Оранжево небето, оранжево шосето, оранжевата Vespa в оранжевия град…

Ето така видях изминалата седмица – пълна с усмивките на шофьори и пешеходци, красотата на София и свободата, която ми даде абсолютната италианска икона от семейството на PiaggioVespa, серия Sport 50. Грациозна, изискана, лъскава, ослепително изразяваща себе си по неповторим начин, симпатично елегантна с двете „антенки” (блестящите хромирани огледала).

Може да се каже, че почти не бях карала скутер – само преди години на един полигон и то с не особен успех. Затова пък карам колело от дете и до ден днешен използвам всяка възможност да се придвижвам с него, въпреки, че понякога ми идва да заплача от безсилие къде да мина (аз съм от онези примерни колоездачи, които не си позволяват да се лутат между колите и винаги слизам и бутам колелото на пешеходна пътека). Та именно това усещане за движение на открито и подсъзнателното възприятие за незащитеност, ми дадоха известна смелост да се впусна в приключението, наречено Vespa. Но освен баланса на две колела май друго общо няма…

Мечка страх – мен не страх!

Обожавам ярките цветове и затова избирам фантастично оранжев екземпляр – arancio tramonto – от италиански – портокалов залез  (иначе палитрата е уникална – вкл. и цвят сьомга за другите серии!), 50-кубикова мощност – възможният вариант да се управлява с шофьорска книжка категория B. За по-мощните варианти 125 и 150 вече се изисква допълнителна категория. Правя няколко опознавателни кръгчета под инструктажа на шефа на представителството на италианските мотори Moto Plex, (точно срещу КАТ в столицата!) тоест – обучавам се и идва моментът, в който сама трябва да се впусна в градската джунгла, готова да ме погълне.

  • Карай в средата на платното, ти си пълноправен участник!
  • И да ти свиркат, не им обръщай внимание и не се върти, на който не му издържат нервите, да те изпреварва.
  • Важно е да си в средата на платното и най-вече заради шофьорите, които излизат от страничните улици, без да спират и ако си много вдясно, буквално ще налетиш на тях.
  • Внимавай, когато паркира автомобил и шофьора тръгва да излиза – често отварят вратата, без да погледнат дали се задава някой – ако си близо до него направо ще се удариш във вратата и ще паднеш.
  • Гледай постоянно в страничните огледала и използвай и двете спирачки. Все пак шофьорите не са свикнали още с двуколесни на пътя.
  • И се отпусни – не е страшно, просто трябва да внимаваш. Ще видиш, че е страхотно изживяване!

Това са част от съветите, които Станислав ми дава и после цяла седмица ми звънтят в главата. Сега обаче сърчицето ми е в петата! Поемам обаче дълбоко въздух, стискам зъби и потеглям… Мечка страх – мен не страх!

Очи и на гърба

Всъщност управлението на Vespa е много лесно. С дясната ръка подаваш газ, от която зависи с каква скорост ще се движиш – скоростната кутия е автоматична. Там се намира и предната спирачка, която е хидравлична. Задната спирачка е в лявата ръка – както при велосипед. С нея чрез едно копче се подават ляв и десен мигач, единственото е, че трябва да го изключиш ръчно след това, което особено в началото много често забравях. LED фарът се оказа много мощен вечерта и перфектно осветяваше напред.

Страничните огледала се оказаха моите очи на гърба (въпреки, че за една седмица мисля, че ми изникнаха и истински). Без тях си загубен. Те са много добри, регулират се, достатъчно големи са, за да дават отлична видимост назад.

На третия ден най-сетне успях да осъзная, че седалката е супер удобна и достатъчно мека, а позицията на седене никак не уморява тялото (е, аз се уморявах първите два дни, но най-вече емоционално и психически, което ме държеше постоянно стегната).

Царицата в центъра на града

Истинското предимство на Vespa e в центъра на града – из малките улички, пълни с коли, пресичащи пешеходци, където им дойде и пълна липса на свободни паркоместа. Напълно отговаря на името си – като истинска оса се промъква през тесни места, покрай дълга колона заточила се по ул. „Иван Шишман“, например, докато чака една девойка да паркира почти безуспешно своята „Фабия“. 12-инчовите колела осигуряват страхотна маневреност. Какво удовлетворение да я паркирам между два автомобила напряко, дори да я кача на тротоара, ако е достатъчно голям и най-хубавото, че синя и зелена зона не важат! В тази седмица събрах всичките си задачи из централната градска зона, които съзнателно бях отлагала, именно заради трудността с паркирането.

Освен това останах изключително впечатлена от возията и окачването – имах сериозни притеснения дали няма да падна като мина по павирани улици или мина през някоя дупка. Нищо подобно – стабилността е впечатляваща, разбира се трябва да се внимава за по-сериозните пробойни по улиците.

Винаги шик

Това, че се движиш със скутер, не значи, че трябва да си винаги спортно облечен – напротив. Позицията на седене позволява и пола или рокля, стига да можеш да пуснеш отстрани краката, когато чакаш на светофара, без да се налага да я нагъваш до кръста (иначе става опасно). Под седалката е багажникът, който се заключва и може да събере дамската чанта, някое и друго списание и обувките на висок ток. С всеки изминал ден се учех да използвам всеки един сантиметър от него. Когато спра, вадя всичко и там оставам каската. Е, единственият компромис при това превозно средство е прическата, но пък няма пълно щастие.

Да събереш усмивките на София

Повече от 70 години Vespa е символ на лайфстайл, събрал в себе си неповторим италиански дизайн, технологии, практичност, уникална свобода. Няма как това съвършено естетическо превозно средство да не предизвика усмивки, още повече, когато на него се вози жена (тук споделям, че за тези дни не успях да срещна нито една друга дама със скутер, само една на мотор). Кратка равносметка:

Мъжете се оказаха невероятно толерантни – те бяха тези, които ме пазеха и ми даваха път, и имаха най-много търпение да чакат да ме изпреварят, докато се отвори възможност! С Vespa 50 спокойно може да се движите с 50 — 55 км/ч. Да не говорим за искрените им усмивки, които виждах. Колоездачите, дето се щурат между колите, са тотално рискови. Мото колегите (без тези дето тръгват на светофара с вдигната предна гума – те са диагноза) са супер възпитани – усмихваха и кимаха за поздрав. Жените ме отчаяха… за тях поглед назад и встрани няма (изключвам тези, които познавам и са много добри шофьори)! Всъщност не е страшно да караш скутер в София, просто трябва много да внимаваш, дори повече отколкото с автомобил. Разбира се, с времето идва и опита и възможността да реагираш доста по-бързо. За тази седмица все още ми беше трудно да преодолея промушването между колите (благодаря на всички, които ми даваха път), за да изляза на челна позиция на светофара – всъщност това е най-правилното място, когато се чака – така те виждат всички, а и в 99% тръгвах първа.

Плитък джоб

Капацитетът на резервоара на Vespa Sprint е 7 л. При грубата сметка, която направих, защото далеч бях от неговото дъно, излезе, че 100 км струват около 3 лв. Плюс „печалбата” от платените зони. Перфектно! Когато на следващата седмица заредих автомобила си и видях, че същите 100 км съм ги минала за 13 лв., почти ме заболя сърце.

Цената на конкретния модел е 6 595 лв. и ако направите лека житейска калкулация, сметката ще излезе! А и нали удоволствието няма цена? Накрая – аз имам моята нова италианска любов, която ме накара да променя доста пътни представи и внимавам още повече – нужда от пътни герои няма. Бъдете толерантни – на пътя всички сме еднакви, дори и с една оранжева Vespa!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара