„Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена“, казва Детелина Стаменова, психотерапевт с голяма индивидуална практика и автор, когото познавате и от екрана, и от различни медии.

Завършила е юридическа психология и социология, преминала е четиригодишно психотерапевтично обучение и е сертифицирана да работи като психотерапевт след години лична психотерапия и супервизии от водещи психотерапевти. В професионалните си търсения и стремеж към знание се насочва към програмата на Българското общество по групова анализа и групови процеси и Виенския университет „Зигмунд Фройд“ за обучение по психоанализа, а опитът й в корпоративна среда я стимулира и към обучение по коучинг към ICF.

Един от основните й фокуси са хранителните разстройства. Тя е редактор на няколко книги, сред които „Войната с храната“.   Стаменова е позната и като дългогодишен редактор на списание Cosmopolitan България. В личния си сайт www.detelinastamenova.com поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията.

Детелина, ти си психотерапевт, чийто фокус са хранителните разстройства. Наскоро подложи себе си на експеримент, следвайки препоръките на станалата много известна и у нас Джеси Инчуаспе с нейната книга „Глюкозната революция“. Разкажи ни какво се случи с теб и тялото ти.

Четейки книгата и виждайки реакциите на моите приятели и познати към нея, реших да проверя как е собствената ми кръвна захар. Нямам проблеми, не съм с инсулинова резистентност или друг метаболитен проблем, но познавам темата сравнително добре и затова мои познати лекари бяха учудени – едва ли щях да науча нещо повече от сензора, което да не знам от обученията, на които съм присъствала и т.н. Бяха прави – да, точно както в учебниците е, но съм изненадана от неща като това, че докато спиш също има покачване на кръвната захар – от преработката на храната, както и спадове – тялото живее свой живот.

В първата част, през декември, реших да се храня, както обикновено, за да проследя какво се случва с кръвната захар и да проверя какъв е статуса ми без „оптималните решения“, които предлага Джеси. След това дойдоха празниците, в които храната традиционно е обилна и аз харесвам това и го намирам за част от духа на сезона – да направя канелени ролца с децата ми или меденки; салата Оливие, известна като „руска салата“, или нещо, което предполага трицифрени калории и добри приятели.

Затова скоро ще сложа сензор за втората част от експеримента, като там стриктно ще следвам нейните препоръки и ще засека дали ще има някаква разлика.

Още когато прочетох книгата, в първия възможен момент, си купих български био ябълков оцет, който дори ми е вкусен и известно време го пиех както тя препоръчва, не бях още със сензора, но не мисля, че мога да го включа устойчиво в ежедневието си.

Но това, което разбрах от първата част на експеримента е, че действително солената закуска покачва по-малко кръвната захар от сладката – дори, когато е въглехидратна (например препечена филийка с масло и самардала); зеленчуците не правят пикове, а елегантни криви; оризът качва на максимум; портокаловият кекс, който е толкова популярен в някои готварски групи, е дори с по-стръмен пик; трябва да съм внимателна с изсушените плодове, които обичам.

В края на първата част консултирах с ендокринолога д-р Райна Стоянова статистиката, която беше събрана, и тя потвърди, че съм в добро метаболитно здраве.

Сензорът е глезотия за хората, когато нямат проблем – тази технология е създадена за хората с диабет, за които е жизненоважно да следят нивата на кръвната си захар. В същото време бих препоръчала на всеки, който е с индекс на телесната маса над 25, както и на тези, които дори с ниски килограми знаят, че не се хранят добре, и имат възможност да си сложат – да го направят.

Съвсем различно е да видиш „на живо“ какво се случва с тялото ти – било пикове или хипогликемии.

На здравословния начин на живот са посветени терабайти информация и милиони страници хартия. Можеш ли от тях да „извадиш“ няколко безспорни истини и няколко безспорни мита, в които обаче хората се кълнат?

Безспорните истини…

Хранете се с местна храна винаги, когато можете. Българските учени отдавна създадоха версия на Средиземноморската диета с българските съставки – при нас използването на туршии, кисело мляко и т.н., типичните за региона рецепти подпомагат качествения живот.

Хранете се всеки ден със зеленчуци и плодове. Месото е важно за организма, но преобладаващо растителната храна в режима намалява рисковите фактори.

Следете теглото си и когато имате резки промени нагоре или надолу, задължително се консултирайте със специалист. Намерете начин да овладеете теглото си в разумни граници.

Алкохолът е калоричен и бирата е алкохол. Шокиращо е за колко хора бирата не е алкохол, а алкохолът, който пием може да мине и 20% от калориите, които приемаме на ден.

Движете се. Когато говорим за храна, включването на движение е част от това да правим баланс между две удоволствия – на мобилността и на апетита.

Хората винаги и във всяка епоха, когато са имали възможност, са злоупотребявали с храна. Само че новите технологии дават възможност да се произвеждат храни, които са с много повече калории на грам, отколкото естествената храна, което представлява риск. Липсата на регулация на свръхпреработените храни допринася за това хората да подценяват дългосрочния ефект върху здравето си от консумацията им. Това не е само „колко тежа“, а как ненужното тегло се отразява на вътрешните органи и риска от развитие на заболявания. Лично според мен етикети с цел намаляване на вредата от свръхупотребата на свръхпреработени продукти е следваща крачка, която трябва да бъде направена – по същия начин, по който тютюневите и алкохолните компании показват на етикетите си информация за продуктите си и създадоха алтернативи като негорящи цигари или безалкохолни или нискоалкохолни продукти с вкус, който наподобява оригинална. Това среща голям отпор, но е следващата крачка, която хранителните компании просто трябва да направят. В момента се разчита на знанията на отделния потребител, а това е непочтено, защото най-популярната информацията онлайн често пъти е със съмнителни качества.

Редовно определени диети или режими на хранене придобиват световна популярност и хората масово започват да ги следват. „Аткинс“, „Дюкан“,„Кето хранене“, сега е „Периодичното гладуване“.  Повече полза или повече вреда виждаш в следването на подобни режими в дългосрочен план?

Не спомена ВМНВ (високомазнино-нисковъглехидратното хранене). Определено тези диети имат своите почитатели. Това е малко като хоби – да намериш какво ще работи за теб, обаче всяка крайност носи своите рискове – злоупотребата с месо води до проблеми; периодичното гладуване е рисков фактор за хора, които не са имали нарушения в храненето, но може да започнат да преживяват свиреп глад и да влязат в цикъл на преяждане след успешно сваляне на килограми.

Моето разбиране е, че един режим работи тогава, когато не е свързан с изключване на цели хранителни групи, адекватен е на нивото на физическа активност (т.е., ако сте много физически активни е добре да се храните така, че да поддържате тялото си задоволено и обратното); не се фокусирате върху храненето и не броите калории непрекъснато, нито се „плашите“ от храна, както и да сте достатъчно критични към това, което приемате като качество и съставки. Когато човек успее да включи режима си като начин на живот и това продължи дълго време, като цял живот, и е в подходящо за него физическо състояние, това е неговия режим.

Кои са най-честите хранителни разстройства, с които работиш?

Емоционално хранене и съпътстващото затлъстяване, болестно преяждане и булимия. Приемам и пациенти с анорексия, където задължително искам консултации и с други специалисти, за да се постигне 360-градусово лечение.

Определено най-голям интерес за мен будят случаите, в които качването/сваляне на тегло е соматизация след травма – като катастрофа, загуба на близък, сексуално насилие или друга причина. Хората често пъти подценяват рисковия елемент, който травмите имат върху тях по отношение на развитие на хранително разстройство.

Има ли някаква динамика в тях през последните години?

Затлъстяването бележи ръст и тук идва един много критичен за човечеството момент, в който съвместните усилия за овладяването на това здравословно състояние надскачат индивидуалните усилия и се превръща в тема, която има нужда от по-големи усилия на ниво държави и бизнес.

Същото мога да кажа и за хранителните разстройства като цяло. Почти навсякъде по света има сериозно неразбиране на заболяванията в областта на хранителните нарушения, споделят го колегите ми по цял свят – член съм на Европейската секция на Академията по хранителни разстройства и член на комитета, основал Световния ден за повишаване на информираността на хранителните разстройства преди вече 7 години. Липсва държавно финансиране на мултидисциплинарни клиники, които да лекуват засегнатите от тези тежки заболявания и смъртността при анорексия продължава да е много висока, а едни насочени действия биха променили ситуацията. Засегнатите са предимно млади хора – жени, но и мъже, страдат семейства. Липсата на  задължителна допълнителна професионална квалификация на всички във веригата на лечение, включително гинеколози, психиатри, ендокринолози и психотерапевти, пречи за намиране на най-ефективните и бързи за пациентите пътища към здравето.

Хранителните разстройства и проблемите с килограмите и затлъстяването често или даже винаги започват в детските и тийнейджърските години. Какво трябва да правим като родители, за да предпазим децата си и да възпитаме у тях култура на хранене?

Ще отговоря в две части. Хранителните разстройства, като анорексията, имат своите генетични и епигенетични части. Генетичните може да се провокират от средата и ненужния стрес от матури, родителски изисквания и училищен тормоз, който се появява в първия рисков период 11-13 години. Следващият, конкретно за момичетата, специфично за България, е „роклята за бала“, когато твърде много момичета с подкрепата и на родителите си, решават да свалят 5-10 или колкото им пречат килограми, за да станат „по-хубави“, но нерядко тези месеци на лишения – обикновено над 6, се превръщат в навик на нередовно хранене, фиксация върху килограмите, калориите и тяхното намаляване.

Ако детето ви е малко, просто забравете да го храните пред екран или с детски песнички от някой музикален канал. Много са причините за това, но липсата на комуникация с живо същество е голям риск за непознаване на естествените процеси на глад и засищане. У нас има деца, които се хранят сами в стаята си, без родителите например, на тяхна масичка, което също е рисково. Водете децата си на педиатър на годишен преглед и следете ръст-тегло по таблиците и не се колебайте да увеличите движението, ако детето излиза извън нормите – без да се карате, без да обиждате и лишавате драстично, а още по-малко да вкарвате детето в някакви режими за възрастни. Натрупването на килограми в ранна възраст се отразява на децата през целия им живот и те са много по-склонни към затлъстяване винаги. Индексът на телесна маса на майката по време на бременността, когато е висок, също е фактор, който влияе на затлъстяване на детето през целия му живот. Проблемът със затлъстяването е комплексен и детето е последният човек, когото може да държите отговорен за теглото му – вие сте тези, които чрез насърчаване на здравословните навици можете да отгледате здрави деца. Рязко напълняване може да е знак за психологическа травма или дистрес – не се колебайте да откриете каква е причината за тях с помощта на детски психолози и терапевти.

За да предпазите децата си, първото, което трябва да направите е да бъдете сигурни, че вие самите водите добър начин на живот – движите се и се храните редовно, ментално здрави сте и нямате зависимости, като тук наблягам на алкохолната зависимост, която се подценява у нас при хората над 30. Но преди това – общувайте с децата си, познавайте ги.

Правете това, което искате от децата си – като начин на живот, като начин на хранене. Когато един тийнейджър рязко свали или качи килограми; когато се храни нередовно или не го виждате какво яде, или мери всичко на домакинската везна – това са предупредителни знаци. Миналата година имах ситуация, в която родител на пациентка отказа да чуе, че булимията й е болест, не „каприз“ и няма как да мине „от само себе си“, и на нея това й послужи за извинение. Нарушенията в храненето могат да имат дълги последици и процесът на терапия изисква много усилия и от двете страни, за да бъде успешен. Резултатите са бързи в изключително малко случаи. След стотиците пациенти, преминали пълен курс на терапия до ремисия при мен, знам, че това са редки казуси и нерядко преди това тези хора са били вече на терапия при други колеги.

Другото, което помага много при лечение, е родителите да са готови да променят начина си на общуване или отношение към детето или други фактори, които предизвикват хранителното нарушение.

Затова, накратко – ако видите, че има проблем, тогава не си заравяйте главата в земята, а максимално бързо потърсете помощ от целия спектър от специалисти. Знаем, че когато лечението започне бързо, възстановяването е бързо.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара