Наталия Гаджева завършва „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. От 1993 г. работи във винарската промишленост на България: в изби като Ветрен, Брестник и Загрей. От 2007 г. със съпруга й Константин Стоев и приятеля им Валери Мектупчиян стоят зад Винарско имение Драгомир.

В периода 2003–2009 г. Наталия е председател на Съюза на енолозите в България. Участва в дегустационните комисии на конкурсите „Винария“, „Винен индекс“, „Винен граал“, на Районната Лозаро-винарска камара, на виненото списание „Бакхус“. Лектор е на тематични майсторски класове и работи във всички сфери на винарството – от проектирането на изби, през създаването на лозето и виното, до търговията и маркетинга. Като консуматор обича да експериментира с дегустация на вина от различни страни и сортове, страст са й вертикалните дегустации (на едно вино от различни реколти – бел. ред.). Сред избите на Европа, откъдето черпи вдъхновение, са тези от долината на Дуро в Испания и италианската Тоскана. Надява се двамата й сина Димитър и Михаил да продължат започнатото от родителите си. Димитър вече е част от екипа на Драгомир.

Какво е виното за теб?

Всичко: моето минало, моето настояще и моето бъдеще… Това, което съм, го дължа на виното и на обстоятелствата, свързани с него, които са ме изградили като личност. То е нещото, което ми дава приятелства, усмивки, удоволствия, пътувания. Дава ми и очаквания, както и нов шанс – ако съм сбъркала някъде, да го поправя през следващия гроздобер.

Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин, например?

Другата ми любима напитка е кафето, но, колкото и да искам, да измести виното тя не може. Виното има да извърви толкова дълъг път, докато стигне до чашата ви и започне да разказва историята си. От мисълта на някой, минал през едно поле и видял в него бъдещо красиво лозе, от събирането на парцелите земя до засаждането, до първия гроздобер, първото вино, първата усмивка на доволство от опитването му и първото споделяне на радостта. И така, тръпнейки всяка следваща година в очакване на новата реколта. Такива истории може да разказва само напитка като виното и аз избрах Него.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

Открихме се взаимно. Най–напред него, вярвайки, че ми предстои любопитен и интересен път в живота, а по-късно и то – мен, когато разбра, че в мое лице има верен и сериозен популяризатор. Дори и заклети „не-винопиещи“ хора бих могла да накарам да го заобичат, да го забелязват по рафтовете на магазините и по масите в ресторантите. Това е моята мисия, която отстоявам с усмивка, знания и професионализъм.

Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

Нямам много информация за това, но мисля, че все още има селективност ако за една и съща позиция кандидатстват мъж и жена. Например, ако жената е млада и й предстои да става майка, биха предпочели мъжа. Като мениджър на нашата фирма, бих предпочела жена за дадени позиции, защото сме по–детайлни, прецизни, отговорни. Не бих ощетила жена с по-малко възнаграждение само заради пола – напротив, бих я стимулирала.

Специално във винения бранш как е?

В нашата сфера вече има много утвърдени жени специалисти. Дори, като се замисля, повечето успешни фирми у нас се ръководят от жени. Което показва, че винарството не е запазена територия  само за мъжете. Да, има манипулации в производството, непосилни физически за жените, но пък има и такива като дегустациите, където е доказано, че жените са по-добри. Вече има и много пишещи за вино жени, както и маркетинг експерти – все пак виното не е само производство.

Как се роди идеята за Драгомир и къде се намира винарната в момента по отношение на идейното си развитие? Разкажи ни и за новата изба, чието откриването съвпадна с карантината. Малко са архитектурно амбициозните изби в България – какво е специалното в нея?

Новият ни дом е дълго чакано от нас място! Идеята датира отдавна, но през 2006 г. регистрирахме фирмата и започнахме да планираме бъдещето. С Константин и Валери решихме, че е време да направим нещо свое, за да развием собствен стил вино. Тръгвайки от сериозна работа с гроздето, минавайки през прецизна винификация и съзряване до визуалния  облик на виното. С Коси вече имахме по петнайсет гроздобера зад гърба си, натрупани знания, авторитет. Избрахме  село Драгомир заради почвено-климатичните условия. Месеци наред обикалях по къщите в селото, за да издирвам собствениците на имотите, които харесахме за  мястото на новата винарна. Успяхме да оформим подходящ терен и започнахме проектирането. Знаехме, че това ще отнеме време, а ние бяхме нетърпеливи да правим собствено вино (качествено грозде имаше в изобилие) и затова решихме да намерим временно място – така първите две реколти са винифицирани на открита площадка в село Братя Даскалови. През това време проектът бе завършен, чакахме да финансиране по европейските програми, за да започнем строителство. За съжаление, това отне близо 2 години, в които, правейки вече собствено вино и опитвайки се да го предлагаме на пазара,  разбрахме, че трябва да намалим обема на производство и да се съсредоточим върху това, което умеем най-добре: личното отношение към клиента. Насочихме още по-голямо внимание към дегустациите. За да успеем в това, ни бе нужно място, което без излишна помпозност да дава визия на нашите вина. Така се преместихме в Пловдив, където на шега винифицирахме десет гроздобера. Това бе времето, в което името ДРАГОМИР стана символ на качество и респект към професионализма, а ние показахме, че не само в лъскаво шато се създава добро вино.

През 2014 г. се отказахме (поне засега) от строителство в село Драгомир и започнахме проектиране на новото ни място в Брестник. Отворихме вратите на старата винарска изба с доста носталгия, защото и Константин, и аз имаме по няколко гроздобера като млади технолози тук. Проектирахме новата винарната на терен, съобразен и подчинен на изчистената модерна визия и технология на винифициране. С възможност за дегустации на различни места в производството. Едновременно работехме в Пловдив и строяхме в Брестник.

И така до тази година, когато през май трябваше да направим голямото откриване на новия ни дом, но, уви, сценарият се промени. Като останалите винари изпаднахме в състояние на безтегловност за известно време – нещо, толкова дълго чакано, бе на ръба да не се случи, а и ние като изба сме пряко насочени към работата на ресторанти, хотели, винени магазини и, когато те са затворени, няма как да се чувстваме добре.

В новата винарна имахме запазени отпреди година дати за дегустация, защото това е другото, което искаме да развиваме: успешни презентации, вечери с гост готвачи, кулинарни споделяния между приятели. Сега с нетърпение чакаме да се развихрим, както ние умеем. Или, както се шегувахме с нашия приятел и дизайнер на етикетите Йордан Желев при ребрандирането на две от основните ни серии вина – PITOS и SARVA  – затворихме кръга и сложихме пръстовия отпечатък. Вече сме по-уверени, че сме направили бавни, но правилни стъпки и остава да крачим напред с усмивка. Защото бизнесът с вино е бизнес на търпеливите хора.

Лозята ни: 240 дка в село Свирково, засадени през 2017 г., и 130 дка в Белащица, са другото ни силно оръжие. Преобладаващите български сортове рубин и мавруд и умелата ни работа с тях през годините ни правят още по–спокойни по пътя.

Има ли други дами в екипа на Драгомир и какви са техните отговорности?

Да, от година част от екипа е Мирослава Делчева – наша колежка, доктор, франкофон, която отговаря за качествените анализи на виното, технологичните детайли и е мой помощник в дегустациите. Тя е умна, усмихната, любознателна и се очертава като един отличен наш последовател. Разчитам много на нея и правя всичко възможно да я развивам, за да остане с нас.

Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

Би трябвало да е трудно, особено когато жената е и майка – най-вече заради ненормираното  работно време (като млада техноложка съм има по 17-19 часа работен ден/нощ) и съобразяването на семейните ангажименти с нуждите на гроздето и виното, особено по време на гроздобер. Но аз винаги съм имала на кого да разчитам за децата и затова нямах търпение да се върна на работа.

А предимствата са повече – чрез виното срещаш нови хора, създаваш приятелства и усмивки, когато човекът е доволен от това, което му наливаш в чашата.

Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

Виното може да бъде запазена територия на всекиго, който прояви интерес към него. Но най-вече за търпеливите, любознателни и работливи хора. Тези, които имат воля стъпка по стъпка да го следват в израстването му.

Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

Когато започнах да се занимавам с вино, то се делеше на бяло и червено. Сега нещата изглеждат по-различно. През изминалите години хора, приели като мен виното за мисия, започнаха да увличат последователи и да разширяват знанията им. Това се вижда най-добре по винените изложения – има по-адекватни въпроси, дари детайлно навлизане при изследването и дегустирането на виното. Има надграждане на знанията. Процесът не е бърз, но има светлина в тунела, а за винопроизводителите един знаещ и търсещ клиент е нещо много по-предизвикателно от обикновен винопиещ. За това изграждане съм благодарна на всички колеги – производители, сомелиери, маркетолози, търговци и пишещи за вино.

Виненото знание се предава еднакво трудно както от жена, така и от мъж. Но затова има едно много важно условие – предаващият да е подготвен достатъчно и да е умел преподавател.

Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

Доста перипетии преминахме, доста вино изпихме, доста километри пропътувахме, за да покажем нашето вино. Но като че най–тежко изживях решението ни да не реализираме проекта ни в село Драгомир, защото бяхме направили съвършен проект. Но както казват хората: всяко зло за добро. И сега, на прага на откриването на новата ни винарна, съм дори благодарна, че сменихме мястото и сме толкова близо до Пловдив.

