…Имаше някога една книга -„Мъжът и жената интимно“ която изигра за поколения българи ролята на учебник по секс.

Толкова малко се пишеше за секса по онова време, но пък ни задръстваха толкова много табута, предразсъдъци, фалшив морализъм и патриархален свян, че тая книга, която разказваше съвършено неинтересно за секса, ала поне казваше нещо, можеше да се открие в библиотеките на почти всеки български дом през 70-те и 80-те години на миналия век. Затова и в един текст (в сборника „Секс OFF“, изд.„Изток-Запад“) я нарекох„библията на социалис­тическия секс“.

На тая свръхпопулярна книга й излезе по онова време шеговитото име „Мъжът и ръката интимно“. Ръката измести жената уж на шега, за да огла­си нещо планетарно известно, но някак обмълчавано: че мастурбацията е най-разпространеният мъжки секс. Ако не ви се вярва, направете соб­ствено кратко допитване до достъпната ви мъжка извадка с въпроса„С кого го правите по-често?“ И с едно условие – да са честни.

„Не хулете мастурбацията – това е секс с някого, когото обичам“, възкли­ква Уди Алън,

за да защити сякаш от жените мъжкото право на автоеротизъм, на себедостатъчност, на собственоръчен извор на удоволствие. Но в този брой изобщо няма да хулим мастурбацията. Само ще се питаме: а къде е жената в тази най-опростена сексуална конфигурация. Защо никой не говори за жената и ръката интимно?

Моят отговор е лично изстрадан. Дълго носих чувството за вина и страха от наказание, след като открих неволно още 4-годишна насладата от мас­турбацията. Невръстните деца мастурбират, докато опознават тялото си, но не го съзнават и обикновено успешно го забравят. Аз обаче не просто запомних случайното си срамно и сладко откритие, но го натоварих с ^хиляди фантазмени съдържания – това беше най-голямата ми тайна, ко­ято ме изгаряше през годините отвътре. Чувствах се като съучастница в престъпление, което нито знам какво е, нито имам сили да споделя. По-късно това добави към и без това преждевременното ми съзряване ня­какво странно чувство за превъзходство, но и гузна съвест.

Ненаказаните въображаеми престъпления най-страшно отекват в душата –

аз изкупвах моето с фобии, с ужас от неизвестното и от близостта.

Не се харесвах достатъчно, бях твърде взискателна към себе си, излишно се сравнявах с другите, тоест не се обичах. Може би защото, докато правех любов със себе си, усещах как диша във врата ми оня страх от болката, която ей сега ще ми причинят – ще ме вържат на позорния стълб като престъпница, ще ме сочат с пръст, ще ме отхвърлят…

Слава богу, всичко това отдавна е зад гърба ми и любов към себе си имам в излишък. Но спокойно мога днес да ви кажа: жените не мастурбираме достатъчно и не говорим за това, а трябва. Изобщо не познаваме телата си – чакаме друг да откопае скъпоценния извор на удоволствие, който ни е достъпен още от раждането, не се осмеляваме сами да го направим. А все пак ние сме тия, които прекарват всеки божи миг със себе си. Пък и, както казва остроумникът Джордж Карлин, ако Господ не искаше да мас­турбираме, щеше да направи ръцете ни по-къси.

Аз отивам да си купя вибратор.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара