Хубаво е, че винената мода я има. Както във всяка мода, и в нея има свобода и можем да я държим под око, но не сме длъжни да я следваме. Най-хубавото е, че тя е мода в областта на сетивното и там всеки е прав, т.е. всеки е модерен. А когато се случи сетивата ни да са „прави“, тогава надали има по-прекрасно преживяване за самите нас.
Винените моди,
подобно на останалите, ако не се зараждат, то поне се развихрят в световните модни метрополиси Париж, Лондон и Ню Йорк (за виното това е и Виена). През последните десет години сме свидетели на винени моди, които се обръщат към извора, към чистото в природата и семплото в технологията. С други думи, връщат се към местните сортове и древните методи за производство: вина в амфори или квеври, както правят грузинците от осем века, вина, оставени да ферментират на воля, както и за каквото време им е нужно, нефилтрирани бели и розови вина, вина по древен метод за получаване на мехурчета.
Именно за последните вина е този материал – не само защото са модерни, а България даже има участие в тази винена мода. Но и защото те са квинтесенция на непосилната лекота на виненото битие.
Наричат се Pét-Nat и с тях светът преоткрива древния метод за производство на рустикални пенливи вина, известен като méthode ancestrale.
Pét-Nat е съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо)
и е обобщаващ термин за практически всяко пенливо вино, произведено по „древния метод“. Това означава, че виното е бутилирано преди завършване на алкохолната ферментация, без допълнително да му се добавят захар и дрожди, както би било при класическата технология. Древният метод произвежда по-леко (10-12% алкохол), по-слабо газирано, нефилтрирано, и с утайка вино, в затворена с капачка за бира бутилка и както говори сумата на гореописаните фактори – то може да бъде каквото си пожелае – както на външен вид, така и като характер.
Pét-Nat може да е бяло, розе или червено,
а газировката му може да варира от деликатен мус до сериозни мехурчета. Сортовете за него могат да бъдат каквито е пожелал винарят и почти няма сорт, който да не е способен да стане на пет-нат и даже често да е по-интересен, отколкото под формата на тихо вино. Такъв е случаят с ароматни сортове като траминери, мускати и мискети, които изведнъж стават флорално въздушни вместо локумено тежки. Сериозните сортове – като тези от бургундското семейство на пино ноар, пино гри, пино блан и шардоне – си остават сериозни и под формата на пет-нат. И даже дават заявката, че тази форма на пенливост не е само ефирна, но и може и да бъде сложна.
Пет-натите възпитават разглезената ни градска душа в толерантност
и неконформизъм, защото те рядко са искрящи и често имат утайка от винени кристали на дъното на бутилката. Даже ако са с изряден външен вид, то може би технологията се е намесила повече от необходимото, а при пет-ната това е последното, което искаме. Да видите нефилтрирано вино с утайка означава, че това е технологично нестабилизирано вино, в което никой не се е месил повече от необходимото и вие получавате възможно най-естественото – почти чист гроздов сок в бутилка. Поемете въздух и се отпуснете.
Цената на бутилка Pét-Nat е повече от приемлива – 15-20 лева. Тъкмо тя ги прави лесен избор за начинаещите в света на виното, които загубват почва под краката си, ако трябва да платят
висока цена за непознат продукт.
Също така, да си кажем честно, същите тези начинаещи не са в захлас пред миризми от рода на кожа, катран или месо. А плодовите аромати и вкусове на Pét-Nat ги правят особено удачни както за аперитив, така и за пикантни азиатски храни, продукти на грил, различни видове терини, студени меса и т.н.
Методът може и да е древен, но името Pét-Nat си е съвсем модерно. Долината на Лоара във Франция с многобройните си био, биодинамични и натурални изби е мястото, където през 90-те години на XX век стартира новата мода.
Хората по поречието Лоара пият от векове слабо газираните си вина,
но светът, с изключение на няколко винени маниаци, не знаеше доскоро за тях. Двама от местните винари – Thierry Puzelat и Christian Chaussard – започват да преоткриват старинния метод и кръщават вината си “Pét-Nat”. Така началото на поредната винена мода е поставено. Трябва й малко време, за да стигне до баровете и ресторантите на Париж, Лондон и Ню Йорк, както и подбутване от другата
сериозна вълна във винената мода –
тази на натуралните вина – но днес почти няма да видите винена листа на уважаващо себе си място, в която да няма Pet-Nat.
За мен Pet-Nat са интересни не само защото не знам какво има в бутилката като аромати и вкусове, а това за мен е освежаващо, но и защото – поради метода си на производство, те позволяват какви ли не екзотични произходи, като например Чикаго, Ню Йорк или Лондон. Или България – в очите на винените хора от останалия свят. Неочаквано, но похвално
България вече се присъедини към тази винена мода,
а родните пет-нати са повече от добри. В повечето случаи те са правени от винари с познания и любопитен поглед към света и това е сериозен аргумент да им дадете шанс. Трябва ви много малко време, преди те да станат постоянна част от винения ви и социален ритуал.
0 Коментара