„Ако предоставите на всички народи по света да избират най-добрите обичаи и нрави, то всеки народ, след като внимателно ги проучи, би избрал своите собствени…“, писал някога бащата на историята Херодот. И вероятно е бил напълно прав. Новогодишните обичаи и традиции на народите и до днес са толкова разнообразни, колкото разнообразен може да бъде начинът на живот по различните географски ширини и дължини на красивата ни планета.

А съвсем сигурно с, че всеки народ тачи и съблюдава собствените си обичаи, с които тържествено отбелязва календарното движение на времето напред в безкрая…

  • При ескимосите новата година започва по различно време – в зависимост от метеорологичните условия, те отбелязват настъпването на новата година, когато завали първия сняг.

  • Затова пък новогодишният празник на народа зулу от Африканския юг е свързан с деня на урожая. По време на обредния танц старейшината на племето разбива в земята една зряла тиква и така вместо часовников звън и фойерверки обявява настъпването на новата година.
  • В Судан на връх Нова година трябва да подариш и да получиш зелен орех – знамение за щастие в живота.
  • По време на новогодишните празненства в някои щати на Индия е забранено да повишаваш тон, да се сърдиш или ругаеш.
  • Когато изпращат старата и посрещат новата година, шотландците явно са готови на всичко: по стар обичай те отварят широко вратите на домовете си за всеки, който пожелае да им дойде на гости. Приятелите трябва да носят със себе си само късчета въглища, които да хвърлят в семейната камина и по този начин да изразят пожеланията си за дълголетие и благоденствие на домакините.

  • На остров Бали в Индонезия новогодишиият празник продължава дели десет дни. А две седмици преди тържественото посрещане на Нова година жителите на Бали започват да „строят“ двуметрови колони от сварен и пъстро оцветен ориз – дар за боговете. Като преминат празненствата, обикновено отнасят ориза в къщите си и го изяждат, а за боговете остава десетдневното „сьзерцаване“ на кулинарното майсторство на балийците.
  • В Гвинея през първия новогодишен ден е прието да се разхождаш по улиците, водейки след себе си… слон.
  • Монголската Нова година съвпада с празника на скотовъдите. Дядо Мраз тук е в ролята на пастир и носи в ръцете си бич, огниво, кремък и табакера с тютюн – традиционните атрибути на скотовъдите, символизиращи благополучие. Те означават също, че стопаните не се боят от странствуванията и самотата из необятната степ.
  • В Куба по стар обичай в полунощ пълнят стомна с вода и когато часовникът отброи дванадесет удара, я изливат на земята. По този начин те изпращат, „отмиват“ старата година. А всеки кубинец за щастие и успех трябва да изяде дванадесет зрънца грозде в новогодишния час.
  • По традиция на новогодишната трапеза па унгарците се поднася блюдо със скълцан чесън, объркан с мед. Казват, че било много вкусно.
  • В Кения на Нова година се къпят – в реки, потоци, и в океана. И, разбира се, танцуват и пеят до изнемогване.
  • Японците смятат цифрите 100 и 8 за щастливи. Затова на Нова година камбаните бият 108 пъти в полунощ. А когато отзвучи последният камбанен звън, хората си лягат да спят. Празника посрещат с изгрева на слънцето. В продължение на целия януари японците украсяват домовете си с бамбукови пръчки, елхови клончета и цветове от сливови дръвчета. На новогодишната трапеза се сервират: дълги тънки макарони за дълголетие, сладки от ориз – знак за изобилие в дома, шаран – символизиращ сила, и грах – за здраве.

Доскоро японците не празнували рождените си дни. Векове наред новогодишният празник е бил чествуван като рожден ден на цялата нация. Тоест след 108-я камбанен звън всеки се е смятал с една година по-възрастен. Дори новороденото в навечерието на празника веднага след новогодишната нощ навършвало първата си година…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара