Сигурно хиляди самотни мъже в момента неуморно заливат Мрежата със страстни обяви. В тях, сред очакванията си към търсената партньорка, те подчертават, че е желателно тя да е порядъчна.
Но съм сигурен, че всеки загорял за споделеност мой събрат влага различен смисъл в представата си що за птица е женската порядъчност. Вероятно се самохипнотизираме от миражния образ на нейде очакващата единствено нас по манекенски сложена и непридирчива към мъжките ни изцепки дама, вярвайки, че порядъчността е задължителен аксесоар от духовната й визия.
Мъжете виждат онова, което е пред тях, но не винаги забелязват останалото,
твърди Джон Ъпдайк. Но скромно ще допълня, че жените най-често съзнателно ни показват само това, с което смятат, че е достатъчно да ни впечатлят, за да ги харесаме и оценим.
А нали точно в “подробностите”, по ред причини скрити в сянката на понякога необяснимата свенливост към другия, ферментира закваската, която определя какви ще са отношенията ни.
Та какво е това чудо, наречено порядъчна жена, и има ли тя почва в нашия все още мъжки свят?
Хипотетично казано, порядъчната жена е, може би, едно уравновесено същество, което се е научило – след десетки плюски по душата и тялото си – да балансира между очакванията си към мъжката ни роля в своя живот и изстрадано-отрезвяващия й личен бекграунд. А той постоянно й напомня, че е нищо чудно да сме поредните гастролиращи актьори с епизодични роли. Сигурно затова жените не обичат специално да култивират в себе си умереността като качество на характера си. Убедени са, че тя ги превръща в естествено мезе за нашите ненаситни мераци за една-две нощи да споделят леглото ни.
Ние, разбира се, също неведнъж сме патили, когато някоя нежна метеороложка ни предскаже и даже се закълне, че в нейната компания винаги
ще се радваме на умерения климат на душевното си благополучие
Няма защо да си кривим душата: след подобна прогноза постоянно сме вир-вода и редовно ни чукат градушки.
Върху гърба, с портфейла и с нервите си сме установили какво според една жена може да означава умерено хранене, умерено пазаруване, умерен секс, умерен грим и т.н. И как тя си представя, че трябва да изглеждаме като порядъчни мъже – кротки добродушковци и верни фенове на веруюто, че мъжете са като газона, който се нуждае единствено от редовно утъпкване, поливане и косене.
А, може би, порядъчната жена е едно умиротворено със себе си и света създание? Разбрала е, че отдавна не полът, а доказваната в стотици всекидневни битки индивидуалност е онова, което има истинска стойност във времето, когато конвертируеми са само каратите на успеха. Защото той сякаш е еднствената броня срещу духовната ни инфлация и е сигурната ваксина срещу социалния грип, който мигом би ни освинил като личности.
Да не би порядъчна да означава, че жената е просто някакво природно подредена особа?
Само че мъжете знаят и са изпитали как махалото на вкуса й към ред и дисциплина лесно се закотвя върху полюса на отегчителната за околните педантичност. И как, когато нещо не пасва на нейните представи,
привлекателното маце се превръща в неудържима фурия,
която с лекота кипва кръвта и сварява психиката на всеки, който е имал лошия късмет да се окаже наблизо.
А това още веднъж ни подсказва, че порядъчната жена едва ли е непременно хрисимо създание, за което най-важното е само при нея и единствено за нея всичко да бъде надлежно сортирано, прошнуровано и пронумеровано.
Сякаш най-естествената мъжка асоциация за женската порядъчност е, че въпросната лъчезарна дама, с която, освен удоволствията, сме решили да делим коматите на живота и заедно да се борим за маслото и колбасите отгоре, е преди всичко целомъдрена. Но после с лекота отхвърляме този щрих към ескиза й по в края. Защото деформираната ни мъжка памет веднага се изхилва от спомена за един доста популярен виц. Питали всезнаещото Радио Ереван кои по-често изневеряват – блондинките, брюнетките или червенокосите? Белокосите, отсекли арменските тарикати.
Не че не вярваме в женското целомъдрие,
дъщеря на порядъчността. Но е някак алогично толкова мъже да се пъчат с по една-две любовници, а ние, останалите, като зомбирани да твърдим, че точно нашата дама не е сред тях. За никого не е тайна, че най-често тези, които живеят с целомъдрено-уравновесена партньорка, за която сексът уж не е начело в ценностната й система, носят кичести рога.
Нищо, че те ни превръщат в горди елени. И нищо, че уравновесено ни стоят. Все пак, след като претъркаляме късогледите си мъжки видения за женската порядъчност, може да се натъкнем и на стряскаща за дамата и сериозен сигнал за нас диагноза – хронично-прогресираща умора. А симптомите й са ни познати: без да предава себе си, тя е вдигнала ръце от нас. Ясно й е, че може да разчита единствено на себе си. И само така може да си намери поне тих пристан, където отвреме-навреме да зарежда батериите си. За да има какво утре ние фриволно да разреждаме.
Да не говорим, че
с поведението си на вечно сърдити момченца, ние може нищо друго да не постигнем, но винаги умираме от удоволствие, докато доразчесваме крастата си да трансформираме поне една порядъчна жена в куртизанка.
Защото си въобразяваме, че принизявайки онова, което не можем или не искаме да разберем, ние го нихилираме и така няма да ни се налага все някога по мъжки да реагираме. А така загърбваме тези, което може да не знаят всичко за нещата от живота, но със сигурност го разбират по-издълбоко. И които може да живеят в свой непонятен за нас подреден хаос, но поне гордо бранят личния си софтуер като личности.
Или пък порядъчност е синоним на великодушната и мъдра жена.
Тази, която не използва нашите традиционни като пол слабости, за да ни превърне в свои лакеи. Приема ги като неизбежни социални дадености, които са по-малкото зло от перспективата да живеем като единаци. Знае, че е чиста фантасмагория да очаква, че всеки мъж ще е съвкупност единствено от достойнства, без дори намек на някакъв недостатък.
И когато се спънем, сигурно само порядъчната жена не ни изоставя. Нещо в нея й нашепва, че щастието на изправените е винаги крехко, докато край тях се въргалят паднали. Дори те да са предимно мъже. Даже и да са такива мерзавци, че да е по-безпроблемно да ги прекрачат и забравят.
Не е проста работа да бъдеш порядъчен в един непорядъчен свят.
Но съм убеден, че не може да има порядъчни жени, без да има и порядъчни мъже. Затова ако съществуват порядъчни мъже, до тях винаги ще откриете поне една порядъчна дама.
Ако ни мързи да проумеем такива елементарни неща, в един миг очевидното в житието ни, ще стане очевадно за отношенията ни като полове. И някои от нас губят зрението си като личности.
А срещу това, дами и господа, диоптри няма открити…
0 Коментара