От хилядолетия хората са употребявали чесъна не само като храна, но и като лечебно средство. В Китай той е бил отглеждан от незапомнени времена. Споменава се в санскритски източници като храна на шумерите. Египетските строители на пирамидите са го консумирали всекидневно, намерен е в гроба на фараона Тутанкамон. В египеттски папирус от 1550 г пр.н.е. се предлагат 22 лекарства на основата на чесъна, за болести от физическа слабост и главоболие до тумори на гърлото. Плиний Старши, римският естественик, препоръчва чесън за 61 страдания — от дрезгав глас и хемороиди, до епилепсия и туберкулоза. Хипократ, бащата на медицината, го е употребявал като слабително и диуретично средство.
Съвременната медицина потвърждава лечебните свойства на чесъна. Употребата му намалява нивото на холестерола в кръвта, а както знаем, повишеният холестерол е една от главните причини за коронарната болест на сърцето. В страни, където редовно консумират чесън, честотата на сърдечните заболявания е ниска. И още нещо: чесновата диета се свързва с повишаване на една предпазваща от сърдечни атеросклеротични изменения съставка на кръвта, позната като липопротеини с висока плътност (Н0L) и сна¬маляване на увреждащите сърцето липопротеини с ниска плътност (IDI).
Изследвания на етеричното масло на чесъна показат, че то потиска образуването на съсиреци в кръвоносната система, което от своя страна намалява риска от инфаркт и мозъчен инсулт. В други проучвания от чесъна и лука е било изолирано вещество, което предпазва кръвните плочици (тромбоцитите) от слепване.
В Китай и Япония от векове прилагат чесъна
при лечението на високото кръвно налягане. Съвременната японска медицина го включва официално в арсенала на средствата против тази болест.
Други изследвания показват, че чесънът намалява също нивото на кръвната захар и повишава количеството на инсулина, което може да се окаже благоприятно за диабетиците.
Възможна противоракова активност на чесъна е била отбелязана в експерименти с животни. Обяснява се с действието на ензима аминаза и на микроелементите германий и селен, намиращи се в чесъна.
Много по-ясни са антибиотичните качества на чесъна.
Водният му екстракт потиска растежа на гъбички, които причиняват една форма на менингит, както и широко разпространената Кандида албиканс, причина за млечницата у кърмачетата и възпаления на вагината. Чесънът унищожава гъбичките, които се поселяват по ноктите и между пръстите на краката.
Химиците вече са намерили начин да синтезират активната съставка на чесъна — алилметилтрисулфид. Това е първата важна стъпка в произвеждането на нови лекарства. Но докато го имаме само под формата на зеленчук, два са начините да го приемаме без неприятна реакция от околните: единият е да дъвчем много магданоз след него (хлорофилът действува като естествено миещо средство в устата). Другото е… да убедим всички около нас също да ядат чесън.
0 Коментара