Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, преподавател по протокол и етикет, талантлив разказвач с комедиен талант. Ако сте късметлии, ще намерите билети за разказваческото й шоу „Свободно падащи истории“. „Близки срещи със смесени чувства“ е първата й книга, последвана от романа „Балканска рапсодия“. Наскоро в книжен формат излезе и „Записки от Шато Лакрот”, които се появиха първо под формата на аудио сериал. Комедийната история веднага кацна в топ 10 на класациите за продажби в големите книжарници.

Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там? 

Според телефона ми прекарвам средно по час на ден в социалната мрежа. Обикновено там чета първо това, което хора, на които се доверявам, или пък институции и публични личности, пишат. Това е първият ми лакмус за това кои са новините на деня според обществото и неговите интереси. После задълбочавам и обновявам информацията в новинарски сайтове. След новините обикновено чета неща, от които се интересувам отдавна – култура, история, философия, изкуство, психология. Следя няколко страници за интересни факти от сферата на човешката цивилизация и минало.

Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?

Дава ми свободата да научавам всичко бързо, да го проверявам, да стигам в дълбочини, при това където и да се намирам, стига да има интернет. Мога да чета мислите на хора от цял свят, да навлизам в непознати теми и да имам нужната за почти всичко информация в точното време.

Отнема ми от личното време – за спорт, за мислене и съзерцание. Отнема ми често свободата да си представям и да си въображавам, защото го прави вместо мен.

Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?

Запознах се със съпруга си във Фейсбук. Там намерих много загубени приятели, съученици, с които не се бях виждала от години, роднини, с които мога днес чрез социалните мрежи да поддържам добра връзка. През Фейсбук научавам всякакви новини и нормално, една част от тях са добри – на кого му се е родило дете, кой е на нова работа, кой пътува по света… През мрежата работя откакто сме в ситуация на пандемия.

Преживях и лоши неща – бях нападана с думи, заплашвана, хулена за мнение, обиждана. Разбрах, че трябва да се контролирам в социалната мрежа и най-вече кога и как прекалявам с употребата й, когато установих, че щом се събудя, хващам телефона и започвам да ровя там. Понякога в два-три през нощта, когато се събудя и така до съмване. Вместо да чета книга, например…

По коя тема спори или пък се кара последно във Фейсбук?

За това дали търговията с плажни артикули или стоки за водни спортове е аргумент в полза на това да твърдиш, че този, който ги упражнява, не е годен за министър председател. Не това е отправна точка в спор по тази тема – много други фактори трябва да са. Можеш да си чистач, но да имаш нужното образование и способности да бъдеш премиер, просто така да се е случило в живота ти досега. Всеки нещо е бил, преди да е това, което днес достойно заявява, че е. Хората обаче масово не разбираха това мое мнение и смятаха, че подкрепям въпросната кандидатура.

Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания; лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли при себе си или близките ти подобни ефекти? 

Усещам, да. Понякога не мога да заспивам лесно, друг път съм толкова отчаяна от хората и начина им на мислене, споделен в мрежата, че се разстройвам и ставам асоциална. А и осъзнавам колко полезни неща мога да свърша, ако не съм толкова виртуално активна.

Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи? 

Като с алкохола – малко, овладяно и със смисъл.

За какви капани би посъветвала хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?

Да се научат да разпознават фалшиви новини или поне да четат със съмнение и мисъл. Ако се “загнездят” някъде трайно, да потърсят специализирана помощ. Съвсем сериозна съм – пристрастеността си е пристрастеност и оплитането в социални мрежи не прави изключение.

Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?

Отдавна сме пред тази криза. Днес доверието в журналистиката, в науката, във фактите и авторитетите е много крехко и малко. Всеки смята, че знае най-истинската истина и е готов да си намери доказателствата и за най-абсурдното твърдение на света. Фейк нюз, пропаганда, дийп фейк – това са новите реалности, в които трябва да продължаваме да търсим и да посочваме истината. И вместо да става по-добре с образованието и прогреса, става по-зле. Масово хората живеят с мисълта, че има някаква огромна Истина за всичко, която се крие, а те по някакви пътища, ти да видиш, са я узнали. Но в същото време вярва в Библията, например. Човекът като че ли не може да понесе собстветите си темпове на развитие и собстветите си дълбоки нужди и пропада от възможността да открива, да разбира и научава със смисъл.

А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?

Разбира се. Да погледнем само родната политическа картина – че то цялата ни държава се управлява през социални мрежи! Преди беше джипка (което си е един аналогов начин на управление), сега е от Фейсбук. Цяла Америка и цял свят тръпнеше какво ще е следващото изкаване на американския президент Доналд Тръмп в Туитър по време на управлението му. Знаем за намеси в политически движения, за търговия с профили на избиратели, за цялостни политически акции и стратегии, базирани на интернет данни. Става плашещо лесно. И за да излезем от това и да не станем заложници на собствените си неумения да различаваме истината от лъжата, трябва много да се учим и образоваме. Само знанието дава истината. Или поне прави пътя към нея смислен, защото води до нови знания и нови мозъчни гънки.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара