Аз бях невъзможен тип. Поне така ме наричаше жена ми.
Пушех като комин. На обед и на вечеря изпивах по цяла чаша вино.
И макар че се ожених по любов, в компания ставах словоохотлив с чуждите жени, А семейството – направо бях го зарязал. Сутрин оставях млякото да изкипи, не изтупвах чергите и през свободното време четях вестници. Голям недостатък ми бе страстта към таблата. Имах приятел готвач, с когото по цял ден играехме.
Съпругата ми е мила жена, но щом видеше таблата, се вбесяваше и косите й щръкваха като на тигрица. Заради таблата бе готова да ме разкъса на малки парченца като таскебап, но от уважение към мене не го сторваше, а… припадаше и аз прекъсвах играта, за да търся валериан.
Когато се посъвземаше, печално ме поучаваше:
— Я виж хорските мъже! Като тебе ли са? Зарязал човекът семейството, и прави каквото си иска. Дори и не помисля, че от такъв тормоз жена му може да хване рак. Опомни се, поправи се, докато не е станало късно.
Но аз бях непоправим.
Според мене няма мъж, който да устои пред жена си. Хан Крум, че е бил хан Крум — твърд и страшен, а както свидетелствува историята, и той по настояване на жена си, в края на живота си възобновил лозята.
Един ден, когато значително бях превишил в моя семеен бюджет перото за валериан, не издържах и казах:
— Е, добре, непрекъснато ми натякваш за хорските мъже. Кажи ми, според тебе, какви са те, та да стана и аз като тях…
Жена ми помисли, че се подигравам и в първия момент настръхна пак като тигрица, готова да… припадне. Но навярно усетила добрите ми намерения, отвърна хапливо:
— Ти си непоправим.
Стоях пред нея смирен и кротък, решен наведнъж да изкупя и неизвършените си грехове. Жена ми схвана това и рече с малко приповдигнат тон:
— У-у-у! Змия. Отвътре ме изяде. Какво правели хорските мъже? Отбий се и ги виж…
Когато се поуспокои, с достойнство допълни:
— Хорските мъже, господинчо, тупат чергите. Хорските мъже, господинчо, топлят сутрин млякото за закуска. Не играят като тебе хазартни игри, не пушат и не пият. Хорските мъже, господинчо, знаят как да се държат в обществото и умеят да уважават жените си. Като изляза с тебе, все на тръни стоя. Непрекъснато очаквам да ме изложиш. Или ще изтърсиш някоя глупост, или ще се загледаш подир някоя фуста. Хорските мъже — заключи тя, са къщовници. Подреждат си дома, а ние един пирон да заковем, викаме майстор от промкомбината…
Не опонирах, а окончателно в себе си реших да стана такъв, каквито според жена ми бяха хорските мъже.
Почнах да изтупвам чергите. Топлех млякото за закуска. Престанах да играя табла, макар че готвачът се разсърди завинаги. Отказах цигарите, на обед и вечеря престанах да пия даже и по чаша вода. А когато по празник все пак се наложеше да се съберем с компания, не бях словоохотлив, не поглеждах чуждите жени, а мълчаливо гледах съсредоточено в една точка на тавана — боях се да не наруша морала. Попитат ли ме за нещо, правех се на глух. Изчаквах жена ми да отговори вместо мене, за да не я изложа неволно. За кратко време станах и къщовник. Купих дъски и сам направих рафтове за библиотека. Измайсторих и неповторими тапети от кадифе за кухнята.
И всеки ден очаквах жена ми да изпадне във възторг, да се хвърли на врата ми и признае, че друг мъж като мене на земята няма. Но тя нищо не предприемаше. Гледаше ме малко подозрително: „Познавам те, стари лицемерино!“
Проявих самоинициатива. Започнах да готвя. Изтичвах половин час по-рано от работа и докато жена ми се прибереше, гозбата беше готова.
Но жена ми не е от тия, дето лесно се лъжат. Дума не отронваше за постиженията ми. Явно, бях още далеч от похвалата.
Тогава започнах да пера. Взех и да гладя. До такива тънкости усвоих новата професия, че сега и да ме уволнят, не ме е страх — все в някоя гладачница ще се намери топло местенце за мене.
Един ден, когато бях ошетал навреме и бях сигурен, че жена ми и да иска, не може откри пропуск, рекох:
– Не си ли доволна от своя съпруг?
Тя ме изгледа малко ехидно:
– От утре ще се храним на стола.
– Не ти харесват манджите ми ли?
И жена ми не издържа:
– Абе ти мъж ли си или готвач? — рече тя. — Готви, пере, глади, тутка се из къщата и ми пречи. Заврял се в нея като лалугер. А да изведе жена си сред общество, както правят хорските мъже, не се и сеща! Пък и защо ли да я извежда, когато мълчи като глухоням и дума не обелва, за да поразведри компанията. Хорските мъже си купуват финландски библиотеки, изящни, а той сам си майстори от амбалажни дъски. Стипца. Поне да беше си купил кутия цигари, та да ми замирише малко на мъж, а той — женчо! У-у-у! Змия. Почерни ми дните.
– Е, добре — рекох, — не се ядосвай. Ще се поправя.
– Не вярвам! — отвърна тя. — Ти си невъзможен тип. Ти си непоправим…
И сега отново се поправям; Един мъж, ако държи да има мир в семейството, непрекъснато трябва да се поправя.
0 Коментара