Таня Аврамова е съсобственик на изба БРАТАНОВ. Първите 18 години от живота й преминават в Харманли – най-безгрижните, с най-ярките спомени и най-силните приятелства. След време отново се установява в Града на Белоногата, където е и до днес – поводът е виното, градежът на нови неща, но и прекрасните спомени от младостта. По-рано следва и живее в Пловдив, пътува из Европа покрай работата си в туристическа агенция, забавлява се. Пловдив са нейните 10 години “dolce vita” и вторият й дом, но се налага да се премести в София. Там “преоткрива” Христо Братанов, с когото се знаят от деца в Харманли. „Оттогава сме заедно, защото само един упорит Козирог може да пребори вятърничав Водолей като мен.
В София работих здраво, създадох семейство, дадох живот на първородния ми син Явор“, разказва Таня. През 2007 г. Стойчо Братанов, съосновател на Винарна Братанов, призовава сина си да се върне в Харманли и да помогне в засаждането на лозята край село Шишманово. Изправени пред дилема, Стойчо и Таня избират семейния бизнес. „Последното десетилетие от живота ми е като “купаж” от първите три – приятелите от гимназията, родителите ми, натрупаните от университета и работата знания и опит, които използвам за развитието на фамилния винен бизнес, отглеждането на децата (вече 3 на брой) в спокойна и сигурна среда. И всичко това благодарение на виното“, казва тя.
Какво е виното за теб?
Виното е наследство, традиция, култура, откривателство, учител. Освен това изненади, приключения, експерименти с неочаквано добър резултат, удоволствие и страст, положителна енергия, споделеност, мост към душите на хората, нови приятелства… Неизменна част от живота ми още от дете. Виното разкрива по-доброто у мен.
Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин?
Израснах с миризмата на бъчва и вино – дядо ми имаше малко лозе на вилата край Харманли и правеше всяка година по една каца вино. Помагах в брането на гроздето и обожавах да пия шира. А летата си прекарвах при баба ми по бащина линия, в Ивайловград. Гледките на лозя от този винарски край също са запечатани в съзнанието ми, както и вкусът на местното вино. По-късно дегустацията на вино отвори сетивата ми, за да разбера и тънкостите на истинското кафе с произход.
Кой кого откри: ти – виното или то – теб?
Процесът е двустранен – то ми е наследство, но сега истински се наслаждавам да откривам вина от непознати сортове, разнообразни стилове и тероари.
Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и реализацията на жените?
Работила съм едва на 3 места извън семейния бизнес, винаги в сферата на услугите и в малки фирми. Заплащането ми е било напълно адекватно на опита ми към момента. Но съм чувала оплаквания от приятелки за двоен стандарт или за пречки в кариерно развитие, въпреки доказания професионализъм.
А във винения бранш как е?
Жените в България имат силни позиции и възможности за изява в бранша и не мисля, че са ощетени. Може би заслужават по-добро възнаграждение за труда си, но това е обвързано с финансовите резултати на избите… Аз лично смятам, че едни от най-добрите български вина се правят точно от жени.
Как се роди идеята за създаването на Винарна Братанов? Къде сте в момента в развитието си?
“ВИНОвникът” за съществуването на това семейно начинание е моят свекър Стойчо Братанов, когото за съжаление загубихме през 2017 г. Той реши да създаде лозя върху свои наследствени земи край Шишманово. Започна със засаждането през 2006 г. и година по-късно приобщи по-малкия си син Христо (моята половинка в живота) и брат му Даниел към този процес. До 2008 г. засадиха първите 220 декара, а през 2009-а мерлото започна и да плододава. Беше чудно грозде, хубава година и решихме да направим малко вино за себе си, от любопитство.
Преработихме го в малка местна винарна, бутилирахме и започнахме да консумираме сами и да споделяме с приятели. След няколко месеца в бутилката виното се “разхубави”, а ние започнахме да се питаме дали да не направим следващата стъпка. В края на май 2010 Стойчо и синовете му решиха, че ще правят „истинска винарна“. Всичко се разви буквално светкавично – Христо написа проект и го подаде през юли, следващите 2 месеца ремонтираха наетото помещение. На 1 октомври 2010 приехме първото грозде.
И вече 10 години се учим от лозето, учим се как най-добре да го изразим във виното, търсим подходящите хора, които споделят нашата философия, стремим се да правим все по-добри вина. БРАТАНОВ е първата и засега единствена българска изба, която от 2016 г. ферментира всички свои вина с естествената микрофлора от гроздето или т.нар. “диви” дрожди, което дава отличимост, комплексност и
разпознаваем характер на нашите вина.
Започнахме буквално от нула, но с всеотдайност, упоритост и добър екип стигнахме до едно много добро ниво. Мисля, че сме сред най-разпознаваемите винени брандове в България, градим име и в Европа.
През 2016 г. засадихме още 220 декара с повече местни сортове, а в момента инвестираме в съдове и оборудване, като същевременно правим подобрения на старите лозя. Вече сме подготвени с вина, които са отлежали достатъчно дълго в избата, за да стигнат до клиента, готови за консумация, но и с отличен потенциал за отлежаване. Готови сме да покорим и международните пазари.
Има ли други дами в екипа на Братанови и какви са техните отговорности?
О, ние сме много силен женски екип! Започвам от Мария Стоева, нашият енолог, която е с нас от 2015 г., след като завърши виненото си образование във Франция и направи няколко кампании там. В избата са още лаборантът ни Лили и 2 жени за бутилиране, опаковане и др. съпътстващи операции. По време на гроздобер наемаме още жени на лозето и във винарната. А в офиса сме две Тани – счетоводителката ни и моя милост. Моите отговорности са свързани с “въздухарските идеи” (какво ново вино да направим, визия на етикети ..) и “емоционалния маркетинг” (събития, дегустации, реклами, контакти с клиенти), както и с износа.
Трудно ли е да си жена в тази професия?
Не, даже е много приятно. Може би е малко трудно да наложиш нови идеи в главите на мъжете, които вземат решенията. Но в момента за мен е най-трудно да съм майка на три деца и да намирам достатъчно време за служебните ангажименти.
Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?
Виното е запазена територия за всеотдайни и малко “луди” хора, които вършат работата си със страст, без значение от техния пол. Жените притежават по природа силна интуиция и може би са по-творчески настроени. Вероятно това е причината да има толкова силно женско присъствие на българската винена сцена, а и не само.
Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?
Наблюдавам процеса на изграждане на винена култура още преди да се заемем с лозаро-винарство – пазя си първите броеве на списание “Бакхус” и с интерес се връщам към тях. От дистанцията на времето, категорично виждам положителното развитие. Има все още догми и предразсъдъци (“Домашното вино е най-добро!”, “Риба само с бяло вино!” и пр.), но в крайна сметка, вместо да мрънкаме, е по-добре всички – винари, сомелиери, винени журналисти, ресторантьори и готвачи – да приемем развитието на винената култура в България като своя мисия, да станем винените будители на нашето съвремие.
А вторият въпрос за мен е риторичен – жените се справят чудесно с това да предават знания на останалите!
Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?
Изграждането и налагането на бранда “БРАТАНОВ”, но това е по-скоро процес, а не събитие. За мен всяко представяне, дегустация, дори организиране на Трифон Зарезан в избата, е предизвикателство.
А в личен план – появата на третото ни дете Жаклин, която родих на 41 г. и се сблъсках с предразсъдъците на обществото и собствената си неувереност. Наистина е трудно, но тя създава толкова радост!
Коя е Таня, извън винения контекст?
Майка на три деца, партньор в живота и в работата на Христо Братанов, пътешественик, гурман, късметлийка. Леко разсеян и хаотичен Водолей, с много идеи и вроден мързел, който обича да общува, да готви бързи ястия, да открива вкусове, да гледа качествено кино, да чете книга до зори…
Кой и какво те вдъхновява?
Личности с каузи, стойностни творци, богати като ум и душевност хора, открили хармонията в себе си, пътуванията извън утъпканите туристически маршрути, нестандартните идеи, занаятчийските вина с почерк.
Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност и на което би се наслаждавала дълги години?
Още го търся това вино и по принцип ми е трудно да отговарям на въпроса “кое ти е любимото“. Дъщеря ми Белослава много обича да ме пита подобни неща. В момента може би е нашата сладка Тамянка “Марта” – с интензивен златист меден цвят (като косата ми), чаровно сладка, но със запазена свежест и фина соленост (претендирам за елегантност на вкуса тук), с плътно и сочно тяло (раждала жена съм все пак), достатъчно отлежала и същевременно с потенциал за развитие в бутилка. Може да се пие по всяко време на денонощието, с или без храна. Малка, но ценна.
Какви са винените проекти на 2020?
Ами аз не съм “проектант”, както пее Ицо от Ъпсурт, по-скоро изпълнявам задачи, а проектите ги пише и движи Христо. Задачата, която съм си поставила, е до есента да имаме хубав корпоративен сайт и да учредим нашия винен клуб “Семейството на Братанов”. Очаквам с нетърпение реколта 2020 от новите ни лозя – ако е дал Господ, ще винифицираме самостоятелно някои сортове за първи път.
Сладко вино от Тамянка “МАРТА” 2015 | Sweet wine of Tamianka “MARTA” 2015
Това е виното, за което мечтая още от първата ни суха Тамянка, реколта 2013. По време на гроздобер обикновено помагам на сортировъчната лента, като периодично “дегустирам” вкуса на гроздето, дори и на предвидените за изхвърляне зърна.
При гроздето за сухата Тамянка това са обикновено стафидизиралите зърна, тъй като те имат различни аромати и по-високи захари. Така в главата ми се зароди идеята за десертно вино от този ароматен сорт. Подходящи условия имаше едва през 2015, когато есента беше достатъчно топла и суха, за да оставим част от гроздето да презрее на лозето. А и вече Мария Стоева беше наш енолог, та получих допълнителна
женска подкрепа
за осъществяване на идеята. Тя сътвори две десертни вина от реколта 2015 – Тамянка Лейт Харвест (с отлежаване само в стоманени съдове и с по-ниски захари) и Сладка Тамянка “Марта”, за която отделихме най-стафидизиралите зърна и оставихме да отлежава в една българска бъчва цели 4 години, 3 от които при оксидативни условия с отворени съдове. Естествено, представихме този сладък еликсир през месец март 2020, но не защото
виното е кръстено на Баба Марта.
Всъщност, в началото на шега надписахме бъчвата с комбинация от нашите две имена (МАРия + ТАня = МарТа) и с одобрението на Христо така остана и на етикета.
Комбинацията от нежните цветисти аромати на Тамянката и нюансите на подправки и ядки, развити в резултат от дългото отлежаване в бъчва при умишлено окисление, оформят отличителния характер на това сладко вино. Високите стойности на остатъчната захар са идеално балансирани от свежи киселини, което го прави подходящо за съчетаване с множество храни – десерти като лимонов тарт, чийзкейк с тиква, гъши дроб, сирена с благородна плесен. Но да му се насладим и самостоятелно като дижестив.
0 Коментара