Преди години посещавах курс по калиграфия в Осака. Леко поотракани и посвикнали с четката, към края на първия месец попитахме преподавателката кой е най-трудният йероглиф за писане. Тя се усмихна и каза „едно“. Китайският йероглиф за „едно“ представлява една хоризонтална черта. Нищо повече. Решихме, че госпожата се шегува с нас или ни предизвиква и хукнахме да драскаме единици по белите листове. Беше права – един от принципите на японската калиграфия е да не се дописва, да не се трие или допълва – няма undo, няма още веднъж. Вторият опит е винаги на нов лист. Мисля, че в желанието си да изкарат японската култура и философия уникални, неповторими и неразбираеми, много хора подминават факта, че японският подход към околния свят се свежда до добро познаване на условията, в които си поставен, и постигане на най-доброто в рамките им. На първо четене звучи естествено – кой не прави така?, – но е много по-трудно, отколкото човек може да си представи. Познаването на наличните ресурси е свързано с умението да следиш във всеки момент на какъв етап от процеса, в който си въвлечен, се намираш.
Често това изглежда отстрани като
минимализъм – поемаш по най-краткия път към крайната цел.
В случая с калиграфията – просто теглиш една черта и си готов. На практика обаче трябва много добре да познаваш пространството на листа, намесите на четката по него и празното, защото празното е един от най-съществените ресурси (в Япония – един от дефицитните), понеже предполага добро стопанисване.
Празнотата в Япония не е количествено, а качествено понятие. Празното не е просто рамката, в която поставяме готовия резултат, както тишината не е фон за думите. Празното е начин да покажеш уважение; празното е въздухът, който не отнемаш от другия;
празното е начин да комуникираш одобрение или неодобрение.
Празното е търпение, празното е шанс, празното понася незапълване.
Никога не съм била добра в писането на текстове за Япония. Винаги ми се е струвало като обида към моите благодетели да се опитвам да синтезирам мъдрости или да разказвам екзотични случки. Като йероглифа за едно – уж е само една черта, а се оказва, че всичко неизписано и незапълнено, всичко, останало празно, говори много красноречиво по темата.
Ето защо минимализмът като количествено измерение е удобна отправна точка, която става недостатъчна тогава, когато надникнем в празнотата зад гърба му.
0 Коментара