Коя е Наталия, извън винения контекст?

Тук предпочетох да се видя през погледа на трима човека:

Мирослава Делчева – част от екипа на Драгомир:„Неповторимо съчетание от желязна воля, несломима енергия и елегантност. Откривател и създател на красивото. Безкомпромисно стремяща се към съвършенството във всичко около нея. Вихрушка от идеи, проекти и мечти. Боец, съхранил една женствена грижовност и чувствителност. Търпелив учител и интересен събеседник.“

Дора Генова  – приятел, собственик на „Геслин“: „Натали е  ураган, който с невероятната си енергия и стремеж към съвършенство увлича, мотивира всички около себе си, ако е необходимо бута, влачи и тегли тези, които не могат да се движат с нейното темпо, но постига съвършенството, към което се стреми.

В професията си е маниакално прецизна, непрестанно се развива, защото виното е развитие цял живот и заразява всички около себе си да консумират виното не само с удоволствие , но и с разбиране. Тя изненадва непрекъснато с ентусиазма си да твори, създава красиви неща, да се изявява като певец, артист във всякакви ситуации. От нея извира настроение и бързо става център на компанията. Реди, преобразява пространството около себе си по неочаквани начини, украсява всяко кътче и променя. Дори и плевня би превърнала в уютно място за пребиваване.“

Малин Вълчинов – партньор , собственик на „Артистико“: „Желязната лейди. За мен е клиент, който знае какво иска и знае как да го постигне . Очарован съм от безупречното планиране и замаха , с който се движи. Силата й позволява да е изключително толерантна и никога да не съди прибързано хората. Страстта, с която говори за виното е заразяваща. Тя е от професионалистите в този свят, от които има какво да се научи.“

Кой и какво те вдъхновява?

Позитивните хора, които и при трудности се усмихват, минават през проблема и излизат от него още по–уверени. Вдъхновяват ме успехите на синовете ми, срещите с приятелите ми. Зареждам се много от пътувания, цветове и цветя (проходила съм, когато татко е влязъл вкъщи с букет за мама, а аз съм пристъпила да го хвана). Вдъхновява ме природата, обожавам облаците, изгревите, залезите… Ако ме видите, отбила се по пътя, значи, съм се заплеснала по някой облак или цвете.

Най-много ме изкарва от равновесие изразът „това не може да стане“. Тогава идва моят миг: като истински Козирог да докажа на някой, че няма невъзможни неща. Дразня се от мрънкащи, хленчещи и не знаещи какво искат хора, от безхаберието, мръсотията и безотговорността.

Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност?

Смятам, че няма да учудя никого, който знае за Драгомир, когато кажа PITOS. Това е първият бранд , който създадохме. Малкият ми син Михаил бе на няколко месеца, когато се ровех в музея на моя роден град Септември, за да намеря подходящо име за първото ни вино с Константин. Така се появи името ПИТОС – тракийският  керамичен съд за вино, в който нашите предшественици по тези земи са ферментирали и съхранявали вината. Така, както този съд пази историята на виното, така и нашето вино във  всяка следваща реколта се доближава до това , което винаги съм искала да имам в чашата си – богат, завладяващ аромат, който се разлиства при всяко следващо завъртане на чашата. Достатъчно лежал в бутилката, за да запълни вкуса ти със сочност, зрялост, енергия, създаващ радост и спомени. Той създава впечатление за строг винен господар, а е укротен и податлив на обич.

Купаж от рубин, мерло и каберне совиньон – три винени стожера, които в  правилната комбинация са готови да разгърнат напълно потенциална си. Такава съм и аз: когато намеря правилните хора до мен и усещам тяхната подкрепа  съм готова на всичко. С това вино се оприличавам – мощ, енергия, но и елегантност, топлина.

На какви винени проекти разчитате за 2020?

Ако нещата се успокоят и влезем в нормален ритъм, ще бъде да направим официалното откриване на винарната – вероятно през септември, канейки хората освен на чаша вино и на гроздобер. Ще се опитаме да развием кулинарните курсове при нас и вечери с приятели. И за да завършим позитивно, ще кажа: „След всяка нощ идва ден и след всеки залез идва изгрев“. НАЗДРАВЕ и до среща при нас!

Dragomir Rubin Reserva 2012

Това е рубин в буквалния смисъл на думата – с него Dragomir завоюва първо място за най-добро вино на България в конкурса на списание DiVino за 2015 г.

Казват, че при малките изби вината отразяват не само земята, от която идват, но и характера на хората, които са ги направили. В Dragomir вярваме, че вината ни са енергични, силни и открити.

Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно хармонично равновесие, то става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Dragomir Rubin Reserva 2012 е такова вино – дълбоко, благородно и дълголетно.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара