Не бягай от старостта

Какво е старостта? Изписани са хиляди страници с етапи, стадии на психосоциално развитие на хората. В биологията, старостта е последният период от живота на човека, свързан с изменение на неговите функции и здраве – в резултат на стареенето. И някак нещата са ясни. Уж са диференцирани. Човек би трябвало да е подготвен и да осъзнава бъдещето си. Особено когато става дума за  обусловени процеси, които придружават всеки човек.

Когато виждаме нашите роднини и приятели, когато виждаме албумите със снимки на предишните поколения преди нас, естествено идва осъзнаването за нещо напълно нормално, което ще дойде и при нас един ден. Но този процес не винаги се приема безконфликтно от хората. Именно в споменатите по-горе психични етапи на изграждане на идентичността, редица психотерапевти споделят своето виждане за последния етап на жизнения път на човек. И доста хора

засядат точно в този етап от житейския си път.

Не го изживяват, борят се или категорично не го приемат. Което е напълно нормално, защото не винаги, в каквато и да е сфера на нашия живот, ние сме на 100% приемащи. И тук се явяват защитните стратегии на личността. Психични програми, които ни спасяват от контрастното за нас случване тук и сега. И всъщност няма проблем нито в тези механизми, нито в кризата на новото. Само когато, разбира се, не застиваме в едно предизвикателство, а намираме нови умения, за да го преминем и трансформираме.

Съществува мит, че старостта е „Есента на живота“ или „избледняваща дъга“, но не трябва да забравяме, че през есента плодовете са най-сладки, а осъзнатостта прави дъгата още по цветна за нас, именно защото я разбираме. Тук въпросът в нас не би трябвало да е: „Как да отменим старостта?‘, а – „Как да се насладим на плодовете, които само там могат да бъдат открити?“.

Плодовете на Опита

Според германският психолог и психоаналитик Ерик Ериксън, съществува криза на всеки етап от развитие на личността на човек. В етапа, наречен „Късна зрялост“, който настъпва след 65 годишна възраст, кризата е „мъдрост-отчаяние“. В този етап от живота, човек може да премине с негодувание от неслучилото му се желано в миналото. Може да заседне в липсите, които не е могъл да запълни в земния си път. Но може и да се отнесе към погледа назад с мъдрост. Да се радва на постигнатото, да се радва на придобития опит, който няма как иначе да се придобие, освен с цената на годините. И да планира творчеството си в утрешния ден. И така да трансформира кризата в нещо наистина златно, като есента.

Можем ли да приемем грандиозните дарове на мъдростта?

Идентичността не е застинала същност. Тя е в процес на постоянно надграждане. Човек може да открива нови неща в себе си и в света около него до последния си дъх. Може би и след това. И това е необходимо осъзнаване за изход от всяка депресираща мисъл при човека.

В миналото, някои от племената на Ескимосите са практикували интересен ритуал. Хората на преклонна, биологична възраст са ги качвали на сал с малко храна и са били свободно пускани по водата, по крайбрежието. И вероятно това се е правило, защото не са могли да допринесат с достатъчно физическа работа към общността на племето си.

По същото време, в други части на света, най-възрастните в племето са ставали вождове и са водили цялата общност, като са се отнасяли към тях с респект и уважение. Тук ключовото е осъзнатостта и намирането на смисъл да вървим напред.

Старостта като ново начало, а не като край

Страховете в нас присъстват във всяка една възраст. Винаги има едно – „Ами ако не успея“, „Новото е загадка, която ме плаши“, „Черното е повече от бялото в моя живот“. Позиция, която само ни ограничава. Именно защото ако се вгледаме в черното, то тъмната страна ще се увеличава и ще става все по-голяма. А никой няма нужда от това. В този смисъл:

– Ти какво подхранваш, за да имаш това което имаш сега?

– Какъв е твоят „плод“, който ще береш през есента на твоя живот?

– Какви връзки създаваш – допаминови или окситоцинови?

Възрастта е нещо субективно,

именно защото всеки сам може да ѝ придаде смисъл. Не случайно за някои държавни постове е необходим опита на годините. Неслучайно, например за достигане на титлата професор в университет, е необходимо да бъде положен труд и години в учене за достигането на информираността, която човек да раздава на другите, които не са достигнали неговия етап на зрялост.

Има редица изследвания, които показват, че остаряването е цялостен процес, тоест ако държим нашата виталност и жажда за знание, дарявайки и приемайки любов, то ние удължаваме живота си от 5 до 10 години. Именно защото вътрешните преживявания доставят позитивни хормони, които влияят на всеки орган в нашето тяло.

Редица изследвания сочат, че клетките на тялото не остаряват, а се обновяват. И това зависи в над 90% от случаите от нас. И това, че изборът е в нашите ръце, би могло да ни прави изпълнени с топлота, мъдрост и желание да вървим напред. Това зависи от нас.
Всеки има своите причини да избягва старостта, не бягай – спри се, обърни се, благодари на себе си и давай смело напред!

Авторът Атанас Нанков е социален консултант, преминал модули на обучение по консултативна психология, социална и емоционална компетентност. Преминал е сертифицирано обучение по психосоматика.