Наталия Кобилкина е сексолог, семеен терапевт, педагог и автор на много статии по темата. Провежда обучения по сексология и щастливи отношения за жени, мъже и двойки. Един от най-известните й курсове е „Тайните на гейшата, или изкуството да бъдеш жена”. Наталия е магистър в областта на семейната психотерапия и сексология в Научноизследователския институт по семейна системна психотерапия и медицинска психология в Русия. Също така е и магистър по психология на бизнеса към Института за управление на бизнеса и правото в Русия. Преминала е над 40 тренинга за личностно развитие, три години е учила групова психотерапия, мастер по НЛП и специалист по Ериксонова хипноза.
Родена е в Русия, в Ростов на Дон, в семейство на потомствени лекари. От 9 години е щастливo омъжена за българин.
Г-жо Кобилкина, променя ли се с възрастта представата на жените за идеалния мъж, какви са вашите впечатления като сексолог и семеен терапевт?
Да, представата за идеалния мъж се променя много с възрастта, правени са и такива проучвания. На 20 години жената иска мъжът да е забавен, да пее, да кара мотор, да е красив, да прави хулигански неща. Жените на 30 искат мъжът да е спокоен, стабилен, да иска семейство, деца, да знае горе-долу накъде върви. За 40-годишните е важно мъжът да е уравновесен, реализиран в бизнеса, успешен, да може да се грижи за децата, да знае как да го прави, да е здрав, да е свободен. Жената на 50 основно иска мъжът да е здрав – колкото повече напредва възрастта, толкова повече здравето върви към първото място, докато на 20 въобще не се замисляме за тази ценност. Всяка възраст има своите ценности.
Девичата представа за „принца на белия кон” пречи ли на жените да намерят мъжа, който е добър за тях?
Аз вярвам, че Бог, Вселената, дава на всеки от нас шанса на любовта, и то не веднъж, а по няколко пъти. Въпросът е дали ние можем да забележим шансовете. Често любовта е до нас, но ние не я виждаме, мечтаейки за нещо друго. Проблемът е, че не сме наясно със своите нужди – на нас често не ни трябва принц, а само приятел. Понякога искаме просто хубав секс, но продължаваме да живеем с някаква друга представа. Понякога не следваме собствените си желания, а желания, насадени от семейството, от средата, от медиите, от други неща. В действителност може да не ти трябва принц-милионер, защото няма какво да правиш с него, а искаш човек, с когото да си приготвяте барбекю в парка и ще си по-щастлива с него, отколкото с милионера. Въпросът е да бъдем наясно със своите лични ценности.
Как да разберем от какво имаме нужда? Как да потърсим в себе си отговорите?
Има специални въпросници за определяне на ценностите и подреждането им по приоритети. Трябва да напишете какво е най-ценно за вас в една връзка – любов, свобода, подкрепа, секс, здраве, и т.н. – всичко, което ви идва отвътре. И когато направите списъка, започнете да оценявате – кое ви е по-важно – любовта или свободата? Свободата. Добре, тя се мести нагоре. Любов или здраве? И т.н. Установявате приоритетите си и си изяснявате кои за вас са най-важните от изредените ценности. Работим с този тест на курсовете и много често хората се изненадват, когато подредят приоритетите си – досега са смятали, че най-важна им е любовта, но се оказва, че е свободата например. Други мислят, че сексът им е много важен, но всъщност търсят близост, а сексът е просто начин да получат тази близост.
Правила ли сте семейни терапии, в които става дума за „идеалния мъж“ и „идеалната жена“. Какво казват мъжете и жените?
На курсовете си питаме жените и мъжете съответно какво означава за тях „идеалният мъж“ и „идеалната жена“. Мъжете обикновено дават два-три отговора: „Красива, доволна от живота, обича ме, хубаво ни е в секса“. Докато, ние, жените, правим списък от 30-40 неща, накрая даже някои казват: „Дайте ми още един лист“ и още малко време, защото не мога да напиша всичко. Жените започват да пишат какво ли не: да е висок, грижовен, любящ, дори неща, които често си противоречат – хем да е успешен, хем да е с много свободно време, което накуп е малко трудно. Или, да речем, винаги да е на разположение, но пък да бъде интересен. Имах клиентка, която пишеше такива дълги списъци. Препоръчах й да си пожелае просто мъж, с когото ще се забавлява, защото тя беше много сериозна и наистина имаше нужда от радост от това някой да я разсмива. „И само това ли?“, попита тя. „Да, ако имаш това, и другите неща ще дойдат”. Тя се притесни доста, но все пак започна да търси мъж, с когото да се чувства радостно и забавно. А за да си радостен, не трябва да имаш страхове, ако имаш страхове – няма как да изпитваш радост. И го срещна. Той после се оказа богат и с много други качества, но тя не знаеше тези неща. Запознаха се случайно. Разказваше ми, че й е било много хубаво с него, много се смяла и забавлявала и чак после разбрала за другите екстри. Тоест, трябва да избираме със сърцето си, после другите неща ще дойдат сами.
Грешка ли е да си мислим, че можем да променим един мъж?
Не можем да променим мъжа, а себе си. Един мъж се представя по различен начин с различните жени – с една той може да бъде нежен, закрилник, с друга – лош и агресивен. Обаче когато самата жена се променя, това предизвиква промяна и у него. Ако ти започнеш повече да обичаш и уважаваш себе си – и той неминуемо ще започна да го прави. С жените при мен работим основно за тяхната лична промяна. И често съм чувала: „Толкова години се мъча да го променя, а сега, след моята промяна – той стана различен!“
Другите са нашето огледало…
Да. Понякога и сянка. Има неща, които не приемаме в себе си, отхвърляме ги. Не приемаме например, че у нас има агресия, предателство, гняв. Отхвърляме го. И тогава привличаме агресивни мъже в живота си. Докато не започнем да приемаме агресивността в себе си, да не я осъждаме, ще привличаме агресори в живота си.
Вярвате ли в това, че се срещаме с хора, с които сме били в предишни свои животи, че сме свързани души?
Душите са свързани със сигурност. Има хора, които ни се изпращат като учители. И ако сме научили правилно уроците си за любовта и подкрепата – идват мъже-подаръци.
Има ли разлика между рускините и българките в представите за идеалния мъж, както и в отношението към мъжете?
Не мисля, че има разлика. Но има разлика между западноевропейките и славянките. Бях на обучение с французойки и те доста се учудваха, че сме много отдадени на мъжете, искаме да им угаждаме, да бъдем красиви за тях, да внимаваме, че ходим на курсове за това как да бъдем добри жени… Те казваха: „На нас това въобще не ни идва отвътре. Мъжете имат право да ни угаждат, да ни обикалят. И това е.“ Но е факт, че мъжете там непрекъснато бяха до славянките, бяха много щастливи край тях. Не знам дали това е добро или лошо, но е факт, че мъжете оценяват нашата способност да бъдем меки, женствени, да угаждаме – не като жертваме себе си, но като уважаваме мъжката им енергия.
Мисля, че азиатките са още по-добри от славянките в това отношение.
Да, ние сме някъде по средата. Там малко прекаляват.
В едно интервю казвате: „Научете се да гледате на мъжете като на богове“. Защо?
Ние, жените, имаме навик да търсим какво не им е наред на мъжете, какво би могло да им бъде подобрено. А трябва да гледаме на мъжа като на завършено творение – той е такъв, какъвто е, и такъв е перфектен, съвършен, всичко му е наред и няма нужда да бъде оправян. Нашият подтик да ги променяме много ги дразни. Мъжете се променят, но не защото ние ги притискаме, а защото ни обичат. Когато му кажеш и покажеш своите нужди и потребности, той ще откликне – от любов, а не от страх или натиск.
Може ли да се каже, че идеалният мъж е този, който е до мен?
Да, често казвам, че е хубаво да казваме, дори на глас, на нашите мъже: „Ти си най-правилният мъж за мен. Точно ти можеш да ме направиш щастлива“. В момент на приемане, когато спираме да се вкопчваме на всяка цена, а пускаме нещата, те започват да се случват сами за себе си.
0 Коментара