Това, драги зрители, е предговор към несъществуваща книга. Коя е книгата, няма значение. По-важното е, че предговор към такава е невиждано потъпкване на литературните норми.
Причините за този акт са две. Първо, краката ми са изтръпнали и имам нужда да се разтъпча. Второ, потъпкването на нормите често води до когнитивен дисеквилибриум (нещо като мисловно сепване) у четящия, което пък го изважда от ступора на битието и го кара да се замисли над себе си и живота. Това, ако мозъкът му не е безвъзвратно превърнат в скъпа марка синьо сирене. Постигането на която и да е от двете цели ще подобри кръвообращението ми или поне ще ме изпълни с блаженство. И така (или иначе), темата на предговора е житейският минимализъм, изразен чрез неговия антипод – превръщането на човека в консуматор. Фройд описва консумирането като „орален комплекс”, където всичко трябва да се прекара през устата, или в по-общ план през сетивните органи. Стремежът е постигането на комфорт, утеха и задоволеност, което да доведе човек до изначалното щастие от сученето на майчината гърда, или с други думи, до доволна тъпота (препратката към Фройд е погрешна или най-малкото неточна). Култът към консумацията може да се открие още в Древна Елада, където една жена от остров Милос дотолкова си гризяла ноктите, че си ги изгризала до раменете. Този подвиг я превърнал във Венера Милоска – символ на красотата. Днес статуята й може да се види в Лувъра.
Идеалът за консумация процъфтява в края на XX век,
когато човечеството се позамогва и добива достъп до безпрецедентен брой удоволствия. Хората ядат, пият и се сношават повече, карат по-бързи коли, ползват повече наркотици. Прагът на насищане се вдигна дотам, че все по-малко неща носят търсеното удовлетворение.
В Америка например суинг клубовете се превърнаха в масова практика. Отиваш и си спретваш оргийка с група непознати. Много мъже пък си наемат жиголо, което да гледат как прави секс с жена им, защото вече нормалните перверзии не им го вдигат. Секс играчките също не стигат, затова започнаха да се измислят иновативни начини за консумиране на плътско удоволствие. Например: стана модерно жени да си купуват големи кучета тип английски дог, с които да се сношават. Наскоро пък известен холивудски актьор и секс символ отишъл на доктор с анален проблем. Докторът намерил в задника му мъртва мишка. Оказало се популярно удоволствие да си пъхаш жива мишка през тръба отзад, като предсмъртните й движения причинявали силен оргазъм. При нормални атмосферни условия мишката се изхождала с екскрементите. Обаче ставали и засечки, както се разбира от гореспоменатия случай. В скоро време вероятно и този кеф ще стане недостатъчен. След мишката ще почнат да пускат и котка. Така ‘Том и Джери’ ще придобие ново, сексуално измерение. После, след котката, може да се пуска куче, а след кучето – китайци.
Всичко това изглежда ужасно и отблъскващо, нямащо нищо общо с вас, драги зрители, но горните примери са преекспонираният образ на една проста тенденция – колкото повече се увеличава доходът на човек, толкова повече расте консумацията. И не става въпрос за консумация на изкуство, култура, идеи или самопознание, а за по-големи коли и по-екзотични почивки – неща, чието поглъщане не прави човека по-жив и по-стойностен. Алегорично казано,
днес човек се развива хоризонтално, количествено, без да изследва света в дълбочина.
Дори духовното започна да се консумира така. Ходи се по семинари, както се ходи в мол. Чете се ню ейдж литература, както се пият шотове в бар.
Живеейки така, човек се довежда до състояние на дупка, в която колкото повече неща и удоволствия налива, толкова тя става по-голяма. Консумираме още и още, а животът е все по-скучен и по-скучен. Оттук и състоянието на екзистенциална празнота, от която индивидът се опитва да избяга с тази нарастваща консумация. Порочен кръг е това, и то не в хубавия смисъл на думата. Този нов тип човек Виктор Пелевин нарича оранус или устогъз. Понятието, надявам се, нищо не ви говори и точно затова ще прочете култовата му книга Generation ‘П’ и най-вече онзи фрагмент, където духът на Че Гевара, призован окултно от героя, разяснява как човек се превръща в устогъз.
Тук прекъсваме за реклами. Моля, не сменяйте канала. Гледайте внимателно или невнимателно, слушайте или не слушайте, за орануса това няма значение.
Хубавата вест, драги зрители, е, че тази мрачна картина на духовно средновековие не е в никакъв случай неизбежна. Има хора, при това все повече, открили онзи житейски минимализъм, антипод на устогъзието.
Те знаят как да превърнат докосването в оргазъм и хапката в пир.
Разбрали са, че по-малкото често е повече, а да не бързаш, е единственият начин да не губиш време.
Патосът настрана (патосът се връща), всяко нещо съдържа вселена от смисли, всяко преживяване е безкрайно дълбоко. Трябва само да спрем разпиляването, да имаме смелост да се заслушаме в себе си. Всичко това, драги зрители, е на една ръка разстояние. То започва с едно просто действие, по силите на всеки, който все още може да мърда. А именно, изключването на телевизора. По тази причина ви съветваме да изберете нашата марка телевизори, които могат да се изключват минималистично – с пляскане на ръце, а дори и с пляскане на крака, ако ръцете ви са заети с ядене на пуканки.
0 Коментара