Феноменалното развитие на медицината през последните години направи възможно все повече двойки с репродуктивни проблеми да станат родители, благодарение на техники за асистирано забременяване, каквото е ин витро оплождането. И докато това само по себе си звучи като добра новина, лошата е, че много от тези двойки прибягват към асистирана репродукция, без да дадат възможност на телата си да осъществят сами една от основните способности, с които ги е дарила майката-природа.

Способността да зачене и износи живот, да бъде творец и създател, е дадена на всяка жена още от раждането й. Естествена е и способността на мъжете в репродуктивна възраст (някъде между пубертета и 70 години) да произвеждат ежедневно по няколко стотици милиона сперматозоида, които, срещайки зряла яйцеклетка в подходящи условия, да са в състояние да отключат процеса на зачеване.

Но така, както щедро са ни дадени, тази способности могат да бъдат взети обратно от майката- природа.

Причина за загубената или потисната фертилност

най-често е честата злоупотреба с тялото в резултат на нездравословен начин на живот.

За жалост животът в града, който за мнозина е нормално ежедневие, е именно нездравословен. Този живот е свързан с честа консумация на индустриално произведена храна, кафе и алкохол, активно или пасивно тютюнопушене, замърсен въздух, радиация, употреба на химикали под формата на козметика и битова химия, липса на достатъчно движение, стрес и т.н. А всички тези фактори заедно и поотделно влияят негативно на репродуктивната функция на тялото и могат да я блокират, както и да станат причина за генетични увреждания и деформации при бъдещото дете, ако все пак се стигне до успешна бременност.

Друга особеност на съвременния живот е

стремежът да планираме всичко –

от образование и кариера до семейството и децата. Все по-често в тези планове децата се отлагат до момента, в който двойката се почувства стабилна финансово и кариерно. И за жалост, не рядко точно когато двамата партньори решат, че са готови за дете, то не се случва.

В този класически сценарий обаче бъдещите мама и татко често пропускат една важна стъпка, а тя е, че всеки успешен проект се нуждае не само от план, но и от подготовка. За разлика от нас в някои традиционни племенни култури младите двойки се захранвали в продължение на месеци със специални храни, които увеличават фертилността, преди да започнат опити за създаване на потомство.

Например в едно племе от високите части на Андите мъжете извървявали дългия път до морето, за да събират рибен хайвер за своите жени. В много племена от Канада, Австралия, Амазония и Африка, в които основното препитание бил ловът, мъжете ловци запазвали органите и жлезите на уловените животни за жените в детеродна възраст от племето. Общото между тези храни е, че са изключително богати на мастноразтворими витамини А, Д и К, както и на фолат, В6 и В12 – хранителни вещества, които засилват фертилността и гарантират създаването на здрави деца.

В наши дни

не е нужно мъжете да ловуват или нежните им половинки да се хранят с животински органи,

но повече отвсякога е необходимо двойката да се подготви за желаното бебе, много преди да предприеме ефективни опити за забременяване. В рамките на тази подготовка е желателно бъдещите мама и татко да направят специален детокс, за да изчистят телата си от натрупаните към момента токсини, да отстранят от дома си всички химикали (козметика и битова химия, които потискат детеродните функции), да включат в храненето си пълноценни храни, които влияят благотворно на имунната и репродуктивната система, да ограничат стреса в ежедневието си или да потърсят подходящи механизми, за да намалят влиянието му върху себе си. При тези условия те ще са в състояние да създадат оптималния генетичен материал, на който са способни телата им.

Имайте предвид, че цикълът на пълно съзряване на мъжките и женските полови клетки е 4 месеца, така че е добре да следвате горните препоръки най-малко за такъв период, преди да започнете с опитите за създаване на потомство.

За жалост повечето двойки пропускат тази важна стъпка, започват директно с опитите за зачеване и ако след няколкомесечни опити жената не забременее, се обръщат за помощ към ин витро клиника. Веднъж попаднала в медицинско-административно-търговската въртележка, тази двойка преминава през купища изследвания, процедури и медикаментозни терапии, които могат да продължат до пълно емоционално и финансово изтощение, без да дадат необходимия резултат.

Негативните ефекти от прибързаното прилагане на асистирана репродукция

далеч не се ограничават с високия разход на средства, време, нерви и неоправдани очаквания. Неоспорими научни доказателства свидетелстват, че медикаментите, използвани при ин витро оплождане, крият висок риск за здравето на майката и на бебето.

Проучване, проведено във Финландия през 2005 г., установява, че 43 от всеки 1000 бебета, заченати чрез ин витро, страдат от различни аномалии, включително генетични увреждания, мозъчни разстройства, изоставане в развитието, генитални деформации и др.

Няколкогодишно изследване на д-р А. Сютклиф от Института по детско здраве към Юнивърсити Колидж, Лондон, показва, че при ин витро оплождане има:

• 20 до 34% по-висок риск от аборт;

• 55% по-висок риск от приекламзия (високо кръвно налягане през бременността);

• 3 пъти по-висок риск от мъртво родено дете

Друго проучване, проведено през 2007 г., свидетелства, че децата, заченати чрез ин витро, посещават болници значително по-често от децата, заченати по естествен начин.

Рискът за здравето на жените, подлагащи се на ин витро, е твърде сериозен

и често пъти остава неизяснен от страна на специалистите. Мегадозите изкуствени хормони, с които се стимулира образуването на яйцеклетки, подлагат на изключителен стрес тялото и съзнанието на жената, която вече е изтощена и потисната от неуспешните опити за естествено забременяване.

Статистиката показва, че жените, подлагащи се на репродуктивни процедури, са по-склонни да проявяват депресивни симптоми и да изпаднат в клинична депресия от всички останали.

Д-р Джита Наргунд, завеждащ-отделение за репродуктивна медицина в лондонската болница “Сейнт Джордж”, предупреждава за риска за репродуктивните органи на жената и по-специално от рак на матката, които могат да възникнат след години като пряк резултат от ин витро процедурите.

И това далеч не е всичко. Чести са случаите, при които

след „успешно“ ин витро оплождане, майката не успява да износи бебето

до термин, помята, ражда мъртво дете или дете с малформации. А последното нещо, от което се нуждае една двойка, физически, емоционално и финансово изтощена от асистираното оплождане, е да загуби бебето или да се сдобие с дете, изискващо специални грижи.

В светлината на всички тези рискове и тревоги, лекари от университетската болница “Гхент” в Белгия, обобщават, че ин витро оплождането трябва да бъде оставено за финален вариант, след като всички останали възможности за забременяване по естествен път са опитани и не са дали резултат.

С други думи, ин витро процедурите имат своите място и роля в съвременната криза на репродуктивното здраве, но двойките трябва да подхождат към тях изключително внимателно, осъзнато и информирано. Дори ако сте убедени, че ин витро оплаждането е единственият ви възможен ход, осъществете го в комбинация с природни методи за повишаване на естествената фертилност, защото по този начин ще удвоите шансовете за успех на процедурата, за износване на плода до термин и за раждане на здраво бебе.

Още съвети за здравословно хранене и живот – в сайта на Маги Пашова http://www.magipashova.com/

Facebook Twitter Google+

0 Коментара