Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
снимка: Веско Николов
Георги Тошев е журналист, телевизионен водещ, автор на поредица биографични книги, последната от които разказва необикновената история на обичания актьор Георги Парцалев. Водещ е на предаването „Непознатите“ по bTV, а професионалният му път минава през „24 часа“, „Дневник“, сп. „ЛИК“, сп. „Едно“, БНТ и bTV.
Защо се съгласи да участваш?
Любопитен човек съм.
Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Може би бях на 9 или 10 години. Разбрах, че тялото има много функции. За първи път усетих, че се променя. Никога не съм гледал на тялото си като на „заключена система“. Доверявам му се. С годините разбрах, че умореното тяло никога не лъже. Вслушвам се в сигналите, които ми изпраща. Полагам усилия да е в добра кондиция, да ми служи, а не да ме „краси“.
Какво е за теб реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологични особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?
Реализацията е относително понятие. За мен днес тя е здраве и удовлетвореност. Не пари и социална роля, която те утвърждава като политик, музикант, журналист и т.н. Всичко е преходно в живота. Единственото, което има значение е как ти се възприемаш и съотнасяш към другите. Светът е постижим, животът е възможност да се намериш. Полът може да предопредели някаква роля – на баща или майка, но живеем във времена, в които и това е относително. Не полът, а съзнанието ни трябва да определя изборите ни как, къде, с кого да живеем.
Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощрението?
Важно е да познаваш собствените си лимити, защото често наблюдавам хора, които искат да ги надскочат. Особено политици. Важно е да имаш връзка с реалността. Аз съм самокритичен човек. Бил съм и жесток към себе си, но с годините се научавам да се движа в собствените си лимити. Реалистичната самопреценка е много важна, за да не си аутсайдер.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш с тях (страховете) и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Аз съм човек, които се справя със страховете си. Разбира се, има два, с които ги боря – смъртта и самотата. Неизбежни са, но …иска ми се да се ги приема, опитомя. Тревожността е липса на рационалност. Аз съм избрал да бъда зает човек. И това ме спасява.
С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?
Безкрайна тема е лудостта. Особено днес. Тя има толкова различни измерения. Контролът над лудостта е важна тема. Не говоря за красивата лудост на талантливи и нестандартни личности, които движат обществото. Тя винаги ме е привличала. Болният човек е отчаяно луд. Това е опасно. За другите.
0 Коментара