В два нощес ми звънна Шефа. Дремех пред телевизора, но шепотът в слушалката ме разбуди необратимо.

– Ти ваксиниранa ли си?

– Вариола, варицела, детски паралич, коклюш, дифтерит…

– Питам за Ковид.

– … Коремен тиф, тропическа треска, малария и 38 щама сезонни грипове, плюс две игли „Астра Зенека“. Обаче ти това го знаеш, нали ходихме заедно в Гърция.

– Да де, ама аз тогава си извадих фалшив сертификат. Май няма да успееш да се вмъкнеш, ваксърите като теб не са на почит в онези среди.

– Какви среди, Шефе? Чувала съм, че наркобароните предпочитали мулетата да не се друсат. Да не ме внедряваш в схема за трафик на изветрели български ваксини?

– Някакви странни птици се готвят да завземат мола на Околовръстното. Щели да учредяват АОФ – антиковид отечествен фронт. Трябва задължително да го отразим, а не виждам в нашата медия по-подходящ човек от теб.

„Нашата медия“ е всеядно сайтче, в което публикуваме всякакви дивотии, а в рубриката „Шок и ужас!“ сме пускали дори рецепта за сутляш. Той е собственикът, а аз изпълнявам ролите на момчето за всичко и момичето за мокри поръчки.

– По принцип щели да отказват достъп на ваксинирани…

– И как ще разберат? Да не би някъде да издават сертификат за ваксинна девственост?

– Притежавали най-новия специално разработен за пандемията уред, който е внедрен по всички европейски летища – мери съпротивлението на тялото. Ако е занижено, значи си наблъскан с нано частици. Но щом ти не можеш, ще трябва да отида лично – казва Шефа и въздъхва безпомощно. – Обаче ме е страх, че тази вечер малко попрекалих с водката, а тя със сигурност прави кръвта електролит!

За разлика от мен, той е и горд притежател на две деца и жена, която със сигурност ще го пита къде е хукнал посред нощ

– Разбрах ти тънкия намек – въздъхвам и аз на свой ред. – Има опасност да дадеш на късо и да угаснат кварталите под Витоша, а там сте само баровци. Окей, тръгвам. Все някак си ще се оправя – нали съм естествена блондинка.

– Може да се оправдаеш с новите си цици – хили се гадината. – Силиконът няма начин да не съдържа графен.

Няма как да не стигнем до новите ми цици, които са ми подарък от него и винаги – за каквото и да става въпрос – са решаващ аргумент.

Час по-късно по навалицата пред мола разбирам, че интересът към събитието е огромен. Няколкото телевизионни станции са разстановили осветление и снимачна техника, генераторите им тихо бръмчат. Пробивам си път през плътните редици на колегите „мисирки“ и се озовавам сред добре организирани групи от хора, представители на традиционно участващи в обществения живот прослойки: елегантни малцинствени лидери с роднинските си антуражи; еклектично облечени преподаватели от Софийския университет, окуражаващи се един другиго с цитати от труда на Джорджо Агамбен „Епидемията като политика“; златоланцни собственици на заведения, подкарали пред себе си предан до смърт персонал; бойки дългогодишни абонати на вестник „Трета възраст“, мъжете – с плетени шапки, а жените с тупирани фризури. Рокери и други елементи с татуирани ликове на Ботев и Левски развяват трикольори и реплики на бойни знамена.  Забелязвам и няколко видни представители на лекарското съсловие и ято прелетни политици, готови да кацнат на всеки клон по безкрайния път към светлото бъдеще. Милите – ако ги питаш – държат да останат анонимни, но са се дегизирали по такъв начин, че е абсолютно невъзможно да не бъдат забелязани. Най-отпред, току пред стъклените врати, нестройни редици от бегемами демонстративно кърмят, под умилителния взор на някакъв поп. Над цялото това добре осветено множество бръмчат любопитни дронове.

Охранителни органи не се забелязват, но се надявам организаторите да се погрижили и за това. Подобно безцеремонно отсъствие може да се окаже пагубно за градуса на напрежението, а това със сигурност ще компрометира планирания широк отглас. Намусен чичак се провира между хората и по неясен критерий си избира жертви, които трябва да хванат с голи ръце две голи жици, стърчащи от черна кутия. Спира пред мен и виждам, че това е уред, досущ като онзи, за който баща ми се хвали, че е откраднал от техникума по слаби токове. Никога не съм знаела за какво служи, но за радост не се налага да разбирам, тъй като в този момент се чува съобщение с покъртителната новина, че Йоло Денев щял да закъснее.

Половината от тълпата роптае, че петима Йоло не чакат, останалите късат ризи и твърдят, че без него нищо не е същото. В края на краищата ударна група от бдинци, лъвове и титани щурмуват входа на мола, използвайки за тарани Джангъров и Шорбанов. Добър ход, защото е всеизвестно, че твърдите професорски глави и още по-твърдите научни принципи могат да се справят  без проблеми с бастиони от всякакъв вид, пол и занятие.

Десет минути по-късно всички сме дислоцирани в киносалона на последния етаж. Пред екрана е ситуиран почетен президиум, декориран с изкуствени цветя във вазичка. Постулат е, че има ли в президиума вазичка, то в крайна сметка някой ще гушне букета.

Появяват се двама мъже, окичени с баджове в размер А4, на които пише „ОРГАНИЗАТОР“. Различават се значително по възраст, външен вид и социален статус. Младият е типичен революционер, готов да се бие за всякакви справедливи каузи, за което недвусмислено говорят прокъсаните му маркови маратонки, купени преди 10 години на разпродажба за 22.99 лева. По-възрастният е закръглен почитател на дискретния лукс, който – ако съдя по облеклото – със сигурност носи ръчен часовник, струващ колкото сърдечна операция в Щатите.

Младокът взема думата и споделя „историческата необходимост“ от акт на неподчинение към световните зли сили, които отдавна имат наднационален характер и плащат щедро на всякакъв вид предатели на общочовешките ценности: като се започне от местни политици и медии, та чак до НАТО и ООН с техните многобройни сателити, създадени за контрол на раждаемостта, пандемиите, климата и  цената на спанака на женския пазар в Ухан.

Говори бързо, насечено, мисълта му препуска волно из ловните полета на световната конспирация, поради което от време на време се налага да заеква, та да има време да се съсредоточи върху темата, която все повече се мъглее. В общи линии се споменават ковида, пет джи, Бил Гейтс, ваксините, наночастици, Бил Гейтс, кемтрейлс, любимия ми графен, Бил Гейтс, Биг Фарма, цената на недвижимите имоти, Фаучи, ковида, затриване на средните класи, Бил Гейтс, някой си Хаарпс и изкуствения интелект.

След това ораторът ни призовава да гледаме по-глобално на случващото се и ни обяснява за Световните пандемии, Световния търговски център, Световната здравна организация, Новия световен ред, Световния ден на Земята, Световната индустриална революция, Световното по футбол, Световния пазар и някаква Светлана с решителна роля в Третата световна война. Изцелението на света щяло да дойде от Световрачане, защото Световра-вра-вра-врач…

Публиката ръкопляска неистово – сигурен белег, че е отегчена до смърт от прегледа на международното положение. Някакъв дългокос от първия ред крещи:

– Докога ще търпим да ни лъжат, че Земята е кръгла?

След това се взема решение да се даде гласност на представители на всички групи, които един по един да запознават аудиторията със своите виждания за ситуацията, като ги молят да се ограничат в рамките на конкретиката. Собствениците на заведения подчертават, че няма ковид, а всичко е медийна манипулация. Представителите на малцинствата вият витиевато: „Кой ще ни даде пари?!“ Ентусиазирано старче бойко подскача и крещи, че цялата дандания е, за да бъдат унищожени хората от третата възраст, защото пенсионните фондове по цял свят са окрадени. Патриотично настроените рокери виждат персонален заговор срещу българите, най-великата нация на света. Лекарите скандират, че не всички ще умрем! Бегемамите споделят под секрет, че ковид – а и не само – се лекува с пиене на урина. Политиците все още се ориентират в обстановката и си водят записки, но се налага все пак да вземат отношение. Един от тях обявява (по мегафона), че Йоло Денев е закъсал в задръстване, което е организирано от световният елит, прозрял в негово лице основния си враг.

Последен взима думата телевизионно изтъкнат професор от СУ, който обяснява, че проблемът на проблемите е потъпкването на свободната воля и принципите на демокрацията. И изобщо, всички трябва да четем Хабермас, който в своя труд „Морал, право и демокрация“ е задал жалоните за развитието на човечеството. А за сегашната криза същият бил казал, че никога до момента не е имало толкова много знание за нашето незнание и…

И тогава настава истинска вакханалия, всички искат да споделят своето отношения към този забележителен мислител и неговите трудове, което адски ме потиска, защото аз лично нямам никакъв хабер от Марс.

Пенсиите оспорват тези от „Философския ракурс на модерността“, патриотите не са съгласни с „Постнационалната констелация“, мамите критикуват „Бъдещето на човешката природа“, ресторантьорите дискутират „Философия по време на терор“, като споменават Жак Дерида и приноса на деконструкционализма към гурме културата. Представителят на Синода цитира „Диалектика на секуларизацията“, обвинявайки за пандемията Дявола и Католицизма в частност. Въпреки всеизвестните им позиции, политиците се позовават на „За конституцията на Европа“ – явно в това виждат някаква далавера!  Представителка на академичната хуманитаристка се държи за сърцето:

– Ама моля ви се, как ще отричате Хабермас? Юрген е наш! Ами че той казва, по повод на Ковида, цитирам: Освен това несигурността е свързана не само със справянето с епидемичните опасности, но и с напълно непредвидимите социални и икономически последствия. В този смисъл – за разлика от експертите по вируси, – в момента няма експерти, които биха могли да оценят със сигурност тези последствия. Никога досега не е имало толкова принуда да се действа и живее в несигурност!“ Край на цитата!

Никой не й обръща внимание и жената обидено ревва. По-възрастният организатор явно не издържа на хабилитирани сълзи, защото вади от вътрешния джоб на сакото си огромен револвер Питон 237 и гръмва вазичката. За миг се възцарява гробна тишина. Може би защото винаги съм изпитвала ужас от неловки ситуации, грабвам пластмасовата китка и, галейки фройдистки стойката на микрофона, заявявам с драматизъм, достоен за церемонията по раздаване на Оскарите:

– А пък аз съм джендър флуид!

По телевизора върви информация за нивото на Ковида в сантиметри.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара