Идея и стил Росен Йорданов
Снимки Дилян Марков
Коса Йордан Петров-Майната (за Hair shop)
Грим Борислав Соколов-Бони
Власт и сексапил – това са най-точните думи за нейното излъчване. Ивана е океан от страст – усеща се в прелъстителния й глас, в дълбоките зелени очи, в начина, по който отмята косите си, в дрезгавия смях, в нервните избухвания, в дискретните сълзи. Привлича погледите на околните като магнит – цялата в черно (цветът, който я изразява най-добре), с тежки бижута и лек грим.
Пали цигара с жест на фатална жена и поръчва билков чай с мляко и мед. Вече е 17,30 ч., а е станала от сън преди час – снощи е имала концертно участие, сега бърза за ново. Родният й дом е в поредния град, в който я канят да пее, в поредния хотел. Личният й живот отдавна се е слял със сценичния. Вечно на път, на турнета, просто “Няма спиране” (това е и заглавието на новия й албум). Дори новогодишната й нощ в пловдивския хотел “Санкт Петербург” е била поредната й работна вечер – сред гости, почитатели и приятели. Публиката се влюби в нея още когато чу първия й хит “100 патрона”. Остана й вярна и след “Освободете дансинга”, след “Като на 17”, заради диска й с народни песни…
Ивана, или Ваня Калудова, е родена в Айтос в семейство на музиканти.
“Когато бях на 4 години, баща ми забеляза, че имам талант
Той имаше оркестър, свиреха по курортите. Бях в VII клас, когато възникна проблем с певиците и се наложи да спасявам положението. „Ванче, идваш да помагаш“, каза татко. Тогава за първи път усетих тръпката от пеенето и от това сам да печелиш парите си. Когато станах на 20, направих дамска формация „Прима +“. С още три момичета изпълнявахме предимно гръцка музика (тогава в България бяха актуални таверните), пеехме още българска и въобще балканска народна музика. Почти по същото време се записах да уча и във ВИХВП в Пловдив…“, разказва Ивана, пуши, замисля се.
Прекъснала следването на първото си висше образование, но записала друго – търговия и посредничество в Икономическия институт в Свищов, завършила го през 1999 г. Същата година подписва договор с “Пайнер Мюзик” и този подпис препречва кариерата й на икономист.
Искам да я питам за личния й живот, чудя се как точно. Знам, че е била омъжена за свой съсед от Айтос и сега е разведена. Тя сама ми подсказва: “Забременях и прекъснах следването си. Преди това
бях преживяла тежък спонтанен аборт
и близките ми ме накараха този път да стоя вкъщи. На 24 години родих дъщеря си Теодора, тя вече е в V клас.”
Раждането ли е най-щастливият миг от живота й? Поглежда ме и сякаш събира сили, за да каже: “Най-щастливият и може би най-тъжният. Моля те, не питай вече, не искам да говоря за това.” Разбирам само, че детето живее в Айтос с баба си и дядо си. “Всяка свободна минута сме заедно. Малко са тези мигове, но непрестанно трябва да съм на сцената, за да сме добре и двете. Теди страшно ми липсва и това е най-големият ми житейски компромис”, споделя певицата, а по бузите й се търкалят сълзи.
Превключвам бързо на музикална вълна – петият й албум вече е факт и в него, както досега, песните са доста провокативни, като самата нея. “Сигурно защото съм преживяла всичко, за което пея – затова мога да го изразя истински. А
хитът „Шампанско и сълзи“ е моята емблема
Имам много скандални песни, но и животът е такъв. Веднъж, докато пеех „Стриптийз“, няколко жени в публиката почнаха да се събличат. Тогава разбрах, че това не мога да бъда аз. Винаги усещам в себе си някаква граница, която ме спира. Всъщност мога да съм всякаква, според ситуацията. Доста съм противоречива.”
Като истинска фолккралица Ивана нахлува в студиото за фотосесията (след “само” час и половина закъснение) по бюстие, дънки, мокра коса, увита с кърпа (при –5 градуса навън), със свита от десетина души: шофьор, гримьор, служителки от “Пайнер”, приятелки… „Имах записи, съжалявам. Защо се бави фризьорът?“, пита нервно. „Дай ми телефона! А бижутата къде са? Веднага се върни да ги вземеш! Какво ще обличам? И къде е фризьорът, за бога? Ще замръзна!“ Докато я гримират, фризират и обличат, двата й телефона не спират да звънят. Тя провежда лични, делови, яростни, нежни разговори… Има караници, спорове, смях. И снимки, разбира се. Харесва й да позира, прави го като с музиката – с желание и страст.
„Ако не върша поне 3 неща едновременно,
значи нищо не правя”, твърди Ивана. Суматохата за нея е начин на живот. “Всичко е в много кратки, ограничени срокове, но държа на всеки детайл, нещата трябва да бъдат изпипани докрай. Не правя компромиси с песните, клиповете, с фотосесиите, с нищо!“
Сигурно това е отговорът на въпроса как издържа на огромната конкуренция в „Пайнер“. „Казват, че съм силна и властна. Така е! Справям се с проблемите и предизвикателствата. Чувствам се несигурна понякога, но не го показвам. Със зъби и нокти постигам целите си, боря се и употребявам славата пълноценно – точно защото знам, че тя е временна победа.”
При поредната цигара разказва за безбройните си изяви. „Няма пореден концерт. Всяко излизане пред публика има своята тръпка, сякаш за пръв път чуваш омайния звук на аплодисментите. Преди концерт винаги
казвам на Господ: „Ти – напред и аз след теб“
После звъня на дъщеря си, за да чуя: „Мамо, стискам палци. Вярвам в теб, давай!“ Това ми дава невероятна сила. Е, случват се и гафове, например, когато трябваше да закрия концерта по повод третия рожден ден на телевизия “Планета”. Спънах се в роклята си. Но бях много напрегната, защото за пръв път пях със сръбската изпълнителка Индира Радич на живо, и то без репетиции. А беше много важна вечер за мен и за “Пайнер”, трябваше да покажем на всички, че отношенията между българската и сръбската компания са перфектни и музикалните права – уредени. Поласкана съм от това, което Индира каза – че освен певица в мен вижда своя собствен хъс и енергия”, обясни Ивана.
На въпроса дали има мъж до нея в момента, поглежда лукаво: „Да! Чувствам се обичана, но няма да кажа дали аз съм влюбена. Ако споделя, къде остава загадката за него?
Един мъж не бива да е сигурен в любовта
на жената до себе си, трябва да мисли, че всеки миг тя може да си тръгне от него. Това е начинът да я ухажва непрестанно”, смята певицата.
Ухажването тя свързва с подаръци, но не само. „Естествено, че обичам подаръците, но не и тези, които ме карат да се чувствам задължена. Наскоро получих ужасно скъп часовник и го върнах. Много повече ме радват символичните изненади – например ангелче, подарено с идеята да те закриля. Или пък истински еделвайс… Само парфюмчета и бижута не стигат – трябва истинска емоция!“
За финал я моля да ми изпее “Шампанско и сълзи”. Без колебания Ивана превръща диктофона в микрофон – гласът й заглушава всичко наоколо, грабва ме и ме понася мнооого дълбоко – като в океан.
0 Коментара