Още с дебюта си в Народния театър „Иван Вазов“ през 2012 г. Весела Бабинова, тогава все още студентка, оставя траен спомен у зрителите с ролята на Коля Лебедушкин в пиесата на Пьотр Гладилин „Нощна пеперуда“, режисирана от Явор Гърдев. Неслучайно това превъплъщение в образа на войника, който една сутрин се буди като жена, ѝ донесе и признанието на гилдията под формата на „Аскеер“ за изгряваща звезда.
Снимка: Андрей Андреев
Десетки са преобразяванията на сцена, заради които Весела заслужено се установи като един от ярките таланти на своето поколение. Междувременно, персонажите не само от театъра, но и от телевизонния и киноекран, чрез които е доказала, че разполага с ярък и разнообразен актьорски потенциал, стават все повече.
Весела е незабравима и като Офелия
от „Хамлет“, отново в емблематичната постановка на Явор Гърдев в Народния театър. Следват „Самотни персонажи“ на Васил Дуев – Тайг, „Скъперникът“ на Лилия Абаджиева и „Лив Щайн“ на Крис Шарков, който спектакъл ѝ носи номинация за „Икар“ за поддържаща женска роля през 2016 година. През 2019 година тя е номинирана отново за същата категория, но този път печели „Икар“ – за „Поп-фолк хроники: Бели птици и куршуми“, също спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“, където тя е на щат. От по-скорошните заглавия там няма как да пропуснем „Пияните“, „Празникът“, „Сцени от един семеен живот“, а паралелно с това и „Боклук“ на Театър 199.
Снимка: Андрей Андреев
Изявите ѝ пред камера са не по-малко успешни – в киното във „Вездесъщият“ и „Снимка с Юки“, а в телевизията – в сериалите „Денят на бащата“ и „Мен не ме мислете“.
Весела Бабинова няколко пъти е споделяла, че театърът е „моето нещо“, защото живата връзка с публиката не може да бъде заменена.
Преди броени месеци Весела Бабинова се впусна в поредното сериозно професионално предизвикателство – моноспектакъла „Пистолет в торнадо (и хиляди жестоки удари)“, а отзвукът доказва, че си е струвало. Първият път, в който е
изцяло сама на театралната сцена
за около 90 минути, несъмнено изключителен и сложен момент за всеки актьор, ѝ донесе номинация за „Икар“ за водеща женска роля и продължителните аплодисменти на публиката.
Снимка: Стефан Щерев
А каква е предисторията? Една от близките ѝ приятелки – Луиза Григорова-Макариев, харесва текста на постановката и има идея да го изиграе, но в крайна сметка решава, че той е по-подходящ за Весела. Предлага ѝ да заеме единствената и централна роля в него, като заедно с Александър Сано и продуцентската им къща Break A Leg застават зад проекта. Весела приема шанса с удоволствие, но при едно условие – да я режисира Васил Дуев-Тайг, с когото вече е работила по едно от първите си представления в „Сфумато“.
Снимка: Стефан Щерев
Това е първи моноспектакъл и за нея като актриса, и за него като режисьор, както и за Луиза като продуцент, но ефектът от поетите рискове и превъзмогнатите страхове е налице. Несъмнено помага, както самата Весела споделя, че си
имат доверие и като колеги, и като хора.
Пиесата „Пистолет в торнадо (и хиляди жестоки удари)“ е нова, от 2019 г., и се играе за първи път в България. Оригиналното ѝ заглавие е „Хиляди жестоки удари“, препратка към добре познатия, но несравним монолог на Хамлет („Да бъдеш или не“), а нейният автор Лорън Гъндърсън е един от най-продуцираните драматурзи в САЩ от 2015 г. насам.
Снимка: Стефан Щерев
Сценограф е Елис Вели, а композитор е Антони Рикев. Постановката е конструирана така, че действието ѝ би могло да се развива навсякъде. Главната героиня Анджела е жена от малък град, която е принудена да се крие в мазето си, докато очаква да я връхлети торнадо. Тя предава на живо в социалните мрежи и постепенно разкрива все повече за себе си, за отношенията с майка си, със съпруга си, за работата като застрахователен агент, за страховете и мечтите си.
През личните истории
се прокрадва и идеята на Лорън Гъндърсън, че сцената е място, където се развиват граждански позиции. Весела споделя, че за нея се открояват всевъзможни пластове и любопитни линии в текста, но ѝ е особено интересен начинът, по който хуморът може да се използва като инструмент за справяне в тежки ситуации. По това героинята ѝ е близка, тъй като хората от личния ѝ кръг знаят добре, че тя може да бъде изключително забавен човек. В тази буря от емоции и обрати, между усещането за самота, размесено с приятна доза вицове и дори малко музика, се прокрадва водещ мотив – „всичко в този живот е шанс“. Но можем да добавим – и талант. Защото без него по всяка вероятност биха останали само „думи, думи, думи.“
Снимка: Андрей Андреев
Оръжието в центъра на „Пистолет в торнадо (и хиляди жестоки удари)“ е самата Весела и в унисон със своеобразното правило на Чехов за драматургичното действие – то не остава да виси неизползвано на стената с развитието на пиесата.
Най-близките дати, на които можем да гледаме Весела Бабинова в моноспектакъла „Пистолет в торнадо (и хиляди жестоки удари)“ са 26 март и 11 април.
0 Коментара