За първи път видях танца на въртящите се дервиши преди години в Египет. Тогава ми казаха, че в още една държава в света можело да се види оригиналният танц – в Турция. Видях го и в Турция. Отначало го възприемах като поредната туристическа атракция. Докато не го видях в Коня.
Коня е град в центъра на Анадола, на 700 км от Истанбул. Всяка година на 17 декември тук се чества годишнината от смъртта на Мевляна – поета философ и мистик Джелаледин Руми (1207 – 1273). Един от най-известните дервиши.
Дервишът е суфист, или суфи, който седи пред вратата на Просвещението. Може да е мъж в разцвета на силите си, в края на живота си, дори в началото му, когато още е малко момче. Не може да е жена. Суфи е част от мистиката на Изтока.
Има различни версии за произхода на думата. Според едната идва от гръцката дума Sophos, което означава „мъдрост“.
Според друга идва от арабската suf, което означава „вълна“. Дервишът Нусрет, с когото говорих в Коня, е убеден, че „вълна“ е точната легенда, защото „първият приятел на човека било кучето, което го пазило, а вторият – овцата, която го хранила. Вълната ѝ пък го пазила от студа“.
Дервишите са дълбоко вярващи хора. Когато танцуват, през тях минава силата на Бога. По време на танца дланта на дясната им ръка е вдигната нагоре и приема Силата от Небесата. Силата минава през тялото и през насочената надолу длан на лявата ръка, покрай сърцето, влиза в Земята. Дервишите нито задържат, нито насочват Силата. Те я приемат от Бога и я предават на хората. Дервишът знае, че е инструмент в ръцете на Бога. Той не задава въпроси и не насочва Силата, само я „ретранслира“.
Заради силната религиозна мистика на дервишите Кемал Ататюрк, най-уважаваният турски държавник, основателят на светска Турция, ги забранява в началото на XX век. Събеседникът ми Нусрет коментира, че в днешно време Ататюрк не би ги забранил, но тогава времето е било такова. За да се осъществи светската държава, някои особено силни религиозни традиции са били пожертвани.
На 17 декември, вечерта, бях в Коня, в една от най-големите зали, които съм посещавал. До последния момент се очакваше да пристигне и президентът Реджеп Таип Ердоган. Поради многото си ангажименти, а вероятно и поради съображения за сигурност той не дойде. Дойде Ахмет Давутоглу, бивш министър-председател, заедно с министъра на културата акад. Наби Авчи. Около тях седеше каймакът на висшето общество на Коня, представители на турския политически и държавен елит, и много дипломати.
Коронната част на празненствата беше танцът на въртящите се дервиши. Известен е като SEMA. Това е духовно пътуване към съзряването, въздигане до Небесата и връщане на Земята. SEMA е съставена от седем части, всяка от които има дълбоко религиозно и философско значение. В основата им е „въртенето“ като фундаментално понятие. Всичко на този свят се върти – върти се Земята около себе си и около Слънцето. И Слънцето се върти. Върти се кръвта
в телата ни. Въртят се протоните и електроните, които съставят атомите, които пък съставят всичко, което съществува.
Въртенето на човека в SEMA символизира вечното движение, вечната промяна.
Дервишите се появяват, придвижват се бавно в дълга редица с черни наметала, които символизират Земния свят. Свалят наметалата от себе си, за да потеглят по своя нов път. Преминават във Вечния свят със специфичните си шапки, които символизират надгробни плочи, вече облечени в бели одежди.
ЧАСТ ПЪРВА
SEMA започва с възхвала на пророка Мохамед, който олицетворява божествената любов. Възхвалата на пророка се възприема като възхвала на Бога, който е сътворил всичко, включително пророците.
ЧАСТ ВТОРА
Започва биенето на барабани. Звукът означава „Бъди!“. Бог започва Сътворението на Света.
ЧАСТ ТРЕТА
Чува се звук на тръстикова флейта. Той символизира „Диханието на Бога“, което дава живот на всичко.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Дервишите се движат бавно в кръг и се поздравяват всеки с всеки три пъти. Това отнема доста време. По този начин изразяват уважението на всеки към всеки. Всеки е символ на скритата под различни форми душа.
В тази част се поздравяват душите.
В церемонията има 4 вида поздравявания. Дервишите са свалили черните си земни наметала, с които се появяват, когато започва техният път към Истината. Ръцете им са скръстени при раменете. По този начин те представят първата буква от арабската азбука – elif (I), Началото на всичко. Така те доказват единството и изключителността на Аллах, или на Бог.
След това те получават разрешение да влязат в SEMA, целувайки ръка на Учителя, който символизира Мевляна.
ЧАСТ ПЕТА
SEMA започва. Първият поздрав е човешкото усещане за собствените възможности и за възможностите на Създателя, който им е дал Знанието. Вторият поздрав е човешкото удивление пред силата на Аллах, или на Бога, който удостоверява, че човекът е негово създание.
Третият поздрав е човешката саможертва. Руши се собствената представа за „любовта“, за да започне трансформацията към представата за „дълга за любов“. Това е Голямата жертва. Това е обединението с Бога. Това е самопогубването, за да откриеш истинската Любов. В исляма това се нарича Fenafillah. Означава „умри, преди да умреш“, или „изчезни в Бога“. В Исляма най-високото ниво на човешкото развитие е нивото на „служене на Аллах“.
Четвъртият поздрав е завършекът на духовното пътуване. Това е връщане към изпълнението на обичайните задължения, което съответства с наградата за примиреността на човека към собствената му съдба.
Участниците в церемонията са в страната на радостта, те вярват в пророците, в свещените книги, в ангелите, в Аллах, в Бог. В Рая те провиждат причините за Сътворението и чуват божествените напътствия. Тук те надмогват своето тщеславие и своето его. Те вече следват указанията на Пророка – „умри, преди да умреш“. Последният поздрав символизира връщането и сливането на душата към Бога. Това е и висшата степен в учението на суфистите. Изминал си дългия път от шериата, където си се запознал с Корана, минал си през тариката – школата, в която си се усъвършенствал, и си стигнал до Истината. Стигнал си толкова високо, че усещаш Бога като „приятел“. Бог е доволен от тебе. И ти си напълно доволен от „приятелството“ си с него. Ти вече си част от Рая, света на Блаженството.
ЧАСТ ШЕСТА
Дервишите цитират Бакара, втората част на Корана: „И Изтокът, и Западът принадлежат на Аллах. В която и посока да се обърнеш, лицето на Аллах е там. Защото Аллах е безкраен и мъдър“.
ЧАСТ СЕДМА
Това е молитва. В Коня се молеха и за безопасността на правителството. Практиката е да се рецитира Фатиха, въвеждащата част на Корана, за душите на всички вярващи, мъченици и пророци.
Цялата церемония преминава в пълна тишина, като изключим музиката. Дервишите се въртят в кръгове само наляво и наляво около себе си – по посоката на сърцето си. В много религии лявото е посоката на Отвъдното, към невидимото битие на вселената. Танцуващите не проронват и дума през цялата церемония – до самия ѝ край. След това отново, при пълно мълчание, си обличат черните земни наметала и се упътват към килиите си или към домовете си, за да се отдадат на размисли, след като са се слели с Бога.
Въртящите се дервиши днес не са божи служители. В реалността те са техници, учители, военни… Не живеят особен живот, не са фанатици в поведението си. Или поне така твърдят. Но се говори, че има места, където тайно се събират, за да се отдадат на практики, прекрачващи с широк размах столетията.
0 Коментара