За да измисля нещо „по така“ за броя, отбелязващ 60-годишнината на „Жената днес“, прегледах всички 19 текста, откакто съществува рубриката „Секс в първо лице“. И се изумих – колко често съм правила препратки към времената, когато „не съм разбирала какво чак пък толкова му харесват хората на секса“. И че твърде често тонът ми е звучал, сякаш съм склонна да мисля, че онези, които ще прочетат поредните ми размишления, имат проблем с приемането на сексуалното общуване като нещо, което се полага на тялото по условие.
На моменти даже леко се оправдавам, че сексът ми е важен, сякаш става дума за нощния ми крем и дневната доза хранителни добавки. А когато обявих, че именно това ще е темата в юбилейния брой, редакторката ме попита: „Не трябва ли да е нещо много по-култово, кой не обича секса?“ Ако това е броят, в който е добре да има моментна снимка на Тук и Сега, култът е по-скоро в посока „необичане на секса“. Поне що се отнася до реалността на взаимоотношенията и неминуемото му отражение върху понятията любов/нелюбов, мимолетно просветление, партньорство, семейство, раздяла. Иначе от бърборене за секс на човек да му се доповръща. И този път очевидно ще се оправдавам на обичащите секса :).
Установяване на феномена
Първа приятелка, 24 г.: „Не мога повече. Снощи надминах себе си. Мернах един пич и след 32 секунди вървяхме към нас. Омръзна ми да е толкова лесно. Най-лошото е, че за разлика от онзи преди две вечери, този ми се искаше да остане и да си го гушкам. Но тези забивки си имат правила. No name, no bussines, no address. Стомахът ми е на топка, нещо ми е гадно.“
Втора приятелка, 39 г.: „Вече не е толкова лесно, както някога. Хайде, вие трите не сте женени, ясно, че от вас се страхуват, но от нас, женените, защо се дърпат, като няма опасност да се задълбочат нещата?“ Тази реплика има и добавка – след време, когато все пак се е намерил мераклия: „Защо не ми се обажда сега? Да не би да ме е снимал тайно, да ме е пуснал в интернет и сега мъжът ми да ме види? Ужас. Каква друга причина може да има да не ми звъни?“
Трета приятелка, 28 г.: „Много се изнервям, като се стигне до секс. Дърпах му се една година, накрая го попитах защо иска да е с мен, след като аз не обичам секса. Познавам го отдавна, знам, че ходи и по проститутки, знам, че и по разни оргии си пада. Обичал ме, казва, но мисля, че ме иска, защото знае, че съм последната жена на света, която ще хукне да изневерява. И аз обичам да си го гушкам, много е сладък, обаче на онова парче месо все му казвам: кротувай миличък, долу, долу, долу! Казах му, че ако иска сексуално разнообразие, ще си сменям ботушите. Купихме четири различни чифта. Толкова секс от мен. Ще се видим след две седмици, защото заминаваме за Париж. За още ботуши :).“
Поредна приятелка, 31 г.: „Много го харесвам, но ми забраниха да спя с него, защото бил от тия, дето не повтарят, а мен нали ме знаеш, само като ми Го покажат, и се влюбвам. А после искам по два пъти на ден, обаче лекичко. Никакво яко блъскане, никакви анални изцепки и свирки правя само при много специални заслуги. И пак ме зарязват. Какво толкова искам? Само по два пъти на ден.“
Въпросът на въпросите от жена на 45 г.:
„Не мога да разбера курва ли съм, след като напоследък ми доставя удоволствие да спя с един мъж, с когото нямам абсолютно никаква друга връзка. Виждаме се само за това. Аз и не искам друго от него, но фактът, че това ми харесва, много ме притеснява.“
И.т.н., която е на 34 г.: „Сума ти време ме преследваше. Един ден бях в готино настроение, отидох в заведението, където кисне, и му казах: хайде, отиваме. Не можа да го вдигне, комплексира се, плака ми на рамото за тежкото си детство, разказа ми защо го е зарязало бившето му гадже и така се потисна, че се обади около три пъти да ми се извини за немощта си, но повече не помисли да си поиска. Да му се отще на човек.“
Истории много, всяка е твърде лична, но общото е, че не можеш да отделиш секса от цялостното си възприятие на света, сякаш е рубрика в списание.
Но от друга страна, когато си жена, чието ежедневие не ти оставя никакъв друг избор, освен да развиеш традиционно мъжки качества, няма как да не проимаш
нужда от разпускащо питие в любим бар и понякога от разпускащ секс,
който да не разплисква емоцията ти на съставните й части и да не пренарежда приоритетите в живота ти. Дори когато нямаме проблем с друг тип мъжко поведение (лидерство, завладяване на територии, менажиране на голям бюджет), винаги изпадаме в лек шок (до тежка депресия), когато изглежда, сякаш мислим с вагината си вместо със сърцето.
Останем ли насаме с обекта на постмодерната ни похот, почти неизбежно започваме да се чувстваме като героиня от „Правилата на привличането“ на Брет Истън Елис: „Иска ми се вече да правим секс и да се свършва с това, за да мога да се прибера в стаята си с пухените възглавници и олекотената завивка и да припадна с поне малко достойнство.“
Всички тези неща ме карат да мисля, че сексът става все по-труден за обичане, особено когато ти го натрапват от всеки ъгъл, защипан с кламер към всеки рекламен продукт на принципа sex always sell.
Жените, които го смятат за тежък физически труд,
се потискат, че нещо сигурно не им е наред и затова им куцат взаимоотношенията. Жените, които се овлажняват винаги щом се случи да разговарят с привлекателен мъж, се потискат, че ще ги вземат за курви, и вярват, че несекващото им плътско желание подгонва мъжете от връзки с тях. Отказвам да се подхлъзна в стандартното тълкуване, че имало жени, които били създадени за брак и ванилов кейк в печката, и други, кучки мръсни, които били създадени за любовници, но мъжете за нищо на света не биха допуснали да им раждат децата, пък камо ли да целуват тези деца, примерно след фелацио. От тази трактовка безкрайно ми е доскучало, а данъкът по този параграф по инерция продължава да се олихвява, щом мъж и жена се съберат, независимо дали в името Божие или в името на пет коктейла „Маргарита”. И впрочем не виня мъжете, защото интимната посока на взаимоотношенията винаги я задава жената. Ние сме тези, които в криворазбран феминистичен порив
създадохме едни правила за мъжете, за които искаме да се омъжим,
и други за онези, които ни се струват неблагонадеждни за семейно огнище, колкото и неудържимо да ни привличат сексуално. А после тръгнахме да питаме психиатри или врачки защо страдаме, че първите ни изневеряват, а вторите сриват всички ценности, в които вярваме. Много ясно, че те, милите, вече абсолютно не могат да разберат какво искаме от тях: объркваме ги като майки, объркваме ги като съпруги, объркваме ги като любовници, като колежки пък тотално ги омаломъжихме. А сега и този хит на сезона – голямата хитрина да не харесваме секса, защото, като ги гледаш толкова объркани и комплексирани, ако си по-активна и повече знаеш от него, съсипията е пълна.
Да не обичаш секса, е много лесно за отиграване
Дори не ти трябва курс по актьорско майсторство. Абсолютно всяка жена, за която знам, че харесва секса, всъщност разполага с по-пъстра палитра на табута, отколкото на неща, които харесва. Колко му е да се изчервиш като девственица от нещо, което и бездруго те притеснява. И да го принудиш да се чувства длъжен да ти прави подаръци (материални или емоционални) всеки път, когато специално заради него прекрачваш някое от своите табута. Формулата sex always sell си действа, това никога не е било проблем в човешката история. Малкото проблемче е дали наистина търсиш близост, или просто искаш да се влееш в някое от лесно дефинируемите обществени клишета (готина, отворена и независима или готина, отворена и добре осигурена, пък макар и зависима).
Ако не държиш на близостта, няма никакъв проблем да избираш – за тези, които не искаш да останат до теб, го играеш печена кучка; за другите – жена, която не прави такива неща (е, поне не без голямо кандърдисване и съответната осигуровка). И в двата случая след секс мъжът, играл по твоята свирка, ще се почувства горе-долу така: „И аз свършвам – црък, црък – като лоша поезия, и после какво? Мразя тази част от секса. Винаги някой иска и някой дава, но искането и даването са прекалено сложни, за да се занимаваш с тях. Трудно е да се справиш дори ако се получи добре.“
Близостта е друга история
Тя се съизмерва с онова, което даваш на другия, без да се замислиш, че въобще му даваш нещо, без да очакваш благодарност, без да анализираш как бил реагирал, само когато чистият акт на даване ти доставя радост. Тогава и сексът е радост, независимо дали го обичаш или не. Тогава, когато прегръдката в съня ви обезсмисля драмите, мерките и теглилките кой какво бил казал и какво бил/не бил направил. Не е задължително това да е човекът до теб, можеш да го изпиташ и с хора, които няма да останат дълго в живота ти. Не е задължително това да е любов (макар че определено е най-близкото й подобие). Ако някога го изпиташ, животът внезапно започва да изглежда съвършено прост: човек се ражда, среща се с чудесни хора, обича ги, общува си с тях, понякога спят заедно.
Всеки друг модел не че е лош, просто е изкуство – твоята художествена надстройка на базовия модел. Хубавото е, че ако изкуството да не обичаш секса в крайна сметка не те грабне задълго, винаги можеш да избереш друго изкуство. Творецът си ти.
0 Коментара