Колко е важна учтивостта ежедневно

След последните 20+ години, прекарани в работа в сферата на комуникациите, мога да кажа, че колкото и хората да са различни като характер, темперамент, културна и религиозна принадлежност, най-общо спадат в две основни категории: възпитани – а от там любезни, и невъзпитани – т.е. груби и често агресивни.

Според мен учтивостта играе много по-голяма роля в живота ни, отколкото предполагаме и обхваща почти всеки аспект от ежедневната ни комуникацията – в семейството, с приятелите, на работното място и най-общо казано – в обществото. Всички знаем, на теория, кои са основните правила за учтиво поведение, но някак реалността ни показва ежедневно надмощието на грубиянството, а не рядко вежливите хора, говорещи с равен и спокоен тон, показващи емпатия и общуващи спокойно, без агресия, се описват като не достатъчно амбициозни и по-скоро пасивни.

Спомням си как на едно от първите ми работни места, колега, доста по-възрастен от мен и с голям житейски опит, ми даде препоръката да спра да се обръщам на Вие към по-старшите – както като възраст, така и като опит, колеги в корпорацията, тъй като според него „те не разбират, че ти така си възпитана и се обръщаш на Вие както към шефа, така и към шофьора му, ако те са по-възрастни от теб. Те си мислят, че всяват респект и го правиш от страхопочитание.“ Това ми дойде като чаша студена вода, но, спирайки да се държа прекалено почтително към всички, рязко отношението им се промени и спряха да ме третират като малко момиче (бях на 26), спряха да ми вменяват задължения, които не са моя работа и започнаха да се вслушват в това, което имам да кажа.

Днес добрите маниери и етикетът надхвърлят базовите насоки кой кога и на кого отваря и задържа вратата, към кого се обръщаме на Вие и към кого – на ти. Днес „пакетът“ с насоки за вежливо поведение в ежедневието включва много повече, като заема от добрите поведенчески практики, заимства от бизнес практиките и се опира на популярната психология. Разбира се, светът около нас показва, че както медузите могат да живеят стотици години – без мозък,

определени индивиди управляват цели държави без грам елементарно възпитание.

Но добрите маниери, освен че правят всеки по-приятен за общуване, често помагат за избягването и преодоляването на конфликти от всякакъв характер.

Как изглежда вежливостта в ежедневието? Ето няколко примера:

Когато отваряте врата, а зад вас има хора, можете да я задържите за следващия човек, вместо да я пуснете да се затвори.
Ако сте най-близо до вратата на асансьор или на градския транспорт, не стоите право пред нея, а се отдръпвате леко настрани, за да могат тези, които излизат да минат покрай вас спокойно, след което влизате.
Ако трябва да се качите на асансьор, на който са изписани етажите, на които ще спира – се качвате спрямо реда си на слизане, т.е. ако вашият етаж е най-висок – влизате първи, ако пък е най-нисък – последни. Така няма да се налага да разбутвате останалите, за да слезете.
Когато забележите, че някой има затруднения да седне, можете да помогнете на този човек с мил жест, с наместване на стола.
Когато в градски транспорт се качи човек с багаж и не успява да си перфорира билета – можете да предложите да помогнете.
Когато на касата на супермаркета някой се бави с поставянето на закупените продукти в пазарските си торби – можете да окажете съдействие (вместо да мрънкате или да сумтите).

ПО ТЕМАТА

Това, разбира се, са неща, които наистина всички знаем – но кога сме ги прилагали за последно? Вчера, например, по време на една винена дегустация забелязах, че една дама има пухче от якето си, което е полепнало на миглите й – тихичко й казах, за да го махне. Освен че ми благодари, тя каза: „Никой не прави така, обикновено хората те оставят да си ходиш така и ти гледат сеира“. Преди няколко седмици пък забелязах, че момичето на светофара пред мен е забравила да отлепи една от лепенките на очевидно новия си спортен панталон, докоснах я леко по рамото и й казах. Тя първо се стресна, а после отговори: „Толкова бързах сутринта, за да се приготвя и да не се изложа, а за малко да стана за смях! Започвам нова работа като фитнес-инструктор в голям фитнес и искам да направя добро впечатление, за това си купих нови спорни дрехи, за да изглеждам добре, изобщо не съм видяла този етикет.“

Преди време, докато все още активно се организираха събития, присъствах на следната случка: до мен група популярни и с многобройна онлайн аудитория млади жени коментираха как една от организаторките има червило на зъбите си и умираха от смях при идеята, че след малко ще се качи на сцената по този начин. Не познавах дамата лично, но не беше трудно да разпитам кои са организаторките и да ги намеря, както и да помоля за минутка разговор настрани въпросната дама, за да й кажа да си почисти червилото. Първоначалната й реакция беше много рязка, после се отдалечи, оправи грима си и дори по-късно ми благодари. Реших да й спестя предисторията, въпреки че веселата компания, която не спести никак количеството trash-talk, веднага след събитието отиде да договаря партньорства. Човек би решил, че когато искаш да получиш нещо от някого, то поне дължиш елементарна вежливост и съпричастност… Но както е казала Мадлин Олбрайт:

„В ада има специално място за жените, които не подкрепят другите жени“.

Разказвам тези истории не за да покажа колко съм добра, всъщност ако попитате дъщеря ми, тя ще ви каже, че съм крайно неприятна, студена и дръпната и с мен се общува трудно. Но дълбоко вярвам, че във всеки от нас, дори в най-студената и дръпната особа, се крие същество способно на емпатия.

И говорейки за емпатия, ето още няколко начина как да проявяваме активна любезност в ежедневието си:

Слушайте активно – наистина се научете да слушате другите, така освен че ще можете да разбирате нюансите на настроенията им, изразени всеки път по особен начин, ще им дадете и най-ценното: времето и вниманието си.
Не прекъсвайте – рядко има нещо по-грубо и дразнещо от прекъсването, независимо на кого и по какъв повод. Ако е крайно наложително, го направете по възможно най-елегантния начин, започвайки например така: „Извинявай, че те прекъсвам, но се налага да направя важно уточнение“
Избягвайте сарказма, освен ако не сте ходеща енциклопедия! Оскар Уайлд е произнесъл крилатата фраза: „Сарказмът е най-ниската форма на остроумие, но най-висшата форма на интелигентност.“ На сарказъм имат право само тези, които са въоръжени и с обширна обща култура, в крак са с всички текущи новини, имат бърз и остър ум и в никакъв случай не използват сарказма като личностна нападка, а по-скоро като начин да обогатят мулти-фасонирания си начин на дискутиране.
Не се подигравайте, не осмивайте, не иронизирайте и не клюкарствайте! И по този повод има крилата фраза, пак английска: What Susie says of Sally says more of Susie that of Sally.
Въздържайте се от ругатни и псувни, освен ако ситуацията не е крайно критична и това не е начин да изпуснете парата!
Отдръпвайте се галантно всеки път, когато усетите, че дадена ситуация ескалира – нямате нужда от драма и негативизъм в живота си.
Практикувайте добри обноски ежедневно, превърнете ги навици, в рефлекси.
Научете се да не приемате нещата лично – дори някой да се държи грубо, в крайна сметка си припомняйте, че поведението на този човек определя неговите възможности, не вашите.
Говорете бавно и с равен тон – това е едно от най-трудните упражнения, особено ако сте емоционална екстровертна натура, като мен.
Отнасяйте се с другите така, както искате и те да се отнасят с вас – това важи от дома, през обществените места, до местоработата ви. Ако искате да видите определено поведение и очаквате определен стандарт – покажете го, наложете го с действия. Хората обичат да имитират и да подражават, не забравяйте това! Нали помните поговорката „Каквото посееш, това ще ожънеш“?
С учтивост се полагат основите на страхотни отношения, открита комуникация и взаимно уважение – важи както за личните, така и за професионалните отношения.
Доказано е, че грубостта и агресивната комуникация увеличават стреса и влияят зле както върху общото здраве, така и върху креативността и производителността.

Колкото и усилия да полагаме да бъдем елегантни, колкото и старателно да се грижим с правилна козметика за лицата, телата и косите си, каквото и да правим, нека не забравяме, че истинската елегантност идва от маниерите и жестовете, от добрите думи, от усмивките, не от модата, марките и етикетите.