Растенията са организми, зависими в своето развитие от сезонните промени в температурата на околната среда. Сумата на ефективните температури е показател, който можем да използваме и е приложим към всеки такъв организъм. Този показател характеризира фазата на развитие на растението и е индикатор на неговия биологичен часовник.

Използвайки го, ние можем да прогнозираме с голяма точност и прецизност кога ще настъпи всяка фаза от неговото развитие. Този показател е обект за изучаване от страна на фенологията като наука. Освен в пряката дейност, свързана с работата на фермера, показателят може да се ползва и в помощ на хората, страдащи от алергии към полени, за които фазата на цъфтежа и поленоотделянето е най-важното събитие от гледна точка на защитата на здравния им статус. Промените в климата засягат развитието на различните растителни видове, измествайки времето за протичане на различните фенологични събития. Точното им прогнозиране, чрез методите на агрометеорологията, може да улесни не само работата на полето, но и живота на хората страдащи от поленови алергии.

Накратко за фенологията

Терминът фенология е въведен от белгийския ботаник Чарлз Морен през 1849 г. Фенологията е научна дисциплина, която изучава влиянието на околната среда върху различни повтарящи се събития в жизнените цикли, характерни за растенията и животните. Целта на изследванията при фенологията е да се опишат агентите, които причиняват промените, случващи се при различни събития. Те са естествени и периодични, като цъфтеж на дървесните видове или поява на прелетните птици в определен регион.

Идеята е, че може да се установи взаимовръзка между датите на възникване на събитие, климатичните показатели и интервалите на възникване между всяко от тях. Ето защо се твърди, че във фенологията има стратегическа интеграция между биология, екология и метеорология. Фенологията е отговорна за изучаването на възможните промени и реакции на растението към различни фактори на околната среда, опитвайки се да предвиди поведението му преди появата на възможна нова екологична обстановка. Освен това, чрез нея се правят хронологични сравнения за едно и също събитие на дадено място. Климатичните промени са свързани с промени в температурата и валежите, и следователно и с фенологията. При по-високи температури ще виждаме по-ранна пролет и по-късна есен в умерените региони. В дългосрочен план със сигурност ще можем да видим разширяването на тропическите климатични зони, което ще промени вида на присъстващите растения и биологичните ритми на тези, които оцеляват в тези зони.

Алергиите към полена и сумата на ефективните температури

Полинозата, алергията към полена, отделян от растенията, е алергично заболяване, засягащо дихателните пътища и очите. Регистрирани са 15 вида алергени от различни видове полени. Заболяването е широко разпространено в България, като по оценки на Министерство на Земеделието от него страда до 20% от населението в пролетно-летния сезон.

Първото нещо, което един човек, страдащ от алергии към полени, трябва да знае, е по кое време на годината цъфти дървото или тревата, която я причинява. В зависимост от температурата на средата, елшата и леската, а понякога и тополата, може да започнат да цъфтят през март. В края на март и април към тях се добавят диви и градински цветя: кокичета, иглика, зюмбюли, подбел, глухарчета. Тези, които са алергични към бреза, върба, бряст, ясен, също започват да кихат.

През май идва ред на орловите нокти, дъб, бор, смърч, люляк, овощни дървета и храсти. От втората десетдневка на месеца – зърнени храни като пшеница, ръж и ечемик. А през третата – живовляк, коприва, киселец, акация, планинска пепел и жълтурчета.

Цъфтежът на повечето дървета може да продължи до началото на юни. През юни продължава цъфтежът на глухарчето, живовляка, зърнените храни, киселеца. А пелинът и други представители на това семейство също започват да създават неудобства на страдащите от алергии. Полен отделя шипката, калината, метличината и градинските и горските ягоди. Цъфтят маргаритки, божури, ириси и лилии.

През втората десетдневка на месеца цъфтят жасмин и сродните му растения. В края на юни е времето за липата. Но в средата на месеца приключва цъфтежът на бора. А брезата може да отделя прашец чак до края на август. През лятото цъфтят и повечето полски и горски цветя и растения.

Съществува интересен и сигурен метод за изчисляване на опасността от поленова алергия чрез сумата от ефективните температури.

Мерките за ограничаване на контакта с цветен прашец трябва да започнат веднага щом среднодневната температура се повиши за първи път до +5°C, а вероятният момент на цъфтеж се изчислява на база на сумите от ефективните температури (t° ефективнa = t° среднодневно 5°C), специфични за различните растения. Проблемът с алергичните заболявания, причинени от прашеца на растенията, има подчертан регионален характер. Реакциите към растителния прашец се дължат на екологичните условия на региона, разнообразието на флората, времето на цъфтеж на растенията, степента на алергенност на техния прашец.

Промените в климата водят до това, че началото на цъфтежа при различните видове растения, а от там и началото на отделяне на полени варират от година на година и това е свързано с достигане на необходимия потенциал за това, свързан със сумата на ефективните температури.

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара