Аз съм Янко, герой в тази книга. Всичко в нея е истина, като изключим туй-онуй, дето авторът си го е измислил, ама не е много. Тази история я забърках аз, след като Ирен ми подари една вълшебна книга. Аз винаги съм вярвал във вълшебства – не само защото си вярвам, а и защото ми се случваха разни неща, дето не можех да си ги обясня. Дори си мислех, че съм много странен, ама се оказа, че не съм.
После се появи Чироз. То аз не трябва да издавам какво се случва, за да ви е интересно да четете, но него не мога да не го спомена. Той е говореща котка. Открих го под леглото си. Ама да си нямате работа с него, защото ще се забъркате само в неприятности. Ако ви спре някъде говореща котка, по-добре е да се огледате, защото обикновено служат на зла вещица или магьосник. Та Чироз ме заведе при своя зъл господар и ме заключи в тъмница.
Спирам до тук с моята история. Мога да ви я разкажа, ама не съм много добър още в това, а г-н Вълканов се е справил добре. Затова направо я прочетете.
Само едно важно нещо искам да кажа – за вълшебната книга. Тя остана някъде във вашия свят и ако ви попадне, много ви моля да я пазите. Ще разберете, че е тя, защото на 111 страница съм я окапал и има петно с формата на сърце. Знам, че още си е там и няма да се махне. Съжалявам за това!
Опа, Чироз ме вика. Сигурно Сълзица пак нещо е сътворила. Тя ми е сестра и понякога е голяма досада, защото е бебе. Наскоро измагьоса едно облаче над леглото си и наводни стаята си. Ужас! Ама нищо, дори и нещо да не разбирате, прочетете книгата и ще ви стане ясно.
0 Коментара