Венера Христова пристъпва едва 4-годишна в танцова школа в родния си град Ловеч. Там се среща със Жулиета Малчева – един човек, който истински обича танца. Тя става и причина Венера да кандидатства в Националното училище за танцово изкуство в София. Приета е на 9-годишна възраст и живее сама в общежитие към училището. От тогава се занимава професионално с класически балет под ръководството на Мариана Денева (прима балерина на Софийската опера през 80-те години на XX век) – тогавашен директор на училището, от която и до сега приема съвети за балета и не само.

Вече 10 години балерината е част от Софийската опера. Изтанцувала е редица роли, между които и мечтаната Одета-Одилия в „Лебедово езеро“ (Дебютът беше през март тази година.). Споделя, че обича всичките си роли, защото всяка една има различна техническа трудност и, разбира се, уникална емоционалност. Но най-мечтаната и най-любимата до момента е ролята на Гамзати от балета „Баядерка“ – образ на жена, която има всичко, освен любовта на мъжа, когото обича.

Детска мечта или нещо друго провокира любовта към балета?

Винаги съм обичала да танцувам и като малка често правех представления за семейството си (и някой съседи). Но любовта ми към балета сякаш беше щастлива случайност и дойде постепенно с годините в училище и в театъра. Нашето изкуство е трудно и физически, и душевно, и затова не винаги е лесно да го обичаш. Имала съм моменти, в които съм искала да се откажа и да потърся друго свое призвание, но след като помисля, дори малко, винаги разбирам, че няма друго, което искам да правя и което бих могла да обичам толкова.

Кой е вашият вдъхновител в балетния свят и извън него?

В балетния свят най-много ме вдъхновяват моите колеги, в театъра и навсякъде по света. Обичам да гледам балет, възхищавам се от постиженията и се старая да се уча от от това, което виждам.

А извън него най-голяма подкрепа получавам от семейството си и от най-близките ми приятели. Винаги се радват и вълнуват заедно с мен, дори когато не всичко е перфектно и това ме вдъхновява.

Как се постига съвършенството в балета?

Според мен това е невъзможно. Винаги може повече и винаги може по-добре. Но когато след спектакъл публиката е щастлива и е на крака, значи сме постигнали това, за което е създадено нашето изкуство. А именно да радва и зарежда положително зрителя.

Коя е ролята-мечта за вас?

Мечтая си да изтанцувам ролята на Марина от балета „Зорба гъркът“. Обичам пластиката, характера и музиката на целия спектакъл. А образът на Марина е емоционален и пълен с толкова различни чувства, че би ми било много интересно да преживея този роля.

Спазвате ли специален хранителен режим и какъв е той? Имате ли любими ястия или продукти?

Режим не. Ям каквото ми се яде, но, когато се налага, се съобразявам с количеството. Обичам да готвя и да експериментирам в кухнята. А когато искам да се поглезя си позволявам голям пакет с чипс.

Как поддържате физическата си форма? 

Програмата ни е интензивна и имаме много спектакли, което е страхотно за нас. Защото, когато имаш постоянно репетиции по-лесно се поддържа необходимата форма.

Как се справяте с балетните травми?

За щастие нямам сериозни травми. Но прагът ми на болка е доста висок и често не обръщам внимание на болките, които са част от нашето ежедневие. Имаме безброй бабини рецепти, които винаги помагат при по-леките травми. Иначе обичам да ходя на сауна и на масаж, това ме отпуска и възстановява.

Колко време е необходимо за подготовката на една роля?

Да подготвиш една роля е процес в и извън залата. Имаш репетиция, прибираш се да почиваш и премисляш грешките, които си допуснал и забележките, които са ти направили, мислиш си за образа и за това, което искаш да кажеш на публиката. И на следващия ден пак. Ако не си танцувал дадената роля, може и повече от месец. А когато е нещо, което вече е играно, седмица или две, зависи от сложността на образа.

Страдате ли от сценична треска?

Да, винаги. Понякога е просто вълнение, друг път си е почти истерия. Случва ми се е да не мога да спя вечерта, пътувайки към театъра коремът ми се свива и краката и ръцете ми треперят, но всичко това бързо отминава, когато изляза на сцената и се потопя в историята на спектакъла.

Какви са женските ви тайни за красота?

Усмивката и любовта към хората. Вярвам, че една щастлива и положителна жена винаги е красива и привлекателна.

Вярвате ли в женската солидарност?

Да! Може не винаги да е съзнателна, но винаги я има.

С жени или с мъже работите по-лесно? 

В нашата професия постоянно работя и с жени, и с мъже. Трудно ми е да определя с кои ми е по-лесно. Важно е какъв е човекът срещу теб и ако имате една цел и се стремите към един и същ резултат, работата винаги е продуктивна.

Какво обичате да правите извън балета?

Обичам да готвя, да рисувам, да се занимавам с градинарство, да чета и да слушам музика. Често пътувам и се разхождам сред природата. Действа ми зареждащо и ме измъква поне за малко от забързаното ни ежедневие.

В какво вярвате и за какво мечтаете?  

Вярвам, че можем да сме по-добри един към друг и да уважаваме повече природата и света, който ни заобикаля. А мечтая може би за много малки неща, но като цяло съм щастлива и оставям нещата да се случват сами, защото често се нареждат от самосебе си по-добре, отколкото съм си мечтала.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара