Има такива дни. На летището сме, чакаме, и за да не скучая, се ослушвам наоколо. Полетът закъснява. Фрашкано е с влюбени двойки, които се карат. Хората са странни, всеки търси своето щастие и докато го търси, така се изнервя, че без да се усети, постоянно започва да мърмори.

woman-watching-870352_640

Аз гледам моята лейди и не мога да й се нарадвам. Тя е спокойна, красива и крехка като жълта роза, поставена във висока ваза от китайски порцелан. И нито един скандал, за шест години нито един скандал, представяте ли си! Иска ми се да й изкрещя в лицето едно „Браво”, но не го правя – в краткия си и крайно безсъдържателен живот съм успял да вникна в малко, но сигурни истини, една от които е: не коментирай всеки пункт от връзката – просто я живей…

Моята приятелка е красавица от Стара Загора. Пианистка, нищо не разбира от литература, има акцент, който обожавам, готви като фея, чука се като по телевизията и дори на суахили може да ми кресне: разкарай тъз празна бутитила из пут лиглото, чи напрао уткачам вечи!!! А другите наоколо не са така. Те разговарят, те имат мнение, не харесват нищо и, ако някой случайно така като мен се занимава с писане (в което дълбоко се съмнявам), го прави като каланетика. И ето, звуковата среда наоколо е следната – жените обвиняват, мъжете се оправдават, това е. Малко се натъжавам и, както винаги в такива случаи, веднага започвам с глупостите:

– Миличка, ти знаеш ли кой е Козимо III Медичи? – питам моята очарователна лейди.

Да, онзи хирцог от Флоренция, за когото са измислили дисйертът Тирамису – казва моята очарователна лейди, което означава, че вече съм й разказвал тая история, и да не мисля да я отегчавам пак, като понеча да я разкажа втори път.

Права е! Жените, особено ако са жени на място, за нищо на света не бива да се отегчават. И сменям тактиката:

– Правилно. Той е. Но има и нещо друго.

Тъй?повдига чудесните си вежди моята очарователна лейди.

– От него е тръгнал терминът „френска любов”, извесно ли ти е това?

Чи кък така, той нали е италианиц?

– Ми така. Просто не е обичал да му го правят.

Иййййй, бах тьи уткачалката! Димьек фреска тук й в сисъл като хуаа работа, ама циганска? казва очарователната ми лейди и е щастлива, че е разбрала.

Аз потвръждавам и я похвалвам, тя се радва…

– Ти същу в извйестен сисъл си хирзог татинци, но надявам си ни мислиш кату тоз Козимо?

– Не, не. Далеч не мисля така…

Радвам си. Дано в самолета да й по-спокойно. Дусйещаш си защо, нали?

Досещам се, разбира се, и с нетърпение очаквам полета. И знам – животът не е сън. Поне не бива да е сън! Особено, ако не си глупак.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара