Тази история е клише. Но може би е клише с поука. Казват, че заради хормоналния кипеж бременните жени стават сластолюбиви и похотливи за радост на благоверните. При мен не се случи. По време на бременността аз станах пълна въздържателка. Нито една едничка мисъл за секс не можеше да се задържи в главата ми, пълна с блаженството на майчинството.
Вероятно в психоанализата за това си има име. Предполагам, че се нарича синдром на Богородица или нещо подобно. Сякаш детето, което носех, не беше плод на здравословни креватни акробатики, а ме беше осенила някаква висша благословия. На всичко отгоре, след като родих, продължих да бъда такава.
Цялата ми енергия се вливаше в типичните мамешки дейности (времето ми също). До такава степен се отдавах на детето си, че сексът, ако ще да е със собствения му баща в съседната спалня, ми се струваше кощунствен. Сякаш любовта, която щях да вложа в мъжките прегръдки, съм откраднала от детското креватче.
Чувам как текат лигите на психоаналитиците, но за успокоение на професионалната им съвест ще добавя, че този период свърши бързо. Когато спрях да кърмя и будувам над бебешкия сън, аз бях напълно преродена, уморена от безсъние, инфантилно гукане и от обвилата ме миризма на памперси. Бях абсолютно готова да съвместя майката с любовницата, готова за секс. Но мъжът ми – вече не.
Беше ме заменил с водка
Absolut или Finlandia. В нарастващи количества. Всъщност пиенето отдавна се опитваше да ме избута от първото място в личната му ранглиста, но до онзи момент успешно удържах положениието. Т.е. оказа се, че само съм си въобразявала малките си победи. Бях брутално изместена, той вече не се интересуваше от мен. Е, интересуваше се, но аз знаех, че желанието му е подтикнато от водката, а не от неустоимия ми сексапил и невероятното ми въздействие върху неговото крехко либидо. Сексът вече не ми се струваше толкова приятен. Беше само борба за надмощие – аз срещу бутилката.
Смятах, че ако съм достатъчно всеотдайна, ще си го върна обратно. Не стана. Молих се, заплашвах и накрая реших, че ще се пазаря – отпускам секс само срещу трезвеност. Никакви тройки. Оттогава мина доста време. Тройки няма, те двамата са си достатъчни. А аз си лежа в моята половина на леглото и чакам да ми бъде обърнато внимание, защото не мога да приема, че цялото ми съпружеско и любовно самочувствие е било стъпило върху глинени крака.
Докато се цупех, мина година, даже може би две. А в това време на пълни пости аз направих следното откритие: докато редя тактически ходове и стратегии в главата си и се муся като девица, като същевременно мъченически устоявам на изкушенията на плътта с благородната цел да излекувам зависимостта на любимия, желанията ми увяхват. Не генерално, а специално към него.
Алкохолният му дъх ме кара да се дръпна в края на спалнята, плувналият му поглед не може събуди нищо в слабините ми. А най-важното е, че слабостите му го правят жалък в моите очи. Няма и помен от онзи мъж, чийто глас беше в състояние да ме разтресе дори само по телефона.
Време е да отбележа, че аз съм по-скоро моногамна. Обичам сигурността и рутината. Харесва ми цялата крива от емоции в дългата и единствена връзка, харесват ми дори пасивните прояви на любов, които са невъзможни, ако разчиташ само на бурни флиртове. Просто не си представям как някой, с когото токущо съм се запознала, ми лакира ноктите на краката, защото коремът ми е подут в 8-ия месец на бременността.Но след толкова дълго въздържание започвам да губя ориентири за самата себе си. За бога,
аз не исках да се замонаша
Нито да овладявам тънкостите на мастурбацията. Тялото ми чака да бъде докосвано, и то, ако може, с възхищение. Имам спешна нужда от мръсни думи в ухото си, без пиянско бръщолевене. Цялата ми същност плаче за една огромна доза одобрение под формата на мъжко внимание. Та аз съм почти на 38. Според литературата точно сега съм най-готова за ласки. Опитът още не се е превърнал в недостатък.
Хормоните ми ме ръчкат и настояват, че съм напълно в състояние да родя и отгледам още едно бебе. Или поне че съм задължена да намеря някой, който оценява гърдите ми по достойнство. Мамка му, от последния ми оргазъм досега съм се сдобила с няколко нови бели косъма. Когато започнах да сънувам Робърт Патинсън, разбрах, че се връщам в пубертета. Или минавам в “средната възраст” (колко глупав евфемизъм, за да кажеш, че някой остарява).
Щом замених Патинсън с Джералд Бътлър, а него на свой ред с Хю Лори, се успокоих, че има шанс за мен – мъжете от мокрите ми сънища стават все по-реални.
Улових се, че често в абсолютно безобидна ситуация – в офиса или в магазина – се заглеждам по нищо неподозиращите мъже наоколо с определен интерес. Сигурна съм, че скоро ще се престраша да изпробвам върху някой непознат дали женските ми инстинкти все още действат. Преди да съм ги загубила напълно. Сложих край на илюзиите. И обявявам начало на аферите.
0 Коментара