Хайде да излезем за малко от обувките на клишето какви качества трябва да притежава идеалният мъж. Както и от лексиконните поменици от неща, които той трябва да бъде, които се разпространяват в социалните мрежи. Когато бях активен журналист и чуех отговора, че трябва да има чувство за хумор – най-масовият отговор на света, направо ми ставаше лошо.
Знаете ли какво казвате, когато искате чувство за хумор от мъжа? И най-вече – в състояние ли сте да го понесете? Мъжете с чувство за хумор са най-талантливите майстори на изплъзването от отговорност към взаимоотношенията, в което принципно няма нищо лошо, стига сериозната връзка и бракът да не е това, които искаш. Знам, че жените обикновено имат предвид това да е някой, който да ги разсмива, защото кой не иска да го разсмиват и да му е весело, но веселяците обикновено имат нужда от по-голяма аудитория и не знам кога точно жените си представят, че той ще се посвети на това да ги забавлява със смешки или остроумие денонощно. Другият проблем с чувството за хумор е, че обикновено не се прави разлика между смешен и остроумен. Обикновеният смешник по домашни чехли е
обикновен смешник по домашни чехли,
който в голяма част от случаите е и леко инфантилен. И много скоро няма да ви бъде смешно. Остроумният човек, признавам, е изкючително приятен събеседник и определено може да бъде възбуждащ, но нека да не се забравя, че преди да е станал остроумен, той на първо място е умен. И най-вероятно през повечето време нашите капризи и женски номерца за него ще бъдат толкова прозрачни и толкова скорострелно ще ги разобличава и разкрива, че много бързо ще усетите, че проницателното му чувство за хумор ви излиза неизгодно. Твърде трудно би било да бъде манипулиран.
В случая под „манипулирам” имам предвид естественото желание на всяка жена да бъде Mrs. Always Right – винаги права. Достойнството на мъжете с чувство за хумор е, че с тях обикновено е много трудно да се скараш, но също така е почти невъзможно да ги вкараш в драма. Като в случая под „драма” имам предвид
да им бъде вменена отговорност,
вина или нещо друго, което по мои скромни наблюдения повечето жени си представят, когато искат взаимоотношения, на които да разчитат в ежедневието си. С което в никакъв случай не защитавам, нито бих си помислила да препоръчам взаимоотношения с някой, който се приема насериозно и е по-скоро сухар, отколкото остроумен чаровник, но казвам всичко това, защото когато имаш претенции и изисквания, е важно много добре да си даваш сметка какво наистина казваш. Със сигурност ще го привлечеш, но може да се окаже, че не ти се иска да го приемеш. Един такъв приятел преди много години каза на жена си:
„Обади ми се, когато бебето стане на 4 години”.
Много му дойде да се занимава с денонощния плач на тяхното новородено. Помня, че много се смяхме тогава, защото в първия момент не го приехме сериозно. Обаче скоро се оказа, че шегата е бил начинът да каже истината на жена си. Тя, разбира се, намери друг отговорен човек, който й помогна да отгледа и това, както и следващото си дете, след което познайте какво? Напусна го – много беше сериозен. Умираше от скука с него.
Друг приятел пък, отново от онези с невероятното чувство за хумор, който има две малки деца в две различни къщи и още един сигурен пристан, където сутрин не му се катерят деца по главата, една сутрин много разсмял любовницата си. Тя започнала да го буди, защото трябвало вече да ходи на работа, а той, още сънен, казал: „Да, да, добре, отивай, Мечо ще ти разкаже приказка”. Разсмял я, защото тя може да носи на подобни откровения – че човекът вече не прави разлика в коя къща се намира. И когато всичките й приятелки й казват, че е луда и да го разкара този, и че той ще й затрие младостта… тя си държи на своето, че до последна капка ще бъде с този, който я разсмива. Но мисълта ми е, че за да живееш с мъж с чувство за хумор, е много важно ти самата да имаш усещането, че животът е един голям майтап.
Като една друга приятелка, която каза на мъжа си: „Виж какво хубаво бебе направихме само за 30 секунди, а представяш ли си какво щеше да е, ако беше издържал една минута?” От това всеки средностатистически мъж би се обидил, но той си го разказва, защото и на него майтапът му е по-важен от всички критерии за мъжественост и потентност, взети накуп. В това семейство често се тръшкат врати, някой от двамата излиза и не се прибира по няколко дни, за да се успокои от съжителството в постоянен майтап, но в общи линии не им хрумва да се разделят. Те са си една идеална двойка, от която произлезе и един лаф, който стана култов сред всички, които ги познават. Веднъж той й беше сърдит и не й говореше, но пак си имаха гости, както обикновено, а тя беше направила много хубава салата и за да не й направи комплимент, защото, нали не й говори, едвам сдържайки смеха си каза:
„Е, браво на тази салата!”
Колкото до мен, аз съм в състояние да се влюбя мимолетно във всеки един зевзек, който ме разсмива с чешитлъка си, но определено мога да кажа, че не бих се омъжила за нито един от тези, с които най-много съм се смяла. Независимо че настървено съм записвала остроумията им в разни бележници или в телефона. До ден-днешен си ги препрочитам, когато търся вдъхновение или просто ми се прииска да се посмея от сърце. Прекарвала съм не една и две бохемски вечери, сутрини, денонощия с хора, с които не спираш да се смееш, сълзи ти текат от очите, коремът те боли от смях. И много добре си спомням, че дори махмурлукът след това е бил някак жизнеутвърждаващ… Само че не съм сигурна, че ако съм съпруга на някой от тях, ще ми е смешно през цялото време. Аз съм си малко ревнива, а около такива мъже постоянно има странично женско, кикотещо се присъствие, което изключително бързо се превръща в полегнало кикотещо се женско присъствие. А когато смехът на жената секне от осъзнаването, че всичко е било само на майтап, може да се превърне в странично драматично присъствие във връзката ти. Което все пак изисква известна толерантност към ранимостта на всички, замесени в майтапа. С мъжете с чувство за хумор имам и друг проблем. Понеже и аз съм от умните и прозорливите, моят ответен шегаджийски отговор обикновено се оказва хаплив. Все така се случва, че без да искам, нацелвам някоя особено болезнена тема. И вече не е толкоз смешно. С което искам да кажа, че когато искаш да привлечеш човек с някакво конкретно качество, е много важно да наблюдаваш как ти самият го проявяваш.
Когато си пожелаваш човек, който да те допълва и да бъде в хармония с теб, е добре първо да
си дадеш труда да наблюдаваш себе си.
Как проявяваш своята доброта и своята лошотия, как ти самата изразяваш всяко едно качество, което държиш партньорът ти да притежава. Защото точно това ще привлечеш – своето огледало. Всички притежаваме всички качества, разликите идват от различния начин, по който ги изразяваме. Това е и нашата уникалност. И именно от този неизменен закон за привличането стават някои недоразумения. Ако в теб има неувереност на някакво ниво, логично е да привлечеш и неуверен мъж. А тази негова неувереност, отново в гениална хармония с теб, може да бъде проявена в това, че я проявява като обикновен мухльо и лузър, но може да я прояви и като насилник, независимо дали с физическа сила или психическа манипулация. Но това не променя фактите и големият майтап е, че това е най-хармоничното нещо за теб, няма по-идеален партньор, каквато и илюзорна визия да имаш. Ако тази шегичка на закона на привличането, която по никакъв начин не е „лична”, никак не изглежда смешна, отиваме към начало. Старата банална истина, която докато не бъде истински и дълбоко разбрана от абсоюлтно всеки, все ще имаме чувството, че някой се подиграва с нас. И тя е: можеш да промениш само себе си.
Хайде сега, направете списък с качествата на идеалния мъж и започнете да наблюдавате
как самите вие ги изразявате в живота си.
Ако нещо не ви допадне, дайте си труда да го трансформирате, да развиете някое качество в нов начин на изрязяване. И ще си го привлечете и мъжа. Ако мислите да променяте онзи у дома, забравете. Може да развивате само себе си. Тези около вас или ще се напаснат, или ще отпаднат и на тяхно място ще се появят други.
И стига с това делене на мъже и жени. Всички имаме качества, които изразяваме по някакъв начин. И това е, което се синхронизира с някой друг, за да стане основа за привличане и партньорство. А кой е потентен, кой импотентен, е една съвсем друга история. И има отношение единствено към първичните полови белези. Ни най-малко не се съотнася към същността ни на човешки същества, които имат постоянна нужда от своята близост, приятелство и, разбира се – някой с когото да се смееш. Защото истината е, че всичко е един голям майтап.
0 Коментара