Адам влезе в Едемската градина и дъхът му секна. И той стоеше там – на входа – съвършен, гол, единствен. И очите му се изпълниха със сълзи от радост и възхита.
Беше толкова красиво, че чуваше музика в ушите си. И музика имаше – беше на птиците, на животните, които даваха всичко от себе си в импровизираната оркестрация на любовните песни.
Белите облачета красяха небето, за да не бъде толкова съвършено синьо. И на места валеше дъжд, за да създава представата за прохлада, а нямаше нужда от прохлада, освен заради самата картина. Тук не беше нито топло, нито студено – просто перфектно. И градината преливаше от милиони цветове.
Адам тръгна наляво. Там дорде взор стигаше се простираше гора от разцъфнали глицинии. И той потъна под клоните на дърветата. И бялата светлина на слънцето си играеше с нюансите на лилавото.
Висящите цветове на глициниите преливаха от теменужено към пурпорно, а сетне от цикламено към бледорозово. И
на места дърветата целуваха земята,
постлана с пасифлора и орхидеи.
Адам не спираше да върви. И тялото му съпреживяваше всяка картина, всеки щрих на божествената градина. Почти бебешките косъмчета по тялото му настръхваха при всяко вдишване на ароматите, които изпълваха пространството.
Картините се сменяха със завидна щедрост. Есенните багри на японските кленове приютяваха първите животни, които Адам виждаше. Котки. Всякакви видове – пуми, тигри, лъвове. И всички – по двойки. Някои флиртуваха, гонейки се из клоните на дърветата, други вече бяха в екстаза на сношението – брутално, натурално, животинско.
Така беше и при вълците, така беше и при мечките, и при жирафите, и при слоновете, дори и при змиите.
Адам се натъжи и осъзна, че е сам. За миг притвори очи в тъга и отчаяние.
– Защо ми е този рай, ако съм сам? – прошепна Адам към небето. Дълго гледа нагоре и чакаше отговор, но Господ беше зает с друго.
И когато сведе поглед, я видя. Ева. Тя
вървеше гола, нахална и млада
под венеца от разцъфнали вишневи клони, върху зелен килим, с орнаменти на глухарчета и маргаритки. И тогава той усети реакции на тялото, за които не подозираше – пресъхване на устата, пулс в гърлото, сякаш е кресчендо на ямато. И усещаше пеперуди в стомаха, и леко гадене, и страст, и желание. И такава ерекция, че вените на пениса му щяха да се пръснат.
Адам не чакаше никаква змия да го поквари, не чакаше дявол, нямаше време да яде ябълки, не чакаше никого, а се втурна с хормоните напред.
Когато се опомни, вече лежаха с Ева на тревата и гледаха вишневите цветове в омая. Сексът между тях беше толкова див, че дори пантерите се смутиха.
– Гладна съм – това бяха първите думи на Ева. – Няма ли „Макдоналдс“ в този рай?
Адам стана и се запъти към съседния храст, върху който растяха макнагътс, двоен чизбургер с хрупкав бекон, а в поточето се лееше ароматна кока кола.
В апаратната на студиото режисьорът заповяда:
– Пускай заставките на спонсорите! И… нека бъдат реклами!
Режисьорът Андрей беше от последните „архаици“ в бизнеса. Бяха го поканили специално за най-голямото риалити на телевизията – „Адам и Ева“, за да може да привнесе повече автентичност на скандалния проект. За първи път
цели поколения можеха да гледат секс на живо.
Проектът мина през цензурата на „етиците“, заради витиеватото оправдание „с учебна и възпитателна цел“.
– Колеги, пет минути почивка.
По уредбата се чу анонсът от асистент-режисьора.
– Четири минути и петдесет секунди до ефир!
„Арахаиците“ бяха от изчезващия човешки род, който беше покварен от греховете на ХХ и началото на ХХI век – дрога, безразборен секс, безмозъчно разделение на хората на мъже и жени, същества, които са пушели дори и цигари.
Андрей беше използвал предаването, за да изисква за реквизит чист тютюн, отгледан в лаборатории. Тайният му план беше да не споделя с никого, дори и един фас. Бръкна в кашон с надпис „Внимание! Изключително токсично! Да се докосва само със защитно облекло и ръкавици!“, извади един пакет „Марлборо“, промъкна се до бекстейджа, отвори една врата към студиото и се завря до една глициния с отвратителни пластмасови листя.
Ръцете му трепереха още преди да е сложил цигарата в устата си. А след като вдиша дълбоко никотиновия дим, изпита наслада сякаш е в рая.
Тези новите, „етиците“, не го приемаха.
Оцеля единствено, защото беше конформист.
С годините се научи да не използва обръщения като „господине“ и „госпожо“, научи се да дискутира с интерес достиженията на генното инженерство, научи се да не флиртува, освен през виртуалното пространство, стига да си избере подходящ образ. Научи се много други неща, а му липсваше ето точно тази цигара.
В момента вървяха рекламите. Компанията VirtoGlade беше разработила нова серия от виртуално генерирани личности, които пусна едновременно с риалити формата. Толерантите умираха за тях, защото бяха първите архаични образи. Само за два часа по време на живото предаване, моделът „Бюндхен“ с двадесет и пет сантиметров пенис и опции за мигновено преминаване към един от четирите пола по време на виртуалния полов акт стана хит.
Андрей дръпна последно. Изгаси фаса в една гладиола и го пъхна в чашката й. Извади бутилчица уиски, нажабури си устата и въздъхна. Не искаше този рай да свършва.
Когато се върна в апаратната, усети, че двама от колегите му са скарани. Разбра го по скъсания на парченца мобилен телефон, захвърлен на пода. Ху и Хум бяха женени от цели две седмици,
но явно нещата отиваха на развод.
Точно преди началото на шоуто Ху беше се обидило, че Хум не иска да бъдат гущерчета.
– Десет секунди! – асистент-режисьрът измяука по уредбата.
На Андрей му беше все тая. Неговият рай тепърва започваше.
Водещият в студиото, който за да е в тон с контекста, се беше нагласил като кросоувър между Доналд и Мелания Тъмп, приключваше анонса си.
– А сега да се прехвърлим в „Едемската градина“, за да разберем какво ще се случи след това сензационно начало. Профилите в социалната мрежа се задръстиха. Очевидно архаичният секс е скандализирал мнозина, но все пак ни окуражават, защото греховете от миналото ни подтикват да вървим в търсенето на съвършеното. И нека бъде светлина!
Андрей пое шоуто.
– Първа!
Асистент-режисьорът пусна микроскопичния дрон в близък план на
лежащите един до друг Адам и Ева.
Двете бяха минали през едногодишна медицинска програма, генна терапия и пластични интервенции, за да бъдат завършени като класически мъж и жена. Те наистина се чувстваха така.
– Когато се родят Каин и Авел…
– Да? – пророни Адам.
– Ще ги обичам по равно и няма да им дам да се карат.
– Аха… – каза Адам и се почеса по топките.
– А ние ще правим секс по цял ден!
– Щом казваш – дрямката все повече натискаше първия мъж.
– Може би трябва да помислим какъв дом да си направим.
– Ще го обсъдим – каза Адам.
– Ти изобщо не ме слушаш – емоциите в Ева започнаха да клокочат.
После се отпусна и замисли.
– Скъпи?
Мина близо минута преди Адам да каже.
– Да, скъпа?
– А когато се появят Каин и Авел, коя ще им роди деца?
Адам и Ева се спогледаха стреснато. И тогава и двамата наистина се уплашиха от Господ. В студиото още – не.
0 Коментара