Понякога, когато се лутам в характеристиките на колегите, се затруднявам безкрайно много да ги разграничавам. „Дисциплиниран, изпълнителен, точен…

Само за колегата Ставрев се говореше, че е мъж с дистанционно управление. Тази черта в характера му беше шумно рекламирана от нашите жени, които постоянно го сочеха за пример на съпруг, отдал се на жена си и на семейството.

Истински го опознах обаче по време на една командировка. Още щом слязохме от влака, той влезе в първия изпречил се пред нас парфюмериен магазин и излезе от там с голям пакет:

 – Жена ми много обича парфюми!

Постъпката му извика у мене угризение на съвестта: чакай бе, и аз имам жена, а я забравих още на софийската гара. Подаръкът е един пряк път към доверието й.

Влязох и аз в магазина.

Но Ставрев продължаваше да ме омагьосва с постоянната мисъл за жена си.

В ресторанта отказа да си поръчаме хемендекс, понеже жена му не го обичала.

Когато се настанявахме в обща стая в хотела, аз го поканих да си избере легло.

– До прозореца! Жена ми много обича да спи до прозореца!

За първи път срещах такъв случай.

Той говореше и правеше всичко, сякаш жена му се беше спотаила в костюма му вместо него. Под влияние на постоянния му брътвеж по едно време загубих ориентация и ми се струваше, че съм командирован не със Ставрев, а с жена му.

Бръмна комар и той, както лежеше, скочи да го убие, като изтъкваше натрапчиво, че жена му не обичала да й бръмчат комари.

През нощта, когато си бях дал вид, че съм заспал дълбоко, Ставрев стана, облече се тихичко и излезе.

Върна се призори.

Вместо да му разкажа сЪня си, направо му казах:

– Знаеш ли, Ставрев, моята жена не обича постоянно да говоря за нея, а да прекарвам нощите кой знае къде.

– Шшшт, тихо! Беше колежка от университета! И да не си посмял да споменеш за това някому! Ще те убия, без да оставя следи!

Последва тишина, през която си мислех, че дистанционното управление при сегашното състояние на техниката все още си остава доста формално.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара