Илиян Любомиров работи думи. Пише стихотворения, разкази, реклами, сценарии, късметчета за кафе и трибуквия по далечни места. Илиян е креативен директор в рекламна агенция Brigada & Co. Определя себе си като баща и всичко останало. Двамата с Петя Дикова са родители на Александър и Илиян.

Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?

Прекарвам повече време, отколкото би ми се искало. Обичам статусите на Самуил Петканов, Котарака Румен, Иванка Курвоазие и Красимира Хаджииванова. Обичам и страници, които качват снимки с котенца, тигри, рисове и мравояди. Следя много групи със стари хипарски фолксвагени и такива, които превръщат бусове в кемпери и обикалят света. Преди във фийда ми неизменно присъстваха и пищни модели, но с времето те отстъпиха на мемета за родители. Остарявам.

Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване

Дава ми възможност да не виждам хора на живо, което е супер за социопата, в който съм се превърнал. Но като се замисля, висенето в социалните мрежи понякога ми отнема от времето за четене. Готови оправдания имам доста, но всъщност от няколко месеца се опитвам да си наложа самодисциплина и да ползвам телефона си единствено за работа.

Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?

Върнах се в България заради Facebook преди 7 години. И по-конкретно – благодарение на страницата си там Letters of flesh, в която качвах текстовете си. Тя набра популярност тогава, по едно време имаше 20,000+ активни читатели и това ми помогна да издам дебютната си книга „Нощта е действие“. Така при мен се завъртя колелото на българската dolce vita. Всяко мое начинание е успявало и благодарение на социалните мрежи – и Творческата академия „Валери Петров“, и мобилната книжарница „Думи на 4 гуми“, и социалните ми каузи, и рекламните кампании.

Иначе съм ял доста хейт. Получавал съм и тегави съобщения със заплахи. Зад екрана всички са много смели, на живо е друго.

По коя тема спори или пък се кара последно във Фейсбук?

О, от години не споря в социални мрежи. Нямам енергия за това. Съвършено безсмислено, но за сметка на това страшно напрягащо и изморително. Когато хората са натрапчиво глупави, има бутони за целта – unfriend и/или block. Е, това също има минуси. Правиш си един балон и винаги се разочароваш, когато видиш резултатите на изборите.

Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания, лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли сте при себе си или близките ти подобни ефекти?

В социалните мрежи всички сме красиви. На живо не сме. В социалните мрежи всички сме щастливи. На живо не сме. В социалните мрежи всички сме богати, умни, забавни, влюбени и обичани. На живо не сме. Това неминуемо води до неприятни последици, ако си по-лабилен и се сравняваш с другите, а щастието ти се основава на одобрение. Лошият ми сън се дължи на колики и никнене на зъби, не на липса на лайкове.

Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи?

Трябва да знаеш за какво ползваш социалните мрежи. Ако е за да реализираш идеи, цели, каузи – супер. Ако е за да изкарваш пари – супер. Ако е за да поддържаш контакт с хора, с които няма как да се виждаш – супер. Ако е за да пожелаваш „добро утро“ и да споделяш клиширани мисли, също е окей. Ако е за да сваляш момичета, успех. Ако е за да гледаш как други хора изживяват мечтите си – кофти за теб.

Социалните мрежи са удобна платформа, в която когато имаш какво да кажеш или покажеш, намираш своя аудитория. Без посредник, редактор и без да искаш чуждо одобрение или позволение. Което преди години ми се струваше революционно. Обаче много шум и безсмислие покрай цялото това себеизразяване. Възхищавам се на хората, които нямат какво да кажат и въпреки това замълчават.

За какви капани би посъветвал хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?

Ето нещо интересно. Първите вируси в месинджър преди 10-ина години бяха със съобщения и линкове, които казваха „виж кой те обича“. Сега последната вълна беше с „виж, прилича на теб“. Което е показателно за егоцентризма ни.
И да, не отваряйте съмнителни линкове. И не, няма африкански крале, които искат да ви завещаят 30 милиона долара. Шок, бомба, но не всичко в интернет е истина, така че не пречи да се мисли преди да се вярва.

Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?

Според мен кризата на истината идва от прекаленото доверие към всяка информация онлайн. Фалшивите новини са голяма тема. Обаче с това състояние на конвенционалните медии в България, социалните мрежи са ни най-малкият проблем.

А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?

Естествено. Последните години видяхме избиране на президент на Щатите, благодарение на успешна дигитална стратегия, станахме свидетели на излизането на Великобритания от ЕС с помощта на социалните мрежи, политиците у нас пък спряха да ходят в парламента и се изпедепцаха в пускане на лайф стриймове и постове. Въпрос на още малко време е да имаме първите инфлуенсъри, ютюбъри и тиктокъри – депутати. Което не е задължително толкова зле, колкото звучи, защото няма по-вредно нещо от професионалните политици. И от тези, които влизат в политиката бедни и без постижения. За да имаш 1 милион последователи, вероятно правиш нещо добре. Или имаш страхотно дупе, което също е дефицит в парламента ни.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара