Англичаните имат следния израз: Good manners never go out of style. Съгласни ли сте, че вежливостта и добрите маниери са вечни? Аз – напълно. Етикетът, като форма на комуникация, еволюира, както и начинът, по който говорим в ежедневието. Някои изразни форми отпадат от употреба, други се използват по-рядко, а трети си остават вечна класика – така е и с обноските. Има обаче жестове, не в смисъла на ръкомахането, а в смисъла на красива постъпка, които отличават някои хора от всички останали като особено вежливи и галантни. Ето малко повече за тях.
1.
Писането на писма и картички
Социалните мрежи, чатовете, мобилните приложения ни позволяват да си говорим, пишем и дори изпращаме документи и снимки по всяко време на денонощието. Но помните ли усещането да получите писмо или картичка, надписани на ръка на красива хартия, запечатани в плик с марка? Прекрасно е, нали? Пробвайте да отделите малко време и за важен повод и скъп човек – напишете писмо, вместо да изпратите няколко реда в някой чат.
2.
Отговаряйте навреме на покани и на всичко, което носи надписа RSVP
R.S.V.P. е абревиатура на френската фраза répondez s’il vous plait, т.е. „моля, отговорете“, и се използва във всеки случай, когато се изпращат покани за събития, за които е важно да се знае точната бройка на гостите, както от бизнес, така и от лично естество, но винаги с елемент на официалност и тържественост. Това са коктейли, вечери и сватби. Не забравяйте да отговорите навреме, иначе ще изглеждате сякаш сте се надявали да „изскочи“ нещо по-вълнуващо до последния момент.
3.
Отваряне или задържане на вратата отворена
Случвало ли ви се е човекът, който влиза през вратата преди вас да я пусне и тя да се затръшне под носа ви, точно преди да успеете да я хванете? Доста неприятно. Въпрос на секунди е да се задържи вратата, както на сграда, така и на асансьор, за този, който идва след нас – независимо дали го познаваме или не. Това е един от малките жестове, който определено откроява галантните хора от всички останали.
4.
Добър ден, довиждане, хубав ден
Винаги поздравявайте, при всякакви обстоятелства, всички, независимо къде влизате или откъде излизате: в магазин, в офис, в асансьор, в такси. Поздравът и усмивката (дори и под маските днес, пак се виждат!) са двата най-лесни жеста да направите настроението на околните, пък и вашето собствено, по-добро за секунди.
5.
Дъвчете със затворена уста
Странно е, че това трябва да го повтаряме отново и отново: но дъвченето със затворена уста винаги, независимо с кого сме, къде сме и какво ядем, е задължително! Нека оставим преживянето на чифтокопитните, благодаря!
6.
Не се пререждайте и не се бутайте
Нищо не те прави да изглеждаш като пълен простак повече от това да се прередиш на опашка и да покажеш демонстративно желанието си да превъзхождаш околните, които мирно и чинно чакат. Бутането и блъскането също не помагат, най-много да попаднете на някой още по-напорист и да се стигне до саморазправа – грозна гледка!
7.
Предложете помощ при носенето на тежки неща
От това да помогнете на колега в офиса с пренасянето на тежки папки с документи, до това да съдействате на възрастната си съседка с пазарските торби – това са малките жестове на грижовност и лично отношение, които днес са почти изчезнали и всеки, който ги прилага веднага се откроява от тълпата.
8.
Не прекъсвайте и не викайте, когато говорите
Ох, толкова е трудно, знам! Искам да кажа нещо и то е точно по темата и знам, че ако не го кажа ЕТО СЕГА ВЕДНАГА, КРАЙ! ще изпусна момента, разговорът естествено ще отиде в друга посока, а аз имам идеалния анекдот или пък точната статистика или много по-добър пример… Да, знам, не е лесно. Практикуването на самоконтрол е висша форма на самодисциплина, но повярвайте ми – в дългосрочен план се отплаща!
9.
Ценете времето на другите
Разбира се това се отнася най-много до точността, но и за всичко останало. Ако попитате дали някой има „5 минути“, за да обсъдите нещо – не ги правете 55, нито 25. Да, днес се случва да закъсняваме – задръствания, спешни задачи в последния момент, а понякога дори непредвидени малки или по-големи неприятни ситуации – винаги в подобен момент можем да се обадим или да напишем две извинителни изречения, но гледайте да не става честа практика. А в останалото време – ценете времето, както своето, така и на околните, като най-важния ресурс, с който разполагаме.
10.
Говорете по същество
Всички имаме моменти, в които се отплесваме или искаме да пресъздадем дадена история максимално пълнокръвно и затова навлизаме във всякакви описателни детайли. Недейте, от личен опит ви го казвам – давайте по същество, който иска допълнителни разяснения, ще ви попита. Това правило важи както в личния живот, така и на 150% в служебния – в работната среда никой няма излишно време, за да слуша обяснителни подробности – иска кратко, точно, ясно и по възможност с конкретни предложения.
11.
Използвайте имената на хората, когато се обръщате към тях
Някак по подразбиране би следвало да е това правило, но все по-често наблюдавам как хората си говорят, особено в големи компании, без да използват имената на тези, към които се обръщат. Умалителните и гальовни обръщения като „миличка“, запазете наистина за хората, който са ви най-най-близки. Съобразявайте се с името, с което хората искат да бъдат назовавани – дали да е пълното име, съкратено или псевдоним, и никога не импровизирайте без тяхното разрешение.
12.
Спазвайте личното пространство на околните
Социалната дистанция, ако не друго, поне ни научи да не дишаме във вратовете на околните, или поне аз така се надявам! Шегата настрана – независимо от обстоятелствата – 2-3 крачки или около метър, метър и половина е дистанция, която е добре да спазваме, особено между непознати, още повече на публични места. Пипането и докосването, докато разговаряме, също се брои за навлизане в личното пространство, внимавайте и с тези жестове.
13.
Не съкращавайте ненужно дистанцията
Днес да се общува неформално е практика, всички да си говорят на „ти“ – също. Но уви, това не е проява на добро възпитание, а по-скоро показва, че всякакво възпитание тотално липсва. Да си говорите на „ти“ с продавачката от кварталната бакалия, която посещаваш пет години е едно, но да влезеш за пръв път в магазин и да кажеш на продавачката „дай ми една луканка, едно масло и един хляб“ – е съвсем друго!
14.
Моля, ако обичате, благодаря!
Това е пряко продължение на предходното правило – никой не ни е длъжен! „Моля, дайте ми един хляб и едно масло. Благодаря“ – звучи много по-добре от „Искам да ми дадеш хляб и масло“ – вярвам, че ще се съгласите с мен. Когато бях малка, баба ми ми казваше, че има думички, които са вълшебни и те отварят врати. Е, може би не от първия път, но постепенно вежливостта помага да се пробият някои почти неразбиваеми прегради.
15.
Добри маниери, а не подмазване
Днес често някои понятия се бъркат, в свят на безпардонна директност, в който разстоянията се скъсяват нон-стоп, по-обраните маниери често се бъркат за предпазливост, страх или дори подмазвачество. Нека не бъркаме понятията, да бъдем вежливи – винаги, навсякъде, при всякакви обстоятелства, е въпрос на цивилизациионен избор.
Добрите маниери в ежедневието показват уважението, което имаме към другите, не толкова колко точно спазваме правилата за поведение, само защото са написани в някоя книга за етикет. Да бъдеш определян като твърде учтив никога и никога няма да бъде нещо лошо!
0 Коментара