Ако нейде край Адриатика споменете, че Хърватия е балканска държава, рискувате да станете рязко несимпатичен на местните. Вероятно няма да ви напсуват „по балкански“, но ще се постараят да ви убедят, че сте далеч от истината по всички параграфи. Може и с ледени нотки в гласа.

Ще са формално прави – според официалната география само 49% от територията на Хърватия принадлежат на Балканския полуостров. Почти половината, но почти. И след като вече 27 години е независима държава, Хърватия се чувства в пълното си право да се  еманципира тотално от югославското си минало и мрачните спомени за кръвопролитията на полуострова, последвали разпада на федерацията.

Докато пътешествате покрай – внимание: клише, но вярно – спиращото дъха Адриатическо крайбрежие на Хърватия – няма и да ви хрумне асоциация с Балканите. Че този свят се е развивал в лоното на католическата църква, под мощното историческо и културно влияние на Венеция, Италия и Австро-Унгария – е очеизваждащо, където и да попаднете – Истрия, Приморие или Далмация.

За мен най-хубавата част от хърватския туризъм е, че хората явно си знаят цената – буквално и преносно, но няма да ви накарат да платите за някакво менте. Където и да седнете да похапнете – ще ви нахранят вкусно – голяма част от продуктите в чинията ви ще са местни и пресни, домакините – и персоналът, и хората по улиците – приветливи и усмихнати (ще се разберете дори на чист български). Десетките магазинчета ще ви привличат не с китайските сувенири, изнасяни за цял свят, а с местни продукти и занаятчийски красоти.

Ол инклузив в Хърватия е почти мръсна дума.

Погледът не се блъска в грамадни бетонни мастодонти, построени един върху друг и приютили хиляди летовници, за които няма голяма разлика дали блок масите и баровете с безплатен алкохол са край басейните в Турция, Испания или Мексико. Разбира се, има достатъчно чудесни хотели със звезди и басейни, но повечето нощувки, оказва се, се случват във вили и частни квартири. Въпрос на държавна политика също така – скъпи са им платежоспособните туристи, тези, които най-често идват с колите си, наемат яхти, посещават някои от десетките фестивали, които през лятото се случват буквално във всяко градче, историческите забележителности и музеите, хранят се в ресторантите, обикалят винарните и фермите, за да дегустират вино, зехтин и трюфели, пазаруват местни продукти и изкуство в магазините…

Любителите на велосипедните преходи са другите любимци в Хърватия – релефът е идеален, а инфраструктурата е чудесно пригодена за пълния им кеф. Неслучайно Адриатическото крайбрежие е предпочитана дестинация за велопреходи почти през цялата година.

Винаги добре дошли са и… нудистите.

И то не от вчера, а от почти цял век. Историята на организираните ваканции за натуристи в Хърватия започва през 30-те години на остров Раб, разположен в Кварнерския залив край полуостров Истрия. Сред споменаваните знаменателни дати е август 1936 г., когато властите в Раб позволяват на крал Едуард VIII и съпругата му да плуват голи в залива Кандарола. Днес той е наречен „Енглеска плажа“. Всъщност нудисткият плаж е отворен през 1934 г. от президента на международната федерация на натуристите и 50 легла в хотелите са запазени само за гости, които предпочитат ваканция без дрехи. За нудизъм на острова се споменава в статии още през 1907 и 1912 г. – доста смел ход за времето си.

Хърватия е първата страна в Европа, която създава цели ризорти за натуристи в Истрия и Далмация през 60-те години. Най-старият от тях е малкият остров Коверсада, разположен съвсем близо до сушата и в днешни дни свързан с нея с мост. Той и до днес е един от най-големите и най-популярните в Европа, истински рай за натуристите. А легендата, разбира се, казва, че най-известният любовник в света, Джакомо Казанова, първи е плувал както майка го е родила в тюркоазените води край Коверсада. Винаги трябва да има легенда, нали?

Днес страната предлага многообразие от възможности за нудистите – плажове, къмпинги, хотели, апартаменти, бунгала. Официалните  ризорти са над 20. Извън тях има и нудистки плажове за над 20 000 човека, обозначени с абревиатурата FKK – Free Body Culture. Според някои изчисления 15% от туристите, или над 1 млн. души годишно, в Хърватия са натуристи.

Но да се върнем към банските.

Няма да сбъркате, в която и част на дългото близо 1800 км хърватско крайбрежие да попаднете (и още 4 058 км брегова ивица на 1185-те острова, от които едва 66 са населени).

Два пъти съм обикаляла Риека до Дубровник и всеки път съм си казвала, че мога отново и отново да се губя по улиците, да зяпам как яхтите и лодките леко се полюшват от бриза в малките марини, да пия вино, коктейл или просто кафе на някое кокетно каменно площадче в Сплит, Шибеник, Трогир, Задар, Макарска… Това лято обаче добрият бог на пътешествията ме изненада с ново преживяване в Хърватия – полуостров Истрия. А сега Адриатикът е лесно достъпен за българите, благодарение на редовната чартърна линия всяка седмица от София до Риека.

Честно си признавам, че не бях чувала много за Истрия (името не звучи тъй секси като Сплит, Дубровник, Далмация…), но винаги съм вярвала, че е по-добре да тръгнеш без очаквания и…

да те стреснат, трогнат, очароват…

Истрия е чудна земя, богато надарена, красива и разнообразна, с естествено чувство за аристократизъм. Кристално море, интелигентно опазена природа, живописни средновековни градове със средиземноморско очарование, заобиколени от маслинови гори и лозя, които напомнят за красивите гледки от Прованс и Тоскана. В по-стари времена тук завинаги са оставили своя културен и архитектурен отпечатък Венеция и Австро-Унгария, а в по-близкото минало – Италия. И една по-мрачна скоба – всеки народ си има своите срамни скелети в гардероба… Според Парижкия договор от 1947 г. Италия губи по-голямата част от Истрия (без района на Триест) и полуостровът остава в Югославия. Още от 1945 година югославските комунисти започват гонения срещу италианците – 40 000 са убити, над 300 000 са прогонени, а домовете им – ограбени. В днешни дни около 7% от жителите на Истрия се определят като италианци.

Ако кацате в Риека, не пропускайте

Опатия – един от най-старите курорти,

наричан „люлката на хърватския и европейски туризъм“, любимо място на европейската аристокрация и австрийския император Франц Йосиф I. Разположен е само на 15 километра от Риека, на тясна ивица между морето и планината, и до днес курортът е запазил величието и атмосферата на Австро-Унгарската империя. Градът очарова с архитектурата си и впечатляващите паркове и градини.

Особено популярен тук е фестивалът, посветен на имперския блясък на Опатия, който се провежда всяка година в средата на юли. По улиците ще срещнете дами с кринолини, принцове, императори и барони, отправили се към елегантните си вили, превърнати днес в СПА и уелнес хотели. Много приятно преживяване е разходката по 12-километровата алея Лунгомаре, която се вие точно по брега.

Един от начините да опознаете Истрия е да следвате маршрута на златния триъгълник –  крайбрежните градове Пула, Ровин и Пореч, през красивите вътрешни градчета Грожнян, Мотовун и Хум до средновековния Пазин. Зад градските порти и останките от крепостни стени ще откриете много и разнообразно историческо наследство, включително любопитната съдба на глаголицата по тези земи…

Пула е безспорната звезда на полуострова,

а най-величествената му забележителност – огромната римска Арена, построена през 1-ви век, по същото време като Колизеума в Рим. Официално Арената на Пула е шестият по големина в света римски амфитеатър, но единственият с напълно запазени всички 4 кули и 3  архитектурни ордера. Днес е арена на фестивали и концерти, които привличат милиони туристи в града. Тук се провежда международният филмов фестивал на Пула, на римската сцена са пели звезди като Лучано Павароти, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Дино Мерлин, Елтън Джон, Стинг и др.

Градът е пълен с паметници на древната история. През 177 г. пр. Хр. Истрия става римска колония, а Пула – важен пристанищен център. След римляните за близо 7 века градът преминава последователно под владение на Остготското кралство, Византия и Франкската империя. През 1148 година е завладян от Венецианската република – до края на XVIII век. След този дълъг венециански период отново следват два века различни владичества – френско, австрийско, италианско.

Интересно преживяване е и посещението на новия музей на зехтина в Истрия, след което ще разберете, че не всяка бутилка в супермаркета, на която пише extra virgin, съдържа само  студенопресовано маслиново олио. Освен да чуете и видите историята и технологията за производство на зехтин от римско време до днешни дни, в музея може да се насладите на дегустация на различни висококачествени зехтини от Истрия, сравнима като преживяване с винена. Да, висококачествените маслинови масла имат аромат, вкус и послевкус като вината – трева, домат, цитруси…

Пореч е една от най-известните

туристически дестинации в Истрия, която успешно балансира автентичния чар на малък крайбрежен град с красива стара част с исторически забележителности с 37-километрова брегова линия с плажове за всеки вкус и много хотели, вили, частни квартири, разположени сред чудесна природа.

Ровин е едно от най-романтичните места

на адриатическото крайбрежие, съхранило и до днес сантименталната атмосфера на отдавна отминали времена. Очарователни калдъръмени улички, засенчени от стари къщи и покривни тераси, ренесансови градски стени, красиви църкви, галерии под открито небе, ресторанти, предлагащи пресни морски дарове.

Грожнян е кацнал на една скала,

прекрасно място, в което световноизвестни артисти намират истинско вдъхновение. През лятото тук се провежда международен джаз фестивал, който е обявен за най-добрия бутиков джаз фестивал в Европа.

Хум е най-малкият град в света,


вписан като такъв в Книгата на рекордите на Гинес. Тук има 13 къщи, 2 улици, 2 църкви, музей, магазин, гробище, хотел и ресторант. А за да запази автентичността си, от 60-те години насам има забрана нови хора да се заселват в Хум. Сред забележителностите е църквата „Свети Йероним“ със запазени стенописи от XII век и часовниковата кула, построена през 1502 г. В магазините и ресторанта се предлага  местната ракия от имел Humska Biskа, за която се твърди, че е по рецепта на келтите отпреди повече от 2 000 г. В Хум е произведена от местен монах преди няколко столетия. В туристическите брошури се твърди още, че е афродизиак. В ресторанта в Хум може да опитате и известната истърска супа, приготвена от червено вино.

„Глаголическата алея“е трикилометрова пътека, свързваща Хум и Роч, украсена с масивни каменни паметници, посветени на глаголицата. Роч е малко градче, силен център на глаголическата литература от XIII век. Глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ през 855 г., идва в хърватските земи с ученици на солунските братя. Тук възниква ъглестият или илирийски вариант, който остава в употреба много дълго време – до средата на XVIII.

На лов за трюфели

Трюфелите са една от гордостите на Истрия и звездата в местната гастрономия. Ще ги срещнете в много ястия в ресторантите, във всякакви местни продукти, включително в сирена и колбаси, които може да дегустирате в стотиците магазинчета из живописните градчета. Полуостровът е един от районите в Европа, където растат подземни гъби с много високо качество.

Трюфелите имат специфичен аромат и се считат за афродизиак. Има бели, черни и други видове, като освен по цвета се категоризират и по качеството им. Цената на килограм трюфели на международните пазари може да достигне космически размери.
Средновековният град Мотовун е разположен в централната част на полуострова. Тук хората от векове се занимават със земеделие, винопроизводство и животновъдство. И с лов на трюфели. Най-старата част, сърцевината на града, е опасана с добре запазени крепостни стени от XIII и XIVвек. Днес те се използват като променада.Трюфелите се откриват с помощта на специално обучени кучета. Виреят на ограничени места, трудно се култивират и още по-трудно се откриват. Белият трюфел от Истрия съперничи със световноизвестните подземни гъби от италианските райони Алба и Пиемонт. Истрия има и свой цар на трюфелите – Джанкарло Зиганте е записан като световен рекордьор в Гинес. В гората край Мотовун на хърватския полуостров той е открил най-тежкия бял трюфел в света – 1.310 кг.

Най-популярното място за трюфели в Истрия е ресторантът на Giancarlo Zigante в Ливаде под Мотовун. Есента е много специален период от годината, тъй като белият трюфел се ловува от септември до декември – това е и най-доброто време да го опитате. През октомври в Ливаде се организират дни на трюфелите в кухнята на Истрия.

В Истрия е създадена и специална награда – Tartufo vero – за отлични постижения в гурме кухнята с трюфели. Тя се присъжда на най-добрите ресторанти, в които шеф-готвачите творят с ценната подземна гъба – сред тях са традиционни пастети, риба или скариди, пържола, и дори сладолед и торта със зехтин и трюфели…

Почвата в района на Мотовун е влажна, а гората е засадена с различни видове дъб – дърво, на което трюфелът живее симбиотично. Ловува се на влажни терени, обикновено близо до реките, от специално обучени кучета.

Да се впуснете в приключението „лов на трюфели” ви кани семейство Карлич, което вече трето поколение се препитава така в малкото селце Паладини. Гостоприемните домакини ще ви разкажат всичко за трюфелите и традициите в ловуването им, ще ви нагостят с местни специалитети, ще ви запознаят с кучетата си и ще ви заведат с тях в близката дъбова горичка сами да откриете ценна гъба.

Агенция Emerald Travel предлага чартърни полети от София до Риека, Хърватия, всяка седмица. 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара