Един от най-горещите спорове в научните среди напоследък е свързан с явлението non-ciliac-gluten sensitivity или глутенова чувствителност, различна от цьолиакия. Мнозина учени твърдят, че подобно състояние не съществува и е по-скоро плод на внушение. Много други са убедени в противното. Проучвания и аргументи се излагат и в двете посоки, но науката все още не е казала окончателната си дума, пише нутриционистът Магдалена Пашова в своя блог Magipashova.
Междувременно личният ми опит ме убеждава, че много хора изпитват значително подобрение, когато редуцират или премахнат изцяло глутен-съдържащите храни от менюто си и като цяло намалят зърнените храни. Често пъти изчезват хронични главоболия, проблеми с храносмилането, усещане за тежест, болка и подутост след хранене, неспокоен сън, задържане на килограми и други.
Припомням, че глутенът е основният протеин в пшеницата, ръж и ечемик, както и всички произведени от тях продукти. В индустриалното производство глутен се добавя масово към различни готови храни с цел сгъстяване и плътност. Така той може да се озове в различни сосове, дресинги, инстантни продукти, подправки, миксове, фиксове, нишестета, сгъстители, подсладители, кетчуп, соев сос и на още много места.
Стриктното спазване на безглутенова диета е сериозно предизвикателство за хора, свикнали да консумират често готови и полуготови храни. Ако обаче разчитате предимно на домашно приготвена храна, редуцирането и дори тоталното избягване на глутена не е чак толкова трудно.
Това, което тревожи мнозина обаче, е как да се откажат от хляба.
Според последните статистики България е една от страните с най-висока консумация на хляб. Някои го отдават на сравнително ниската цена на хляба (евтини калории, както казват учените), но според мен нещата са по-комплексни. Хлябът е традиционна храна за българите. Думата “хляб” често се употребява от по-старите хора като синоним на “хранене”. Хлябът е свързан с почти всички народни обичаи и ритуали – както езически, така и християнски. Няма значим празник, който да минава без обредна погача – от 40-я ден след раждането на детето, през прощапулника, когато детето прави първи стъпки, до кръщене, сватба и всички църковни празници Коледа, Великден, Гергьовден, Трифон зарезан, Спасовден, Бабинден и Тодоровден. Самото замесване на обреден хляб е своеобразен ритуал. В миналото жената, приготвяща такъв хляб, трябвало да е облечена с празнични дрехи и закичена със здравец или цвете.
Неслучайно хлябът присъства и в някои от най-ранните детски спомени на много от нас – в моя случай разходката до “фурната” за топъл “заводски” хляб с едната ми баба; дъхавите “пърленки”, приготвени на дървената печка на другата ми баба, новогодишната погача на майка ми. За мен и за много други в тези спомени е кодирана идеята за детство, за безгрижие, спокойствие, безметежност, любов и защитеност.
Също така не е случайно, че на английски храни като хляб и топла манджа имат общото наименование “comfort food”, защото ни носят усещането за спокойствие и душевен комфорт.
Има моменти, когато всичко което искам, е филия топъл хляб с твърда хрупкава коричка и мека среда, ароматно масло, парче домашно сирене и градински домати. Вкусът на детството. Усещане за щастие.
Твърдо убедена съм обаче, че ежедневната консумация на хляб няма място в едно здравословно меню. Дори да нямате установен проблем с разграждането на глутена, ограничаването на хляба и зърнените храни до 2-3 пъти седмично е силно препоръчително с цел поддържане и превенция на здравето. Ако обаче филийката наистина ви липсва и искате да присъства в менюто ви малко по-често, може да опитате да си приготвите безглутенов Палео хляб.
За тези, които за първи път чуват понятието “палео хранене” пояснявам, че това е начин на хранене, който доби изключително голяма популярност през последните години и все повече специалисти по хранене го препоръчват като един от най-здровословните режими. Палео храненето е базирано на идеята за това как са се хранили древните хора преди откриването и развитието на земеделието. Диетата им включва основно зеленчуци, плодове, семена, дивеч и риба. В нея не присъстват зърнени, млечни и преработени храни.
Палео хлябовете са интересна комбинация от ядки и ядкови брашна, яйца, оцет и ествествен подсладител.
В интернет може да намерите най-различни рецепти като напишете pаleo bread. Някои от тях са с бадемово, кокосово или друго ядково брашно. Към някои се добавя банан, тиква, лимон и дори чай.
Аз комбинирах елементи от няколко различни рецепти, за да получа това наистина много вкусно хлебче, което на вкус наподобява ръжен или пълнозърнест хляб и е трудно да познаеш, че в него изобщо няма зърнен продукт. Резултатът се хареса на всички вкъщи, така че със сигурност ще го правя отново, а с интерес бих пробвала и други рецепти. Опитайте и вие!
Палео хляб с бадеми
Продукти:
- 1 чаша бадемово брашно (може да използвате готово или да си приготвите домашно от предварително активирани бадеми)
- 3/4 чаша смляно ленено семе
- 3 яйца
- 1/4 чаша маково семе
- 1/4 чаша вода
- 2 с.л. зехтин
- 1/2 ч.л. хималайска сол
- 1/2 ч.л. сода за хляб
- 3/4 ч.л. ябълков оцет
Приготвяне:
в голяма купа смесете сухите съставки (брашно, ленено семе, маково семе, сол и сода). В друга купа разбийте яйцата и добавете зехтина, оцета и водата. Излейте мокрите съставки при сухите и разбъркайте.
Пригответе форма за печене с приблизителни размери 22 на 10 см. Аз използвам еднократни формички за кекс, които покривам с хартия за печене и намазвам с гхи. Излейте сместа във формата, загладете и поръсете с допълнително маково семе или други ядки/семена.
Печете 30-35 минути на 180 градуса. Извадете хлебчето от формата, обърнете го с дъното на горе и изчакайте да изстине преди да го разрежете.
0 Коментара