Нямам обичая да помня сънищата си и изключително рядко сънувам кошмари. Но един скорошен сън запомних – вероятно защото на сутринта се питах дълго дали съм повече ужасена, или развеселена от неговото съдържание. Нормалните хора обикновено сънуват в кошмарите си, че ги преследват, че умират, привиждат им се страшилища и катастрофични бедствия… А аз сънувах, че току-що съм се омъжила. При това за мъж, по-млад от мен, слабохарактерен и спиртосан, когото се налагаше тепърва да отглеждам барабар с всичките му роднини. И се питах насън: как и защо, по дяволите, съм се докарала дотук? Отговорите така и не получих, защото се събудих с радостно облекчение в живота си – такъв, какъвто е, необременен от горните дилеми.

Защо ви правя това самопризнание? Защото то е единственият ми личен принос към темата ни в този брой – за прелестите на младия партньор. Разбира се, мога да ви засипя с оптимистични теории, но практиката в този спорт ми куца. Аз съм маратонец в „зрелия” жанр – винаги съм си падала по доста по-големи от мен мъже. И може би затова навремето си въобразявах, че наближа ли 40-те, изведнъж ще се сдобия с куп млади гаджета – като компенсация и награда за предишното постоянство.

Нищо подобно не се наблюдава днес. Може би не съм остаряла достатъчно? Майчинският ми инстинкт се е одремал? Това трябва да е обяснението, защото, съдейки по изследваните от мен исторически и литературни примери (Жорж Санд, Едит Пиаф, Айседора Дънкан, Маргьорит Дюрас, Агата Кристи…), съчетанието в едно на „мама” и „любовница” е онова, което прави неустоима зрялата жена. Особено ако е преуспяла – в професионален, материален или творчески план, – тя е обект на въжделения и искрен плам у младия мъж, който има нужда както от икона, която да боготвори, така и от твърда (и грижовна) почва под краката си. Затова и писателят Джордж Бърнард Шоу възкликва: „Винаги ми се е искало да напиша нов „Едип”. Можете ли да ми обясните защо той е толкова отчаян, когато открива, че се е оженил за собствената си майка? Та това би трябвало още повече да увеличи влечението му към нея!”

А не е ли всъщност младият любовник вече едва ли не задължителен атрибут от арсенала на „успялата жена”? Поп културата внушава, че мускулестите жребци са част от статуса й – точно както около „успелия мъж” непременно кръжи плеяда сочни руси гаджета. Обаче редом с култа към младостта крепне и един друг „култ към зрелостта” – той също има своите привърженици и адепти. Дори можете да откриете манифеста на този култ – с всичките му кавички и автоироничност – в текста на писателката психотерапевт Виргиния Захариева.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара