Знаете ли я тази фраза: „Много хубавото е враг на хубавото”? Аз я знам от първия си съпруг, потомствен художник. А неговият потомък, големият ми син, има парафраза: „Май го предОбрихме това…” ПредОбреното нещо е по-кофти от недовършеното нещо, каквото и да е. Както прекаленият светец, както пО- католик от папата. Както рококо удря в земята дори прекалено пищния барок. Както „замъците” на нуво риш тотално засенчват сталинската архитектура. Както „демократизирането” на определени общества убива самата демокрация… Макар че не ми се занимава с политика.
Ако пуснете в гугъл темата минимализъм, ще излязат доста обекти, свързани с творчеството – музика, изобразителни изкуства, архитектура, дизайн. „По-малкото е повече” е било и е естетски и философски принцип на много творци. Много, много, колко да са много? В случая думата „много” е оксиморон, май. На върха, поне според мен, разбира се, е Пит Мондриян, за когото съвършената картина е бял квадрат на бял фон. И другият е Микеланджело, който на въпрос как успява да сътвори толкова прекрасни фигури, отговорил:
„Просто махам излишното от мраморния блок”.
Махам излишното…
Съвременният минимализъм се позовава на японските традиции и това е разбираемо и логично. Ако не сте били в Япония, да ви кажа, че там жизненото пространство е минимално и този прост факт е дресирал хората на подходящо обществено и битово поведение, което може да се изрази с термина „минималистично”. Аз съм виждала там селища, в които на 10 – 15 кв. метра, на 3 етажа живеят не по-малко от 40 – 50 души. Мравуняк. И точно толкова високоорганизиран.
Минимализмът не е в българската душевност. Няма и защо да е. На тази прекрасна земя винаги е имало широта. Та дори и в копривщенските къщи на сокаци едва ли има двор, по-малък от половин декар. Представете си колко японци могат да живеят в него! Ами в един добруджански двор от няколко декара? Ние тук казваме: „Много на душманите!” и това е кратък преразказ на дългата тема: „На мен всичко не ми достига!” Но човешката природа е алчна не само в България. Предполагам, че алчността има някаква връзка с еволюцията, но не това сега ме занимава, а по-скоро бъдещето. В което нашият разточителен свят ще е минимализирал невъзстановимите природни ресурси и кой би могъл сега да отгатне как ще се организира тогава обществото, за да оцелява? Ще бъде принудено и може би ще успее, но след големи промени в стереотипите и сигурно след катаклизми…
Имам чувството днес, че
човечеството се държи като разлигавено хлапе в магазин за играчки.
Какво толкова искам, казват си милиарди хора – жилище, кола, ваканция… нормални неща! Факт. Проблемът е в земните ресурси. Милиарди хора негодуват срещу скъпото гориво, обаче аз намирам, че е евтино, като съдя по безкрайните задръствания във всички големи градове тук и по света. Една кола – един човек вътре в нея. (Впрочем на много места в САЩ са въвели скоростно платно по пътищата – само за автомобили, които возят повече от един човек. Не, че много им помага.) Е, горивата ще поскъпват още, и без да ви плаша – ще дойде момент, в който нашите потомци няма да могат да си ги купуват, а после няма да има какво да си купуват. Дано поне аз не го доживея… Колата при соца се смяташе за лукс, при демокрацията стана необходимост, а в бъдеще ще е излишна, май. На мен и сега ми е излишна 10 месеца в годината, в София не може да се кара и да се паркира. Държа я единствено заради двата летни месеца, в които съм на морето и наистина ми трябва.
Разбира се, винаги има шанс човешкият гений да изобрети нещо революционно и да спаси положението. Затова ще сменя ракурса. „Махам излишното” на Микеланджело е толкова вдъхновяваща фраза! Трябва да се прилага непрекъснато този принцип. Нещо ако влезе вкъщи, друго трябва да излезе. И в елементарните, всекидневните неща – ако си купиш нова пола примерно, гледай веднага да се освободиш от една стара. Винаги ще се намери някоя излишна, я не по мярка, я демоде. Няма смисъл да я пазиш през следващите 20 години, когато цикълът на модата ще се извърти пак към този стил. О, боже, не е само с дрехите! Всяка от нас трупа по шкафове и чекмеджета вещи, които не са й трябвали с години и няма да й потрябват и в бъдеще, ама ни е жал да ги изхвърлим. А ако все пак потрябват?… Махай излишното! То заема място и хаби енергия. Личната ти енергия.
Е, аз в момента май се придържам към попския принцип „не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря”.
И у мен живее един отвратителен Плюшкин, с когото често воювам
и понякога го побеждавам. Наскоро минимизирах запасите от джинси, които кътах с идеята, че може пак да отслабна, доста глупава идея. Купих си 3 поли и подарих 3. Просветления. Купих три нови тави и изхвърлих двете стари. Новите са комплект, иначе щях 2 да взема. “Едно влиза – едно излиза” е много ефективен принцип, пробвайте го. Знам, че сте чели съветите на фъншуй, има интересни и полезни, но в тях аз лично не съм открила толкова проста и работеща философска формула: махни излишното. Микеланджело Буонароти.
Знам, че вече ме подозирате в склонност към назидателност и няма да ви разочаровам: формулата е приложима не само за чистотата на бита, но и за чистотата на душата. Работи. По-бавно, по-трудно и с голяма сложност, но работи. Всъщност в тази фина материя, душата, всеки се оправя сам (с помощта понякога на психолог или врачка), но има общовалидни неща, които не предизвикват съмнение: завистта и алчността съсипват човека. Лакомия, похотливост, гняв, мързел, горделивост също са си грехове – и според църквата, и според здравия разум. Но най-разрушителните за душата грехове са завистта и алчността, мисля. Минимизирането им е тежък труд за всеки човек, но си струва усилията.
Боже, аз съм максимално наивна!…
0 Коментара