Цветелина Николова е управляващ директор на винарските изби „Катаржина Естейт”, „Белица Уайнъри”, „Кончерто Уайнъри”, както и на „Платинум Брандс“ – дистрибуторска компания за вина и високоалкохолни напитки.

Има бакалавърска степен по политология на френски език и  магистърска – по МИО от УНСС. Тя е завършила престижния международен институт OIV International Organization of Vine and Wine) с две международни дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро (Монпелие, Франция) и „Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV. 

Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г.

Тя е сред десетте финалисти на престижния национален конкурс „Мениджър на годината“ през 2015, 2016 и 2017 г.

 

 

Г-жо Николова, вие сте успешен мениджър на проспериращи бизнеси, носител на много награди за професионалните си успехи, съпруга и майка. На колко години е дъщеря ви? И как успявате да се справите с всичките си отговорности?

Мартина е на 5 години. Все по-трудно ми става да се разделям с нея, когато пътувам. И двете не можем една без друга. Стремя се да постигам баланс между работата и семейството.  Ежедневието ми е много натоварено, но въпреки това се старая да се прибирам вечер до 7 часа, оставям телефона настрана и съм изцяло с Мартина и съпруга ми. Вероятно имате силна подкрепа от съпруга си.

Много ме разбира, подкрепя ме, винаги е с мен и зад мен. Ние сме заедно от 22 години. Без неговата подкрепа никога не бих могла да работя така.  Той има неговия си бизнес, но обичаме да си споделяме и да си даваме идеи един на друг.

Има ли цена успехът, налагат ли се компромиси?

Налагат се компромиси, защото напоследък свободното ми време е все по-малко и така лишавам от внимание близките ми. Отговорността , която съм поела, е голяма, затова трябва да следвам целите си, да си поставям нови хоризонти, да поддържам добър баланс между работа и семейство. Всичко това ме прави много щастлива.

Но работата доставя и удоволствие, предполагам.

Със сигурност. Не бих могла да го правя просто защото трябва да работя.  Наскоро назначих колега във фирмата и първото нещо, което му обясних, е, че „Катаржина Естейт“ не е обикновена компания. И това всеки служител ще го потвърди – „Катаржина“ е изкуство, музика, любов, една емоция, с която трябва  да живееш в сърцето си и да разказваш историята ни с любов. Само така се получават нещата. Тук всички си обичат работата. Много рядко се появява  някой нов човек, който не може да се впише в екипа. Напоследък се сблъсквам с този проблем,  че трудно намираме кадри.

Други работодатели споделят същото.

Чувам го на много конференции за човешки ресурси. При нас проблемът се появи от около година – и в производството, и в маркетинга и търговията. Слава богу, че нямаме почти никакво текучество, повечето хора в „Катаржина“ работят тук от повече от 10 години. Ние сме като семейство. Когато работим – работим. Когато се забавляваме, се забавляваме. Споделяме лични неща, приятели сме.

Защо е трудно да се намерят нови хора – защото отиват в чужбина или нямат мотивация?

Има няколко фактора според мен. Хората от производството масово отиват в Испания, Англия и други страни за същата работа в земеделието. В малките градове е масово. А при хората с висше образование на 24-25 години забелязвам нещо напълно различно от моето поколение – аз съм на 36. Наложи ми се наскоро да търся няколко човека на тази възраст и съм доста обезсърчена. Те искат да отидат в чужбина, но не знаят защо, може би защото всички го правят. На тяхната възраст аз и моите връстници, които останахме тук, бяхме готови да работим, да се развиваме и за нас въобще не беше важно каква заплата получаваме, а се опитвахме да се доказваме. Сега първо питат за заплатата и ако може, тутакси да станат директори. По-големият проблем е, че нямат чувство за отговорност. Казвам им какви ще им бъдат задълженията и те си тръгват, или даже пред мен казват: „Ама това е много отговорно“.  А аз не търся ядрени физици или лекари. Нито пък искам някакви свръхнеща. Просто трябва да са отговорни и постоянни в работата си. Нищо повече. Разбира се, попадаме и на много добри хора, макар и трудно.

Вие много млада ставате управляващ директор на „Катаржина“. Кой е професионалният успех, който най-много ви радва?

Да, на 28 години бях, когато оглавих компанията. Много ме радва това, че заедно с екипа създадохме имиджа на „Катаржина“. Създаваме история. Да пишеш история в света на виното е трудно – успелите изби се управляват обикновено от 7-мо, 8-мо, 12-то поколение, семейни изби. А ние създадохме история за много кратко време. Във виното 10 години е много кратко време. И когато виждаш изключително добри резултати, и то на световно ниво, това те кара да бъдеш изключително удовлетворен. А докато създаваш това, ти самият израстваш страшно много, и това също ти дава огромно удовлетворение.

Пътуванията по света също ми дават много. Смятам, че хората колкото повече пътуват, толкова повече се обогатяват, отворени са за нови хоризонти, иновации, креативни са. За да си успешен, трябва да следиш световните тенденции и бързо да ги внедряваш в малка държава като България. Само тогава можеш да си различен и успешен. А можеш да си успешен, само ако си различен, със собствена визия.

 „Катаржина“ не е само имидж, а добро вино. Как го постигате?

Много се гордеем с технолозите си. Двама млади мъже, близнаци – Свилен и Иван Кисьови. Те няма да допуснат нищо, освен най-доброто вино. Винаги най-доброто като съотношение цена:качество. Даже нашата цел е не просто цената на виното да отговаря на качеството, а да е в пъти по-ниска от тази, която трябва да бъде въз основа на качеството. Двамата непрекъснато търсят нови неща във виното, как да оптимизираме някой разход с някоя нова машина и иновативна технология.

По този начин можем, без да повишаваме цените, да подобрим качеството. Невероятни са. Много често дегустираме различни вина от цял свят, знаем къде искаме да отидем като качество и следваме световните тенденции. Това го показват и нашите медали от най-престижните винени конкурси по света. На 2-3 години тенденциите във виното се сменят. Тази година ще бъде модерно, примерно, да произвеждаме чисто сортови вина, или купажни вина, или по-плодови, или с повече дъб, или с по-висок алкохолен градус… Ако просто произвеждаме бяло и червено вино, без да следим какво се случва в световен мащаб, където нещата са много динамични във всяка една сфера, ще бъдем просто едни от всички останали. А ние искаме да сме различни.

Вие сте най-младата българка с Master of Science in Wine Management в изключително престижната OIV – International Organization of Vine and Wine. Какво ви даде това обучение?

Когато кандидатствах и ми потвърдиха, че съм приета, изписах няколко теми какво очаквам да науча и да приложа в България. След като завърших, по повод 30-годишнината от създаването на програмата, поканиха всички магистри на световен конгрес в Париж. С 4-ма лектори, единият от които бях аз, заедно с най-добрия сомелиер в света, човека с най-много титли в областта – Жерар Басе, който завърши с мен, една американка – САЩ е един от най-големите пазари, и един китайец – Китай в момента е най-бързо развиващ се като потребление на вино. Аз трябваше да говоря за държавите извън Топ 10 на винопроизводителите в света – за тенденциите, какви примери следват, добри и лоши практики и т.н. Припомних им как въобще не бяха обръщали внимание на България като винопроизводител, преди да попадна в програмата. Открито признаха, че не могат да повярват, че България се е развила по този добър начин. И това за тях означава много. Означава също, че на политическо ниво ЕС не напразно си дава субсидиите в държава като България и очевидно успешно се случват нещата.

Очаквах да науча много по-малко от програмата от това, което всъщност научих. Така че аз получих не просто образование за виното, бих могла да го нарека „Книгата на живота ми“.

А за вас лично какво е виното, извън бизнеса?

Виното е емоция, любов, изкуство. Виното създава общуване между хората.

Имате ли вино от „Катаржина“, към което имате особен сантимент?

Да, няколко вина, които са като емблема на „Катаржина“. Едно от тях е Question Mark – първото вино, което пуснахме. Чудехме се с какъв етикет да го представим и се появи на пазара с една питанка, а после стана Question Mark. Също така серията „Шопен“. Идеята дойде от това, че искахме да озвучим цялата изба – да звучат Шопен, Бетовен, Моцарт, красива тиха музика. Има емоция в създаването на този бранд. Също и „Анкор сира” – то ни е като емблема, едно от най-награждаваните вина. Една сира, за която полагаме много големи усилия всяка година да е по-добра от предишната. И резултатът е, че това е най-награждаваното българско вино.

Има ли вече създадена винена култура в България?

Да, има. Мога да го кажа уверено. Ние работим всеки ден за повишаване на винената култура. През 2003 г., когато започнахме, не беше така. Тогава хората деляха виното на бяло и червено. Даже розе почти нямаше. Днес вече има много голяма винена култура. В Източна Европа мога да сравня Чехия, Полша, Сърбия, Македония, Румъния – България е много по-напред от тези държави в това отношение. Тук вече много се говори за вино, правят се събития, говори се за винен туризъм.

Говори ли се, или го има винения туризъм?

През последните години се говори все повече за винен туризъм, това ме радва много, тъй като чрез него ще се повиши и винената култура. Вече са поставени основите на този бизнес в България и оттук нататък трябва усилено да работим, за да можем да популяризираме България като част от световните винени дестинации.

„Катаржина“ създава нова платформа – WineBooking.  Какво ще представлява тя?

WineBooking е нашият нов проект  – онлайн платформа за продажба на вино. И не само – чрез нея искаме да развиваме културата за пиене на вино, да дадем повече познания на консуматорите, да ги напътстваме към избор на качествени вина. С помощта на WineBooking ние предоставяме възможност на всеки клиент максимално да се наслади на удоволствието да опитва и научава всичко за света на нашите вина.

Как се присъединяваш към клуба?

Ставаш член с регистрация, без да плащаш нищо за това, на www.winebooking.bg. Ние имаме затворен клуб, „Катаржина Прeмиум клуб“, той има 100 членове, не ги увеличаваме и не целим масовост. Докато с тази платформа ще се опитаме да стигнем до повече хора.

Нашата цел винаги е била маркетинг от уста на уста, по този начин и развихме имиджа на „Катаржина“. Целта ни с платформата е вашите приятели да са и наши приятели, и техните приятели и така… Т.е. вие сте доволни от тази платформа и ни препоръчвате. И всеки ден, ненатрапчиво, може да четете интересни неща за вино, храна и пътувания.

„Галъп интернешънъл“ по поръчка на „Жената днес“  направи изследване за жените и бизнеса у нас.  Общите изводи от него са:  Жените са по-коректни от мъжете, но са подценени. Редица бизнескачества са по-присъщи на женитe, отколкото за мъжете, но ролята на жените като ръководители и бизнесхора у нас е все още пренебрегвана от обществото ни и има нужда от насърчаване. Например: мнозинството са съгласни, че жените са по-дисциплинирани от мъжете,  че жените са по-лоялни и всеотдайни от мъжете,  че жените по-сигурно връщат заеми,  че жените са по-некорумпирани. Вие като мениджър с голям опит, съгласна ли сте с тези изводи?

Членувам в една организация – „Съвет на жените в бизнеса“ с председател Боряна Манолова. Там създадохме лидерска академия само за жени, чиято цел е да ги насърчаваме да имат много повече самочувствие и да са по-смели в това да станат предприемачи, или мениджъри и т.н. Имаме големи успехи с тази инициатива. По принцип България е много напред в класацията по тези теми. В България жените се приемат много по-добре, отколкото в много държави в света. Често съм чувала мъже-чужденци да казват, че са запомнили България с това, че има много жени, заемащи високи управленски постове.

Абсолютно съм съгласна с резултатите от изследването. Всички го казват. Жените са много по-отговорни, много по-прецизни, по-точни в изказванията си. С кредитите е същото. Моите банкери казват: „Добре, че всички не са като теб, иначе банките какво щяха да правят.“  Жените са много по-отдадени и работят с много повече любов. Дори и да не познавам една жена, която управлява компания, в момента, в който започнем да контактуваме, ставаме близки от първата минута, все едно сме от една кръвна група. Говорим на един език.

А сблъсквали ли сте се с предубеждения в бизнеса поради факта, че сте жена?

Да, разбира се, в началото беше по-трудно, докато мине периодът, в който трябва да се докажа. Сега всичко е по-различно. Изграждам името си успешно и се старая да съм максимално коректна в бизнеса и към всички хора около мен. Смятам, че когато човек притежава всички тези качества, няма никакво значение дали си мъж или жена.

Има ли „стъклен таван“ над жените в България?

Не, не смятам, че има. Мисля, че българите са готови жени да управляват навсякъде.

Но заплащането между мъже и жени все още не е равно.

Да, в това има проблем. Не е равно заплащането. Защото се смята, че мъжът има по-големи нужди вероятно. Съществува това. При нас го няма, но съм сигурна, че го има на много места.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара