Цветелина Николова е управляващ директор на винарски изби „Катаржина Естейт” и „Белица Уайнъри”, както и на „Платинум Брандс“, дистрибуторска компания за вина и високоалкохолни напитки. Има бакалавърска степен по политология на френски език и придобита магистърска степен по МИО от УНСС. Завършила е престижния международен институт OIV (International Organization of Vine and Wine), Франция, с две международни дипломи: „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“от университета СупАгро (Монпелие, Франция);„Магистър на науките по винен мениджмънт“ от OIV, Франция.
Сред приоритетите на Цветелина Николова е изграждането на по-добър имидж на българското вино по света. Тя е инициатор и автор на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина, както у нас, така и на международно ниво. Цветелина издаде илюстрована книга за българските вина и традиции Wines of Bulgaria. Този своеобразен пътеводител в света на винопроизводството у нас получи широк отзвук.
През 2019 г. регионалното бюро на Международната организация на франкофонията за Централна и Източна Европа и групата на франкофонските посланици в България присъдиха на Цветелина Николова наградата в категория “Предприемачество”. По време на престижния конкурс „Мистър и Мисис Икономика 2019“ на нея й бе връчена специална награда за популяризиране на българското вино. Цветелина Николова бе обявена за „Млад мениджър“ на 2012 г. Тя е сред десетте финалисти на националния конкурс „Мениджър на годината“ през 2015, 2016 и 2017 г.
Съвсем млада ставате управляващ директор на „Катаржина“, вече 9 години управлявате едни от най-успешните винарски изби у нас. Каква е рецепта ви за успех – вашият личен и този на компанията ви?
Причините за успеха са няколко. Първата е свързана с постоянство в качеството на продукцията ни. Втората е – пускане на нови брандове. Хората очакват да има нещо ново, различно, иновативно. И тук стигаме до третата причина – иновациите, както и непрекъсната инвестиция в лозята и в производството. Това води до подобрение в качеството, а и в презентирането. Разбира се, без добър екип е невъзможно да се случат нещата. А ние сме точно такъв утвърден екип – 90% от хората са тук от първите дни на „Катаржина”.
Моята лична рецепта за успех е свързана с това да си поставям все по-големи цели, които да постигаме с колегите и да сме на върха. Всяка една изпълнена задача ми дава увереност и смелост да продължавам напред.
Завършила сте политология и международни икономически отношения, но сте поела по друг път. Как изглежда вашата история във винения бизнес?
Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с вино. Моята история във винения бизнес започва, след като постъпих на работа в „Белведере”. Беше странно и различно от това, което съм си представяла за себе си. Но разбрах, че виното е една необятна наука, която трябва да изучиш много профилирано, за да бъдеш най-добър. И така, 2012 г. взех решение да уча нещо, свързано с виното, за да стана по-добра в това, което правя. Кандидатствах в престижния международен институт OIV, което беше много високопоставена цел и не знаех дали ще се случи, защото там приемат между 13 и 16 човека на година. Но положих много усилия и успях.
Какво ви даде това обучение?
Страшно много – възможност да разбера къде е поставена България на световната карта – не само като винопроизводител, но като цяло. Да разуча добрите и лошите практики на държавите, и по-специално тези от Новия свят във виното – като Чили, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. Да науча какво те са направили, за да поставят страните си в Топ 10 в света само за 15-20 години. Помогна ми да открия какво ние да направим, какви планове да гоним, за да си върнем позициите, които сме имали преди време. За да не сме, както сега, на едно от последните места. 60-70-те години на миналия век България е била на много челно място в света на винопроизводството и износа.
А защо сега не е така?
Защото през 80-те години сме загубили големи позиции, пазари като Англия, Русия, скандинавски държави. След тази загуба спират да се гледат и лозята, а виното вече не е приоритетен сектор, докато не идва САПАРД. Европейските програми започват да дават възможност за инвестиции в сектора. Без тях днес нямаше да сме това, което сме. В момента българското вино няма толкова добър имидж, но започнаха да се случват бързо и хубави неща. Има много промени в положителна посока, има инвестиции в сектора – не само от европейски програми, но и наши и чужди.
Днес хората поризвеждат лозя и вина по по- различен начин, отколкото преди. Вече има много хубави български вина, залага се и на визиите, на презентирането, има качествени хора, които се образоват в този бранш, все повече се пътува, за да се черпи опит.
През последните години се направиха доста събития в България, на които присъстваха много хора от винения бранш в света. На всички стана ясно, че България може да бъде презентирана като една винена дестинация. Затова е нужно да работим за повишаване имиджа на българското вино.
Все повече се говори за винен туризъм. Кога България ще стане част от световните винени дестинации?
Далече сме още от винения туризъм, но той постепенно се развива. Все още не е на нивото, на което трябва да бъде, но върви в правилна посока. Очаквам до 3-4 години да има драстична положителна промяна. А когато изградим винения туризъм, ще се чува за нас повече по света. Убедена съм, че така, както Нова Зеландия е екзотична страна за еропейци и американци, така и България би могла да бъде такова място за същите тези хора. Моята цел е чрез „Катаржина” и винения туризъм да покажа България като една екзотична дестинация. Като изба, която разполага със собствени лозя, интересна архитектура и е производител на висококачествени български вина, „Катаржина Естейт” стартира нов проект, с който ще цели да стане една от най – атрактивните винени дестинации в страната и да привлича посетители не само от България, но и от други държави.
Но за тази цел е нужна и добра винена култура. Имаме ли я?
Да. Преди 15 години, когато започнахме, у нас нямаше почти никаква винена култура. Ние, винопроизводителите, работим всеки ден за изграждането и повишаването на тази култура. И, да, вече има такава култура в България. Хората се интересуват от вино, знаят повече неща, организират се ежедневно събития, правят се нови и нови презентации.
Казахте „ние, винопроизводителите”, явно ви е доста присърце каузата „българско вино”. Издадохте дори книга, в която бяха представени почти всички български винарни.
Не само аз, има още хора, които искаме да обединим българското вино под една обща структура, която да ни представя пред света. Аз, в лицето на „Катаржина”, не мога да покажа българското вино само чрез една изба. Има винопроизводители, винолюбители и хора, които под някаква форма се занимават с повишаване на имиджа на българското вино, които работят за тази кауза. Много сме хората, които искаме това да се случи.
Когато обикалях света и се опитвах да разбера как държавите с добър винен имидж са направили така, че да застанат на световната карта, стигнах до извода, че отнякъде трябва да се тръгне. Книгата, която направих, беше първа стъпка, чрез която исках да покажа на света какво е България. Не мога да отида и да заявя пред света, че сме най-добрият винопроизводител, че произвеждаме най-качествените вина, но мога чрез нашата култура, традиции, история, обичаи да покажа какво е България.
Вие сте застъпник на това да има райониране по отношение на виното. Защо това е толкова важно?
Страната ни трябва да бъде разделена на винарски региони. Това също е моя цел, която ще направя всичко възможно да изпълня. Важно е, защото всеки един регион е с различен климат, почва.
Държавата помага или пречи в това начинание?
Не съм привърженик на тезата, според която държавата не помага. Институциите имат желание, но не са намерили верния път, по който да стигнат до целта. А от нашия сектор – всеки дърпа към себе си. И това е главната причина да не се случи нещо по-голямо в този сектор.
В изпълнението на тези цели следвате ли световните тенденции, или по-скоро залагате на свой тренд?
Двете неща трябва да вървят успоредно. Следваме световните тенденции, виждаме какви са новостите и в същото време си имаме свои планове за това как да направим така, че да се чуе повече за България.
Извън бизнеса и каузите, какво е за вас виното?
Виното е емоция, една любов, музика, изкуство. То е нещо специално. За да говориш за него, трябва да живее в душата ти. Технологията по правене на вино е истинско изкуство, а не просто произвеждане на продукт.
Казвала сте, че виното не е най-женската професия. Имала ли сте пречки, свързани с това, че сте жена ръководител?
Да, но в началото. Сега не е така, защото хората вече ме познават, знаят какво мога, виждат постоянството и посоката, в която върви „Катаржина”. Да, виното не е най-женската професия. Но в България свикнахме с годините да нямаме такива предразсъдъци. Има много чужденци, които казват как за разлика от много други държави, у нас има много жени на ръководни постове. Свикнахме, че една жена може да управлява и да стои начело на голяма компания.
В същото време според едно неотдавнашно изследване на Евробарометър 81% от българите смятат, че основната роля на жената е да се грижи да семейството и дома, а мъжът да изкарва пари? Какво бихте им казали на тези хора?
Когато се срещам с такива хора, един петминутен разговор ми е достатъчен, за да ги убедя, че не могат да делят хората на мъже и жени, а на можещи и на такива, които не се справят толкова добре, независимо от това от какъв пол са. Това са стереотипи, които лесно могат да се разчупят и те са повече в миналото, новите поколения сме различни.
Вие самата сте майка и съпруга. Как успявате да съчетавате различните роли, в които ви се налага да влизате?
Опитвам се да балансирам. Донякъде се справям, ако питате мъжа ми, може и да не е така. Нашата дъщеря е в първи клас и аз се съобразявам с това. Старая се най-късно в 19 часа да съм се прибрала, да имаме време да учим и играем заедно. Опитвам се, когато съм на работа, да съм на работа, когато пътуваме семейно, да не говорим за работа и т.н.
Освен това мъжът ми ме подкрепя много. Ние сме заедно от 23 години, растем заедно и ако аз не получавам неговото разбиране, със сигурност нещата биха били различни.
Къде виждате себе си след 10 години?
Много искам да постигнем това, за което си говорим – България да бъде една от световните винени дестинации. Обиколила съм почти всички държави по света и съм убедена, че това е възможно, зависи само от нас. Бих била щастлива, ако постигна това. Аз съм човек, който обича да си поставя високи цели и упорито да ги следва.
Коя е следващата цел?
Да реализираме хотела. За да съм по-точна – това няма да е просто хотел, а място с множество активности, които ще презентират „Катаржина” по тотално различен начин. Смятам, че до две години това ще се случи.
Предполагам имате нужда и от свои бягства. Кои са любимите ви места за това?
Обичам всякакви места – и зимни, и летни курорти, и места, които са свързани с обикаляне и опознаване на дадена държава. Със семейството ми веднъж в годината отиваме там, където има само плажове и няма какво друго да се прави. Защото понякога имаме нужда от това – да лежим на едно място и просто да гледаме изгрева и залеза. Обичаме да ходим на екзотични места – и в Азия, и в Щатите. Аз не съм американски привърженик, но Щатите ме зареждат с бизнес иновациите. Азия пък ми дава много човещина и добрина – там хората са усмихнати, живеят за мига. И в Европа много обичам да ходя. Това е един от най-красивите континенти, можеш да видиш всичко – ледници, морета, планини, невероятна храна, чистота, приветливи хора и т.н.
А любимата винена дестинация?
Бордо, Южна Африка – Стеленбош, Испания – Ла Риоха и Аржентина.
А за какво ви се иска да имате време?
Да съчетавам полезното с приятното, да сме заедно със семейството ми, да опознаваме и показваме света на дъщеря ни. Мисля, че успявам да имам такова време. Всяко пътуване освен почивка е и време за мен, отваря ми очите за нови неща, дава ми нови посоки, за да вървя напред.
А какво искате да предадете на дъщеря си?
Това, което аз съм научила от моите родители – на всяко зло да отвръща с добро. Това е една от големите ми теории за успеха. Получавам ежедневно зло, но когато отвръщаш с добро, хората се стресират и освен че се прибират, веднага виждаш, че си постъпил правилно. Иска ми се още дъщеря ми да бъде борбена, да не се отказва, винаги да преследва целите си и да не казва „не мога”.
0 Коментара