балкона и с усмивка да помахаш на съседката с новата рокля.
Мирът е да се караш на детето си да си изяде супата, макар и да знаеш, че и да не я изяде, нищо лошо няма да се случи.
Мирът е да се любиш с мъжа си и да не мислиш за това дали утре или другата седмица отново ще сте едно.
Мирът е да планираш лятната отпуска с лека досада, но „скоро е ваканцията“.
Гледах уплашени жени с пресен червен маникюр,
изядени от мъка лица, свити и уплашени,
които бягаха с децата си, без да мислят за счупените си нокти. Тези малки грижи вече им се струват сцени от друг живот. Те също като нас обичат да пият кафе с приятелки, гълчат децата, ядосват се на скъсаните чорапи на мъжа си и чистят след кучето. Но днес са просто бежанци.
Всичко „важно“ по време на мир не е важно по време на война. А много им се иска отново да е „важно“. Кръвта ще попие в земята, ще погребем мъртвите, ще скърбим за жертвите, ще се грижим за ранените. Някои семейства отново ще са заедно, други – не. Ще се родят деца.
Ще се лее само менструална кръв и жените ще се завъртят в кръговрата на живота си, но ще платят за всеки свой избор. Защото мирът се печели с всички средства, но боли.
0 Коментара