Десислава Стоянова е едно от най-популярните телевизионни лица. Заедно с Александър Кадиев са водещи на „Преди обед“ по bTV. Започва кариерата си във в. „Сега“ през 1998 г. През 2002 г. получава покана да се присъедини към екипа на bTV Новините. През следващите 5 години се занимава предимно с политическа журналистика. Автор е и на редица филми в bTV Репортерите. Била е и заместник главен редактор на списание AMICA. Деси е омъжена за журналиста Велислав Русев и двамата са родители на близнаците Стефан и Красимир.

Снимка: Дилян Марков

Колко време дневно си в социалните мрежи? Какво обичаш да четеш или гледаш там?

Като време – минималното възможно. Самата аз споделям съдържание, но сърфирам само когато ми остане излишно време, а това почти не се случва. В един момент си дадох сметка, че скролването из Фейсбук и Инстаграм, колкото и между другото да е, ме разсейва и ми краде от концентрацията и го сведох до минимум. От гледна точка на съдържание – стремежът ми е да имам представа какво се случва, тоест по-скоро наблюдавам.

Какво ти дава и какво ти отнема виртуалното общуване?

То е като всяко друго средство, като ножа, който има две остриета, като монетата, която има две страни. Може да дава и да взима, зависи как го използваш. На мен нищо не ми отнема. Напротив, помага ми, за да си върша по-добре работата, за да съм в лесна и бърза връзка с хората, с които общувам не само професионално, но и лично. Гледам на социалните мрежи като неизбежна част от реалността днес. Те са тук и са такива, каквито са. Ние имаме малко контрол над тях, но бихме могли да имаме 100-процентов контрол над собственото си присъствие в тях.

Кои са най-хубавите неща, които ти се случиха в социалните мрежи? А преживя ли нещо лошо?

Знаеш ли, в първия момент като ме попита се смутих, защото в главата ми не изникна отговор. Но в следващия си казах, това е супер, защото показва, че наистина не живея там. Социалните мрежи са ЧАСТ от живота ми, но не са изместили офлайн реалността, не са се превърнали в мястото, където се случват значимите за мен неща. Аз ги възприемам и използвам като форма на лична медия. Предвид, че цял живот съм работила и живяла в медиите, ми е сравнително лесно да тегля чертата между реалността/живота и отразяването му. Въпреки, че усещам и колко лесно е да се пуснеш по пързалката, как с всеки следващ пост правиш крачка навътре в тази паралелна реалност и неусетно започваш да споделяш все повече и повече.

По коя тема спори последно във Фейсбук?

Рядко участвам в такива спорове, така че не помня.

Психологически изследвания твърдят, че прекомерната употреба на социални мрежи може да доведе до: тревожност и депресия; лош сън; нереалистични очаквания, лошо влияние върху самочувствието… Усещаш ли при себе си или близките ти подобни ефекти?

Всичко това е обратната страна на монетата. И за съжаление всички тези ефекти ги има. Моята голяма тревога е за децата и тийнейджърите. Като нямам предвид само моите. Вече има няколко поколения, които се раждат социално онлайн. Това е средата, в която те формират връзките си, мненията и вкусовете си. Лошото е, че когато се оглеждаш в криво огледало, образът който виждаш може много лошо да те подведе. И това се случва непрестанно. Особено, когато виртуалното вземе превес над реалното. Затова е ключово и като родители, и като общество да правим нужното, за да са наясно децата от съвсем малки какви са особеностите на този свят, да знаят, че това, което виждат в Ютуб, в Инстаграм и Тик Ток в най-добрия случай е само едната страна на нещата, а в най-лошия може да е откровена лъжа.

Какъв е здравословният начин на употреба на социалните мрежи? 

Всеки трябва да начертае собствените си граници от гледна точка на време, което прекарва там, и от гледна точка на степен на лично разкриване. Социалните мрежи са създадени така, че да ни изкушават да им даваме все повече и от двете. Така, че е нужно едно непрестанно усилие да противодействаш на тези притегателни сили. Здравословно е да биеш спирачки и ако социалните мрежи са се превърнали в твой основен източник за информация. Ако от там научаваш „новините“, рискуваш да осъмнеш на плоска земя, управлявана от рептили, където най-голямото зло, което може да ти се случи е да те ваксинират.

За какви капани би посъветвал хората, които са се „заплели“ в социалните мрежи?

Това е един от най-големите капани – да повярваш на дезинформацията, която се лее онлайн и да станеш нейна жертва. Когато хора взимат решения въз основа на фалшиви новини, тези решения често са катастрофални и за тях, и за тези около тях. Пропагандата онлайн процъфтява. Никога в историята тя не е имала такава благоприятна среда, каквато й осигуряват социалните мрежи. Така, че днес всеки един има нужда от уменията, които са в сърцевината на журналистическата професия – да има критично мислене, непрекъснато да си задава въпроси и да поставя под съмнение всичко, което му се поднася.

Само така има шанс да отсее зърното от плявата.

За съжаление, огромна част от хората не го правят. То не е и лесно, защото онлайн всеки вижда това или онова споделено от хора, които той познава, хора, на които вярва. Освен това, съзнанието на една част от публиката все още функционира на принципа „във вестника пише“, тоест автоматично се приема, че щом го „пише“ някъде, значи е вярно.

Друго, което не трябва да забравяме, е как действат алгоритмите. Те ни връщат едно засилващо се ехо на това, което самите ние им подаваме и всеки един от нас чува собствения си глас, собствените си предпочитания и пристрастия умножени и усилени. И от фийда му постепенно изчезват различните гласове. Така той вижда една изкривена картина на реалността, но живее с убеждението, че това е самата реалност. Много често чувам репликата:

Целият фейсбук е залят с това. Кой Фейсбук? Твоят. Моят не е.

Друг капан е, че създават фалшиво усещане за интимност и лично пространство. Най-вероятно заради това, че всеки сам решава какво, кога и как да публикува и го прави в „своя“ профил. Дали хората преди 30 години биха си пуснали снимка по бански или по монокини в стенвестника? Дали биха залепили по фасадите в квартала кадри на новородените си деца? Дали биха излязли на площада, за да разкажат пред всички за последното си любовно разочарование? Едва ли. Днес го правим непрестанно – и то на място, където публиката е мнооого по-голяма. Но въпреки това живеем с измамното усещане, че социалните мрежи са някакво наше лично пространство.

Много ми беше интересно да изследвам този ефект докато правех поредицата „Влиятелните“ в „Преди обед“. Идеята ми беше да видя как най-популярните българи в социалните мрежи – хора, чийто живот тече пред очите на всички, взимат решенията за собственото си лично пространство, дали и къде чертаят те границите, защо не се притесняват да

превръщат децата си в публични фигури от бебета,

каква цена плащат за огромната си популярност и прочее и прочее. И едно от нещата, които ми направи силно впечатление беше, че част от тях без никакъв проблем споделят изключително лични неща във видеата си, но силно се притесняват да говорят за тях по телевизията. Тоест тяхното субективно усещане е за различна степен на публичност, въпреки че по същество единствената разлика е в това, че в единия случай ти задават въпроси, а в другия – не.

Изправени ли сме пред криза на истината и доверието към информацията онлайн, както твърдят журналисти и защитници на човешките права в цял свят?

Категорично. Големият въпрос е къде ще ни отведе тази криза в крайна сметка. Вече за всички е очевидно каква гигантска власт притежават онлайн платформите. Доскоро повечето хора виждаха най-големия проблем в това, че всеки може да публикува каквото си иска онлайн и логично настояваха да се сложи край на тази свободия. Всички сме съгласни, че е дълбоко нередно и престъпно да се предава на живо масово убийство например. Само, че действителността рядко е толкова черно-бяла. Особено, когато става въпрос за истината по спорни теми. В последно време виждаме опити от страна на платформите да въвеждат все повече „правила“. Само че, когато цялата власт в ръцете на една организация/компания, която сама решава кое е „правилно“ и кое „грешно“, рискът правилата да се превърнат в цензура, става все по-реален и сериозен.

А превръщат ли се социалните мрежи в политически фактор?

Те отдавна са огромен политически фактор. Ясно е, че контролът над социалните мрежи може до голяма степен да гарантира контрол над общественото мнение. А това в крайна сметка е мечтата на всеки диктатор – явен или скрит. На много места по света това е реалност и днес. Въпросът е какво ще се случи по нашите географски ширини.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара